Падат последните листчета от календара за 2023-тa, значи е време за традиционния за RockTheNight поглед към изминалата година.

Не гледайте на това като на класация, просто си припомнете колко хубава музика се появи през годината, ако сте пропуснали нещо – задължително го прибавете в колекцията си, споделете го с приятелите си, но най-важното – наслаждавайте се!

(Посетете и следните страници, за да си припомните музиката на 2022-ра, 2021-ва, 2020-та, 2019-та, 2018-та и 2017-та.)

Албум на годината: Metallica – “72 Seasons”

През годината бяха издадени купища добри албуми – гиганти като Rolling Stones, U2, Foo Fighters, Depeche Mode споделиха нова музика, изключително важни банди като Greta Van Fleet, Nothing But Thieves, Queens of the Stone Age и Royal Blood пуснаха нови албуми. Имаше и такива албуми, които изстреляха пoчти неизвестни музиканти в извънземна орбита (както се случи с “Take Me Back to Eden” на Sleep Token). Но за нас албумът на годината се казва “72 Seasons”.

Издаването на нов албум на Metallica е огромно събитие в наши дни, нещо като музикален еквивалент на нов филм от поредицата „Междузвездни войни“. С него обаче, идват нетърпението и големите очаквания на доста изискваща фен база, час от която сякаш изпитват перверзно удоволствие от това, че може да бъде разочарована. Единадесетият албум на бандата определено няма да разочарова никого… освен може би онези фенове, които все още живеят в 1983-та. “72 Seasons” следва същата пътна карта, нарисувана и описана от “Death Magnetic” (2008) и “Hardwired…to Self-destruct” (2016), модерен метъл с титаниево покритие, подхранван от безмилостното намерение да бъде по-добър, по-шумен и по-безкомпромисен.

Издаден в края на 2022 г., водещият сингъл „Lux Æterna“ беше посрещнат като манна небесна. Със своя заряд и олд скуул траш енергия, се усещаше като умишлено завръщане към дебюта на групата от 1983 г. „Kill ‘Em All“, което може би загатваше, че със „72 Seasons”, Metallica ще предприемат носталгично пътуване през собственото си минало. Реалното погледнато, нещата стоят по точно обратния начин. Това е интензивен албум, такъв, който върви тежко почти всяка секунда от 77-минутното си време.

Песен на годината: Riverside ”Friend Or Foe“

Изминаха пет години от последния студиен албум на Riverside “Wasteland” (2018), но ето, че и новият е вече факт – “I.D.Entity”. Със сигурност е повод за радост, тъй като осмият албум носи голяма част от душата на бандата, заради която фен базата е толкова вярна.

Едва ли парче като „Friend or Foe” може да се нарече типично за Riverside, тъй като очевидно звучат сякаш изследват нови територии, като обаче запазват невероятно мелодичните си вокални линии.

Годината отново е 1985-та и Riverside навлизат в ретро води. Едно закачливо парче, дълбок и по-басов синтезатор, докато останалата част на групата бавно се включва в пейзажа. Кийбордистът и саунд дизайнер Michal Lapaj променя басовата линия и чуваме познат, класически синтуейв бас. Mariusz Duda веднага се намесва с емблематичните си вокали, които галят ухото. Riverside наистина се успели да уловят същността на 80-тарските синтезатори и са се постарали да звучат отчетливо и ясно.

Именно заради този смел експеримент полските прог-изследователи са нашата най-любима песен на 2023-та:

Видео на годината – The Rolling Stones – “Angry” / Lenny Kravitz – “TK421”

Тази категория изглежда ни затрудни най-много, защото тук сме принудени да връчим две награди – съответно за любимите клипове на женската и мъжката аудитория.

През октомври Lenny Kravitz предизвика огромно вълнение сред феновете, като обяви пристигането на нов сингъл. Ден по-късно, заедно с премиерата на новия сингъл стана ясно и заглавието на новия албум: “Blue Electric Light” излиза на 15 март 2024 г. Kravitz казва, че това “албума, който така и не успя да издаде в цялата си кариера“.

