Интервю с Tomi Koivusaari (Amorphis, Bjørkø)

В края на миналата година китаристът на Amorphis Tomi Koivusaari издаде първия си солов албум под името Bjørkø.

Проектът съществува от 2008, но едва през 2023 на бял свят се появи дебютът „Heartrot”. В него участват много гости като Jeff Walker от Carcass, Shagrath от Dimmu Borgir, Tomi Joutsen от Amorphis и много други, част от тях извън метъла. „Heartrot” на Bjørkø беше добър повод за специалното интервю, което Tomi Koivusaari даде за „От другата страна”.

Интервюто с Tomi Koivusaari (Bjørkø, Amorphis) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 15.04.2024 година, както и в предаването „Евробокс” на прогрма „Хоризонт” на БНР.

• От другата страна – Привет, Tomi, как вървят нещата при теб?

Tomi Koivusaari – Знаеш ли, в момента сме в нещо като тримесечна почивка преди да се отправим към Южна Америка с Amorphis на хейдайнърско турне (б.а. – интервюто е от януари т.г.) И така имаме нещо като ваканция. В същото време, се опитваме да композираме нови неща. Опитваме нови неща за предстоящия албум на Amorphis. Това е времето, когато трябва да го направим, защото когато започнем отново с турнетата, ще бъдем доста заети. В момента просто се опитвам да се отпусна и едновременно да работя, но е хубаво понякога да си дадем малко почивка от пътуването. Хубаво е да ни се отварят възможности за подобни малки ваканции. В същото време се вълнувам и ми харесва, отново да тръгна да обикалям света след тази почивка.

• От другата страна – Има ли нещо, което те дразни от този начин на живот?

Tomi Koivusaari – Толкова съм свикнал с него, че едва ли мога да кажа точно какво би било. Разбира се, мисля, че във всяка професия или всичко, което правиш има по нещо дразнещо. Понякога, в моя случай, самото пътуване е дразнител. Не концертите или срещите с хора или подобни неща, а просто частта от пътуването и чакането по летищата. Понякога е доста скучновато. Мнозина обаче нямат толкова забавна работа като моята. Така че не се оплаквам. Все още се чувствам много щастлив, че мога да правя това след повече от 30 години. Разбира се, понякога е скучно. Но обичам концертите и срещите с хора толкова силно, колкото преди 30 години.

• От другата страна – Keith Richards от The Rolling Stones веднъж беше казал, че турнетата са 2 часа концерт и 22 часа чакане, за да направиш този концерт.

Tomi Koivusaari – О да. Точно така. Радвам се, че днес има „Netflix” и подобни платформи. Понякога стоим в бекстейджа и се смеем на нещата, които сме правили преди 30 години, когато нямаше Интернет. И онова, което очевидно сме правили, е просто да пием бира. Разбира се, когато си по-млад е по-лесно. В днешно време е вярно, че когато си на турне, трябва да имаш какво да правиш, да се концентрираш върху нещо. Нещо, което да ти запълва деня. Примерно да разгледаш града или ако е ново място, да се запознаеш с него, да се поразходиш. През зимата или когато вали, както на последното ни европейско турне в края на миналата година, нямаше кой знае какво толкова да се прави, освен да гледаме сериали на лаптопите. Трудно се концентрирам върху нещо друго. Не мога да композирам песни, когато съм на турне и никой от нас не може, предполагам. Сякаш сме в някакъв вид мозъчна смърт и просто чакаме най-важното за деня, което е концертът. Сякаш всеки ден е един и същ по някакъв начин.

• От другата страна – И най-важното нещо в бекстейджа е паролата за Интернет.

Tomi Koivusaari – Точно така, това е първото нещо, което всички искат от тур мениджъра. И в половината от случаите паролата не е правилна. И ни се налага да питаме някой от местния екип, за да ни я каже. „Какво е това? О, да, тук буквата е главна.” Ето още един пример колко скучен може да бъде деня по време на турне.

От другата страна – Причината за това интервю е соловият ти проект Bjørkø и дебютът „Heartrot”. Защо ти отне толкова време, 15 години?

Tomi Koivusaari – Идеята ми хрумна за първи път преди 15 години, но не го направих тогава. Това не ознчава, че 15 години съм създавал музиката. На първо място това беше просто идея. Композирам някакви неща, записвам ги и в един момент осъзнах, че материалът не подхожда директно за Amorphis. Така че просто го оставих на страна. Дойдоха Ковид времената и като всички ни се наложи да отменим 150 концерта. Всяка група по света беше в тази ситуация. И в един момент за първи път от 20 години или нещо такова имахме толкова много свободно време. Затворих се в хижата си напълно сам, където имам звукозаписно студио и започнах да проверявам идеите. Имам един лаптоп, на който съм ги събирал през годините. Дори някои си ги припомнях. Започнах да ги пресвирвам, за да видя дали биха се развили до песен. Така всъщност започна всичко и се възроди идеята да направя солов албум с тотално различни видове песни. Нямах никакъв предварителен план, който да следвам. Просто исках да създам различни песни, нещо като саундтрак към определен продукт. В същото време исках в отделните композиции да участват различни вокалисти, към които изпитвам уважение. Изборът на певци беше много лесен. Чувах гласовете им, докато работех върху песните. Беше много лесно. Просто ги попитах, дали се интересуват от участие в соловия ми албум. Почти всеки вокалист се съгласи, така че бях много щастлив. Но без Ковид пандемията и времената на изолация не знам дали бих могъл да направя така, че всичко това да се случи.

