19 March 2024
10.3 C
Sofia
More

    Интервю с Chris Boltendahl (Grave Digger)

    През 1980 година в Германия са създадени Grave Digger. 42 години по-късно групата е все още активна, издава албуми и прави концерти.

    И съвсем скоро ще видим Grave Digger на фестивала „Wolf Fest Вълчата пътека” край Челопеч. Тевтонците ще излязат преди дуум кралете Candlemass и блек зверовете Mayhem. Любопитен факт за Grave Digger е, че в края на август те ще издадат новия си албум „Symbol of Eternity”, който е идейно продължение на класическия „Knights of the Cross” от 1998 година. Така Chris Boltendahl – единственият, който помни началото на Grave Digger, даде специално интервю за „От другата страна”.

    Интервюто с Chris Boltendahl (Grave Digger) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 4.07.2022 година.

    От другата страна – Привет, Chris, скоро отново сте в България. Какво ще изпълните този път и ще представите ли предстоящия албум на Grave Digger?

    Chris Boltendahl – Определено ще изпълним една нова песен, „Hell Is My Purgatory”. Тя има и видеоклип и излезе преди няколко седмици. Иначе сетлистът ще бъде добра комбинация от класически и нови композиции.

    От другата страна – Как постигате баланса, защото всеки фен има свой плейлист?

    Chris Boltendahl – Така е. В нашия сет винаги присъстват класики като „Rebellion”, „Excalibur”, „Knights of the Cross”. Това са песни, които всеки иска да чуе. Останалото е комбинация от настоящето и миналото. Изпълняваме „Healed by Metal” и „Lawbreaker”, връщаме се към шотландския ни период и посягаме, и на песните от класическия „Tunes of War”. Но няма как да включим всичко, защото май ще имаме само 75 минути. Обаче ще представим добра средностатистическа извадка от историята на Grave Digger.

    От другата страна – Колко продължава един нормален концерт на Grave Digger и колко би продължил, ако включите всички песни, които искате да изпълните?

    Chris Boltendahl – Обикновено един наш концерт е 100 минути, когато сме хедлайнъри. Иначе биха ни трябвали два часа и половина.

    От другата страна – Отправяме се към новия албум на групата „Symbol of Eternity”. Отново концептуален опус ли сте подготвили?

    Chris Boltendahl – Да, по някакъв начин засяга темите от албума „Knights of the Cross” и тамплиерите. Но без да следваме историята, както направихме в албума от 1998 година. Този път използвахме по-мистичната страна на Ордена на тамплиерите. Обърнахме внимание на духовната страна със символа на Свещения Граал и вечния живот. Има много легенди, които витаят около Ордена на тамплиерите и ние използвахме някои от тях в новия ни албум.

    От другата страна – Когато пишеш по тези теми, правиш ли предварителни проучвания?

    Chris Boltendahl – Разбира се. Няма друг начин. Не съм гений и не разполагам с цялата информация, която ми е необходима, за да създам текстовете. Налага ми се да работя здраво, да правя изследвания, гледам филми, проверявам съдържанието на подкастите по темата. Използвам възможностите, която всяка модерна медия предоставя днес. Можеш наистина да откриеш всичко. Също така преглеждам различни изображения. Всички влияния, които ме връхлетят, ги обединявам в една концепция върху хартия. След което започвам да създавам текстовете. Работата не е никак малко и не е никак лека.

    От другата страна – При проучванията за новия албум, нещо изненада ли те?

    Chris Boltendahl – Отново ми се наложи да прочета много за Граала. Той е причината да използваме заглавието „Symbol of Eternity” („Символ на вечността”). Вечното и всеобщото желание на всички е да са безсмъртни. Граалът е легендарен. А легендата за него гласи, че в него е събрана кръвта от раните на Исус Христос на кръста. Никой, обаче, не знае нито къде е, нито какво е Граалът. Дали това е мистерия или духовна метафора, използвана от тамплиерите? Дали е дървена чаша или дървена купа, или е златен бокал, покрит с диаманти? Всички тези легенди са предавани от век на век. И при този процес са се променяли по-малко. Проучването на тази тема е наистина много интересна и можеш да научиш много за нея. От една страна е любопитна, а от друга – доста продуктивна работа за новия албум.

    От другата страна – Как ти си представяш Свещения Граал?