А защо това видео е любимо на женската половина от аудиторията – вижте сами:

The Rolling Stones издадоха през октомври новия си албум “Hackney Diamonds“, първи от 2005 г. насам. Пълните подробности за албума бяха разкрити на 6 септември, на събитие, предавано на живо в YouTube от квартал Хакни в Източен Лондон, където Mick Jagger, Keith Richards и Ron Wood бяха интервюирани от водещия на “The Tonight Show”, Jimmy Fallon.

„Тук сме, за да представим новия ни сингъл „Angry“ и новия ни албум “Hackney Diamonds“, който ще излезе на 20 октомври“, каза Mick Jagger. Keith казва, че албумът е наречен “Hackney Diamonds” заради „удари и бягай, разбий и грабни“, с което албумът се характеризира. Mick Jagger сподели: „Когато ви счупят прозорец в събота вечер в Хакни, това, което остава на улицата, са „Hackney Diamonds“. Те записват 23 песни за албума. Keith казва, че „Angry“ е първата, която за записали.

„Откакто Charlie си отиде, всичко е различно“, каза Keith Richards. „Благодарение на Charlie Watts имаме Steve Jordon, който беше препоръката на Charlie“. „Charlie участва в две песни в албума. Bill Wyman е в една песен, така че имаме оригиналния състав на Rolling Stones в една песен,” каза Mick.

Ето и видеото “Angry“:

Откритие на годината – Sleep Token

Sleep Token. Трябва ли наистина да ги представямe на този етап? След постигане на култов статус с първите си два албума, анонимната маскирана метъл банда избухна в мейнстрийм съзнанието по-рано тази година с „The Summoning“, песен, която стана вирулентна в TikTok и изпрати групата в стратосферата, оглавявайки разпродадени турнета в Европа, Северна Америка и Австралия в подкрепа на третия им албум „Take Me Back To Eden“. Обичайте ги или ги мразете, те са тук, за да останат доста време.

Развръзка на трилогията от албуми, „Take Me Back To Eden“ приключва историята за разрушителната романтика на Vessel; история за двама души, които отчаяно искат да бъдат заедно, но се учат да разбират, че те се унищожават един друг само когато се сблъскат в цикличен, спираловиден танц. Докато „Sundowning“ беше дълбоко тъжно размишление за това какво се е объркало, а „This Place Will Become Your Tomb“ беше гмуркане в безпомощност и отчаяние за възстановяване на изгубената любов, „Take Me Back To Eden“ е албум на приемане, на разбирането, че колкото и да копнееш за друг, понякога това желание не е достатъчно силно, за да преодолее обстоятелствата, външни и вътрешни, които могат да разрушат една връзка.

Sleep Token. Запомнете това име. Ще ги чувате все по-често.

Китарист / Соло на годината – Nuno Bettencourt (Extreme) – “Rise”

Каквото и да кажем за Nuno Bettencourt, едва ли ще изненадаме някого. Изпълнител с чудовищна техника и прецизност, комуто не е достатъчно да бродира соло след соло, а е де факто творческият гений зад Extreme. Когато групата пусна “Rise” след 15 години отсъствие, едва ли някой очакваше китара с такъв поразяващ ефект. Отзивите не закъсняха, всички говореха само за Nuno.

В “Six” на Extreme има всичко, което очаквате от тях – от непримирим раздразнителен хард рок до интимни интроспективни балади. За записа на албума с 12 песни, продуциран от Bettencourt, членовете се затварят в домашното му студио в Лос Анджелис, за да насочат наелектризиращия еклектизъм, който дефинира тяхната основна продукция с обрат от 21-ви век.