• От другата страна – Този проект е просто за един албум или имаш идея да направиш още нещо в този дух?

Tomi Koivusaari – Отначало си мислех, че ще е само този единствен албум, но в същото време беше много забавно и доста удовлетворяващо. И много се наслаждавах на работата по него. Разбира се Amorphis винаги ще са приоритет номер едно за мен. Но ако имам малко свободно време и имам вдъхновение, защо не? В момента имам нещо като канал, в който пускам различни идеи, които не се вписват в категорията на Amorphis. Не знам, нищо не съм планирал, но никога не казвай никога.

• От другата страна – Спомена, че тези идеи не са за Amorphis – те не са толкова добри за тях или са в различна посока?

Tomi Koivusaari – Става въпрос за посоката. Работя много бавно по една композиция. Винаги, когато композирам, искам да предложа цяла песен. А имам нужда от повече часове, за да превърна идеята в демо версия и за да я завърша като цяла песен. Искам да кажа, че някои от момчетата просто нахвърлят груби идеи и веднага преминавата към следващите. При мен този процес и много бавен. По принцип знам, че ако завърша някоя песен, която имам, трябва да я харесам. Ако идеята не е добра за мен, просто ще я преместя в кошчето. Така че това не е причина тези композиции да не са достатъчно добри за Amorphis. Просто посоката или стилът са малко по-различни. Дори има някои от тях, които почти биха могли да минат за песни на Amorphis, но ако ги предствя на останалите в репетиционната, съм убеден, че ще има много компромиси или структурни промени. За някои идеи просто удещах, че не са подходящи за Amorphis. Да, не е лесно за обяснение. Мога да го обясня и с факта, че съм разработил различни вокали за тях.

• От другата страна – Зададох този въпрос, защото Tomi Joutsen пее в една от песните от „Heartrot”.

Tomi Koivusaari – Тази песен е единствената, която започнах да правя като песен на Amorphis. В един момент осъзнах, че не се вписва в днешната посока на групата. Стана малко по-различна. Но точно така ми хрумна идеята да попитам Tomi за участие. В същото време, когато проекът започна, бях напълно сигурен, че ще го помоля да изпее поне една песен, каквато и да е тя, защото го уважавам като певец и би било загуба да не го поканя, да пее в този мой солов проект. Страхотно е да го имам като участник в Bjørkø.

• От другата страна – Песните са писани за конкретни певци? Или в последствие реши кой ще участва?

Tomi Koivusaari – Вторият вариант. Когато го започвах, нямах предвид конкретни имена. Певците се появиха, след като прекарах часове с песните. Тогава започнах да чувам някакви мелодии и вокали, вида вокали, които ми трябват. В главата ми започнаха да се оформят идеите за подходящите певци. Примерно една от композициите се оказа перфектна за Aðalbjörn Tryggvason от SÓLSTAFIR. Така протече процесът. Оформях песните като демо версии и тогава ги изпращах на вокалистите, а те изпълняваха своите части.

• От другата страна – В песните от този албум има участия на певци, които не са от метъл сцената. Какво означава това – че прекрачваш границите и искаш да тласнеш творчеството си в друга посока?

Tomi Koivusaari – И това. В същото време слушам много широка гама от музика. Вкусът ми е оформен от хеви метъла, защото с него започна всичко. И още го слушам. Ето защо в албума участва Jeff Walker от Carcass. Carcass бяха много важна група за мен в края на 80-те. Също така има някои финландски артисти като Ismo Alanko и Mariska, които познавам и съм слушал. Харесвам ги като личности. Наистина е очевидно, че искам нещо повече в този албум. Ако песента, имаше нужда от различен вид певец, тогава отивах в тази посока. Не смятах, че всичко трябваше да бъде строго ограничено в тежката скала или нещо подобно.

• От другата страна – Чувстваш ли се ограничен в Amorphis?

Tomi Koivusaari – Не точно ограничен, но разбира се, ако имаш шестима участници, понякога имаш шест мнения. Amorphis е демократична банда и трябва да се вслушваш в мнението на останалите. В това е тайната на силата и участието в група. И това е моето нещо. Харесва ми да свиря в група. Точно това ми харесва най-много. Смятам, че ако имаш шест чифта уши в групата, а аз имам 12 в Bjørkø, в крайна сметка така музиката става много по-богата. Това е като богатата на съдържание супа. Соловата ми беше по-различна, защото нося по-голяма отговорност. Бях във връзка с всичко, с всяко решение, което съм взел. Но и аз бях този, който казваше, кога една песен е готова. Процесът беше различен. След дългата кариера, която имам с Amorphis, за първи път в „Heartrot” правя нещо подобно. Обикновено съм просто един от членовете на групата. Това е експеримент, който исках да изпълня преди да стана на 80 години примерно.