    Chris Boltendahl – За мен Граалът е нещо, което е използвано в миналото, за да дава надежда на хората, за да могат те да вярват в нещо. Като това, че ще получат вечен живот, ако пият от кръвта на Исус Христос. Това е било начинът хората да бъдат мотивирани. По този начин им се е давала надежда. Смятам, че тази философия е много добра и за днешния ден, защото ние наистина се нуждаем от много надежда.

    От другата страна – Това щеше да е следващия ми въпрос – нуждаем ли се днес от надежда?

    Chris Boltendahl – Разбира се. Днес се нуждаем от нещо зад новините, с които ни заливат от телевизиите и вестниците. А там винаги попадаш на войни и криминални престъпления. От друга страна, ако си пуснеш албум на Grave Digger, той ще ти даде един час бягство от реалността. Винаги съм гледал на бандата като група, която има за цел да забавлява хората. Никога не сме имали намерение да отправяме някакво послание. Целта ни е да предоставим на хората приятно изкарване, ако си пуснат албум на Grave Digger. Това е най-важното за нас.

    От другата страна – Всъщност според теб човечеството еволюира или регресира?

    Chris Boltendahl – Можеш да видиш и двете тенденции. От една страна е регрес, но от другата стои еволюцията. Това, което, обаче, аз виждам, не е много обещаващо. Вземи войната в Украйна, хвърли един поглед към Турция, където Ердоган започна война в Сирия, както и стремежите му да присъединява острови и територии от Гърция. Тези неща не са никак обнадеждаващи. От друга страна не можем да си позволим да се поддаваме на депресивни състояния заради тези събития, защото имаме личен живот, семейство, деца. Имаме музиката, която ни зарежда с много енергия. Дори смятам, че музиката е най-добрият начин за оцеляване днес.

    От другата страна – Сменяме темата. Ти си футболен треньор, какво мислиш за спада във формата на националния отбор на Германия?

    Chris Boltendahl – Знаеш ли, Германия има най-талантливото футболно поколение, от когато и да било, но проблемът е, че не успяват да го задържат здраво стъпило на земята. Имам големи надежди за следващото Световно първенство. Но едва ли ще гледам мачовете от него, защото се провежда в Катар. Отвратително място, където потъпкват и не зачитат човешките права. Да организираш Световно първенство там е ужасно.

    От другата страна – Полезно ли е на едно първенство като германското да има толкова изявен победител и никаква конкуренция за него?

    Chris Boltendahl – Всъщност смятам, че тази ситуация ще се промени от следващия сезон. Мисля, че доминацията на Байерн Мюнхен в Бундеслигата приключи. Има други добри отбори като Лайпциг и Борусия Дортмунд. Но новият сезон ще предложи по-голяма конкуренция. Левандовски си тръгва, други футболисти също напускат Байерн Мюнхен и там трябва да изграждат нов тим. Според мен през новия сезон ще има по-голяма конкуренция.

    От другата страна – Преди време Tankard записаха химна на Айнтрахт Франкфурт. При Вас не се ли очертава нещо подобно?

    Chris Boltendahl – Не, наистина няма как да стане, защото всеки един от Grave Digger има различен любим футболен отбор. Живея в Кьолн и подкрепям „Козлите”, Jens Becker е фен на Вердер Бремен, Marcus Kniep подкрепя Нюрнберг, които се подвизават във Втора Бундеслига. Така че имаме различни любими отбори и не можем да се обединим около един, за да му създадем химн.

    От другата страна – Е, ти нали си лидера на групата?

    Chris Boltendahl – Не съм напълно убеден, че от ФК Кьолн ще останат доволни, ако направя химн за тях…

    От другата страна – Сменяме отново темата. Ти си единственият оригинален член на бандата от самото начало. Как, обаче, изглежда това начало от перспективата на 2022 година?

    Chris Boltendahl – Започнахме много млади, както всички останали. Аз бях на 18 години. Тогава имахме единствено мечти. Мечтаехме да сме рок звезди. Това беше истинската ни мотивация. Не бяха парите или нещо друго. Просто искахме да пием и да бъдем рок звезди. През тези 42 години нещата се попромениха. Сега съм малка рок звезда, мога да издържам семейството си с приходите, които получавам от музиката. Обичам да се качвам на сцена и всъщност в момента най-важното за мен е, че имам възможност да записвам албуми, и да правя концерти. Обичам тези две неща, защото съм творческа личност. От една страна младостта ми остана в миналото. Днес съм на 60. Но от друга – сега удоволствието от създаването на музика е много по-голямо, отколкото беше в миналото, когато започвах с Grave Digger. Това е разликата.