Тази динамика утвърждава емблематичния бостънски квартет като една от най-непредсказуемите, неоспорими и несломими рок групи, чиито песни преминават през самата тъкан на популярната култура. Те са продали 10 милиона записа, оглавиха Billboard Hot 100, препълниха големи зали на множество континенти, представиха се перфектно на Freddie Mercury Tribute Concert в Лондон и редовно имат средно над 5 милиона месечни слушатели в Spotify. Техният динамичен подход обаче удря по-силно от всякога в пълнометражното им предложение за 2023 г., “Six“.

Видеото “Rise” до момента има 4.1 милиона гледания в YouTube и наистина нямате извинение, ако сте пропуснали това:

Завръщане на годината – The Beatles – “Now And Then”

Тъй като вече споменахме новия The Rolling Stones, “Hackney Diamonds” за да бъдем напълно справедливи, трябва да отбележим последната песен на The Beatles, “Now And Then”.

Историята на “Now And Then” започва в края на 70-те години на миналия век, когато John записва демо с вокали и пиано в дома си в Dakota Building в Ню Йорк. През 1994 г. съпругата му, Yoko Ono Lennon, дава записа на Paul, George и Ringo, заедно с демо записите на John за „Free As A Bird“ и „Real Love“, които са завършени като нови песни на The Beatles и съответно издадени като сингли през 1995 и 1996 г., като част от проекта “The Beatles Anthology“. По същото време Paul, George и Ringo също записват нови части и завършват груб микс за “Now And Then” с продуцента Jeff Lynne. В този момент технологичните ограничения попречиха на вокалите на John и пианото да бъдат разделени, за да се постигне ясен микс, необходим за завършване на песента. “Now And Then” e отложен с надеждата, че един ден ще бъде преразгледан.

Прекъсване до 2021 г. и излизането на документалния сериал „The Beatles: Get Back“, режисиран от Peter Jackson, който удиви зрителите със своя филм и аудио реставрация. Използвайки аудио технологията WingNut Films MAL, екипът на Jacksons демиксира моно саундтрака на филмите, успявайки да изолира инструментите и вокалите, както и всички индивидуални гласове в разговорите на The Beatles. Това постижение отвори пътя към новия микс на “Revolver” от 2022 г., получен директно от четирипистовите мастър касети. Това доведе до въпроса: какво може да се направи сега с демото “Now And Then”? Peter Jackson и неговият звуков екип, воден от Emile de la Rey, прилагат същата техника към оригиналния домашен запис на John, запазвайки яснотата и целостта на оригиналното му вокално изпълнение, като го отделят от пианото.

През 2022 г. Paul и Ringo се заеха да завършат песента. Освен вокалите на John, “Now And Then” включва електрическа и акустична китара, записана през 1995 г. от George, нова барабанна партия на Ringo и бас, китара и пиано от Paul, което съответства на оригиналното свирене на John. Paul добави китарно соло, вдъхновено от George; той и Ringo също допринесоха с бек вокали към припева.

Изненада на годината – завръщането на Portnoy в Dream Theater

След като се раздели с прог метъл иконите през 2011 г., Portnoy се завръща на барабанния трон, възстановявайки състава от 1999/2000 г., който се състои от певеца James LaBrie, китариста John Petrucci, басиста John Myung и кийбордиста Jordan Rudess. В този състав групата записва шест албума, включително прог метъл триумфа “Metropolis Pt. 2: Scenes From a Memory.”

Това означава и края на престоя на Mike Mangini в групата. След много публичен процес на прослушване, Dream Theater избраха Mangini за наследник на Portnoy през 2011 г. Той напусна работата си в Berklee College of Music в Бостън, за да се присъедини към групата, след като преди това е свирил в Annihilator и Extreme, а също така е бил част от лайв групата на Steve Vai, както и участва в първия солов албум на Labrie през 2005 г.

По време на дузината си години в Dream Theater, Mangini свири в пет студийни албума — точно една трета от студийната продукция на групата, оставяйки впечатляващо наследство.