• От другата страна – Предполагам, че албумът на Bjørkø „Heartrot”, е сравняван с Amorphis. Какви са предимствата и недостатъците при този процес?

Tomi Koivusaari – Не знам. Мисля, че е достатъчно ясно, че всеки, който ме познава от Amorphis, ще сравнява Bjørkø с Amorphis. И в същото време мисля, че всички знаят какъв е случаят с Bjørkø. Ами, не знам. Има и хора, които не са знаели кои са Amorphis и просто са чули Bjørkø в някакъв плейлист или нещо подобно. И в последствие тези хора се свързаха с мен, за да ми кажат, че са открили и Amorphis, и групата им харесва. Мисля, че движението и в двете посоки е в положителен смисъл.

• От другата страна – Предимствата и недостатъците да имаш солов проект?

Tomi Koivusaari – Идеята съществува от 15 години, когато реших, че мога да направя нещо подобно. Имах някои инструментали и си мислех, че би било страхотно да издам такъв албум преди да навърша 40 години. Това беше преди 10 години. Не можах да го направя тогава. Но се появи втори шанс преди да стана на 50. Така продължих напред. Забавно е да съм преживял подобно нещо. Знаех, че ще дойде момент, в който ще мога да го направя и то сам. Направих го за себе си. Нямах никакви очаквания. Нито колко трябва да продаде, нито какво мислят хората. Разбира се, че е интересно и бих искал да го харесат повече слушатели, но не това беше основната причина. Основната причина беше да го направя за себе си. Така че в момента държа този албум в ръцете си. Албум, който направих почти сам. Разбира се, че всички гости бяха голяма част от него, огромна част от него. Така че това не беше само моето нещо, но аз съм неговия баща.

• От другата страна – Коя е най-голямата жертва, която си правил в името на музиката?

Tomi Koivusaari – Вероятно това са постоянните ми отсъствия далеч от дома. Когато децата ми бяха малки и пропусках почти всеки техен рожден ден. Така че предполагам, че е точно това.

• От другата страна – Как семейството ти приема постоянните ти отсъствия?

Tomi Koivusaari – Разведен съм. Но не отсъствията от дома бяха причината. Все пак започнах всичко това, когато бях на 17. Тогава създадохме Amorphis. Един вид групата е почти целия ми живот. Децата ми и бившата ми съпруга го приемат, защото знаят, че това е моята работа и това е което правя. Никога не е имало проблем с децата ми, защото те бяха свикнали. От другата страна, когато не съм на турне, съм си вкъщи и през цялото време им отделям внимание. Но, разбира се, децата ми са вече големи и нещата са коренно различни.

• От другата страна – Когато пандемията свърши, трудно ли беше да се върнеш към начина си на живот от преди пандемията?

Tomi Koivusaari – О, да. Когато затвориха света, не бях никак щастлив. Една малка част от мен, обаче, се радваше, че имаме почивка. Преди пандемията бяхме постоянно на турнета. Когато всичко спря, си казах, че всяка група е в същото положение и няма какво да се направи. Така че мога да прекарам два месеца като ваканция, защото никой нямаше представа колко ще продължи локдауна. Но рестрикциите продължаваха и продължаваха. В някакъв момент всичко започна да ме дразни. Имаше много събития, но в музикалната индустрия и по специално във Финландия не можеха да се правят никакви концерти. Това ни вбесяваше. Почти две години нямахме концерти и се радвам, че направихме нов албум на Amorphis, а аз издадох и „Heartrot”. В същото време позабравихме какво е да сме на турне. На първите концерти след края на пандемията, мисля, че се чувствах малко странно. Сякаш трябваше отново да се научим как се прави. Разбира се, след няколко концерта забравихме пандемията и отново се почувствахме така, все едно нищо не се е случвало. Но в началото беше малко странно.

• От другата страна – Кой според теб е най-големият провал на музикалната индустрия в прехода преди и след Интернет?

Tomi Koivusaari – Мисля, че Интернет донесе много хубави неща. Когато ние започнахме, размяната на касети беше основният начин за разпространяване на музиката. А сега с Интернет този процес е много по-леден. В същото време още милиони като теб го правят. Правят го по същото време и правят същото, което и ти. От една страна е много различно, но не знам дали е добре или не. Има платформи като „Spotify”. Аз също я използвам, но като че ли тя не работи твърде добре. По-малките групи не получават никакви отчисления за работата си. Те дават собствени пари за студио, но не получават нищо в замяна. Нашето положение е все още добро, защото продаваме някакви физически носители като винили и дискове. За нас не е толкова зле, но като цяло нещата не са никак розови. Това е може би негативната страна на дигиталната ера.