    От другата страна – Най-важният житейски урок, който научи през тези 42 години?

    Chris Boltendahl – Не вярвай на погрешните хора. Направил съм много грешки, само защото съм вярвал на различни хора и съм бил доверчив към тях. Бил съм предаван. Мениджърите и букинг агентите не са стока. В момента нещата са по-различни. Работя с един и същ букинг агент от 1999 година. Това са 23 години. Напълно му вярвам. Имам в групата добри музиканти. Чувствам се напълно щастлив.

    От другата страна – Сменихте лейбъла и преминахте към по-малкия „Rock of Angels Records” от Гърция. От какво беше провокирано това решение?

    Chris Boltendahl – Били сме към „Nuclear Blast”, били сме към „Napalm Records”. С годините тези лейбъли ставаха големи и започнаха да подписват с много по-големи групи. И така ние започвахме да се смъкваме в списъка от групи. Когато подписахме с тях, бяхме в техния Топ 5, а когато напуснахме се бяхме озовали малко или много в Топ 40. В „Rock of Angels Records” Grave Digger са номер едно. От лейбъла подхождат индивидуално към всяка група, което ми харесва. Ще видим какво ще ни поднесе бъдещето, но аз им вярвам. Виждам какво правят за новия ни албум, то наистина е страхотно.

    От другата страна – На какво се дължи това смъкване надолу в списъка?

    Chris Boltendahl – Винаги има групи, които ще продават повече записи от нас. Ние не сме в лигата на Blind Guardian и HammerFall. Те продават много повече албуми от Grave Digger. Следователно позицията ни в списъка пада надолу. Примерно ние продаваме 15 000 албума, Blind Guardian – 40 000, HammerFall – 30 000. А има и банди с много повече реализирани дискове. Разбира се, има групи, които продават по-малко от нас, но в момента за Grave Digger е по-добре, защото сме първи в списъка на новия ни лейбъл. Знаеш ли, това че една звукозаписна компания има развита мрежа за дистрибуция, не означава, че тя се управлява с магия. Днес има големи вериги от магазини, също така индивидуални места за продажба на албуми, можеш да продаваш по пощата. Качеството, в разпространението на музиката ни, е същото. За нас не съществува проблем в това отношение.

    От другата страна – Как изглежда успехът за теб днес?

    Chris Boltendahl – Успехът е винаги, когато участваш на добър фестивал. Когато получиш възможност да свириш в хубав часови диапазон. Успехът е, че можем да свирим навсякъде по света. Има много групи, които са по-малки от нас и досега не са успели да постигнат нашето ниво. От друга страна Grave Digger е група, която никога не успя да постигне онова, което направиха Powerwolf. Ние обаче сме щастливи с това, което имаме. Защото познавам много артисти, които имат по-малко от нас. Гледам на статуса, който имам в метъл сцената, като на дар. Да, свирим и преди по-млади групи. Дали това е лошо, зависи те как виждат нещата. Но за тях определено е лошо, защото ние имаме своята фен база и нейната страхотна енергия. Обаче на нас не ни пука много, много за това положение. Най-важното в крайна сметка е да представим на феновете едно страхотно шоу. Не ни интересува дали след нас групата е по-млада или по-стара, или умряла.

    От другата страна – Как изглежда един фен на Grave Digger?

    Chris Boltendahl – Фенът на Grave Digger е класически хеви метъл фен. С дънково елече, цялото в нашивки, пиейки бира през цялото време.

    От другата страна – Как изглежда според теб хеви метълът днес?

    Chris Boltendahl – Израснах с хеви метъла. Той винаги е бил завладяващ. За мен хеви метълът е религия. Винаги съм искал да съм рок звезда в метъла стилистиката. Следвах тази мечта толкова много години и работих здраво за нейното постигане. И ето ме днес – малка рок звезда или рок звезда от средно равнище, която прави концерти по целия свят, завладявайки феновете. Това е дар от живота. Мога да издържам семейството си, печеля пари и да – това е божи дар.

    От другата страна – Последен въпрос – коя песен можеш да определиш като „Smoke On The Water” на Grave Digger?

    Chris Boltendahl – Мисля, че е „Rebellion”. Определено тя е нашата „Smoke On The Water”. Когато я създавахме, никога не сме си и помисляли, че ще се превърне в класическа песен за групата, която ще надживее времето и пространството. Когато чухме за първи път припева, си казахме, че има някакъв потенциал. Но не сме и предполагали, че феновете ще я харесат толкова много.