Интервю с Marina La Torraca и Anna Brunner (Exit Eden)

Exit Eden е супер проект, в който основните вокали са поверени на дами от метъл сцената.

В началото те бяха четири – Amanda Somerville, Marina La Torraca, Clémentine Delauney и Anna Brunner. Сега са три, като Amanda Somerville вече не е част от проекта. Първият албум на Exit Eden „Rhapsodies in Black“ беше изцяло с кавъри на хитови поп песни, превъплатени в симфоничен метъл вариант. Във втория „Femmes Fatales“, който излиза седем години след първия, освен кавъри има и авторски композиции.

Интервюто с Marina La Torraca и Anna Brunner (Exit Eden) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 26.02.2024 година, както и в предаването „Евробокс“ на програма „Хоризонт“ на БНР.

• От другата страна – Здравейте, в началото ще Ви върна към самото създаване на Exit Eden. Каква беше основната цел на проекта тогава и каква е тя днес?

Anna Brunner – В самото начало Exit Eden беше идея на звукозаписната ни компания. Инициативата да напрарвим метъл кавъри на известни поп песни, не беше наша. Обаче това беше причината ние самите да станем част от проекта. И да се срещнем. Спомням си, че Amanda Somerville беше първа. Аз изпълних първите варианти на вокалите, защото вече работех за компанията, която реализираше идеята, както и за звукозаписната комапия, която издаде диска. След което Amanda ме перпоръча като една от певиците, защото харесваше гласа ми. Отново тя потърси Marina La Torraca. Двете бяха работили заедно преди това. След което и Clémentine Delauney стана част от проекта. Привлече я човек от бизнеса, който познаваше възможностите й като певица. Така се събрахме в квартета Exit Eden. В първия албум буквално се опознавахме. Композициите там бяха от стилове, различни от тези, в които ние участваме. Имаше различни промени при префасонирането им. Поп песни, преработени в симфоничен метъл.

Marina La Torraca – И днес нещата стоят така – звукозаписната компания е друга. Тези промени отнеха повече време, отколкото очаквахме, но ето ни сега. С втория албум на Exit Eden сме много повече привлечени в продукцията. Все още групата не ни принадлежи, което означава, че не можем да вземаме сами всички решения. Но в композиционно отношение сега участваме много повече, отколкото в миналото.

Anna Brunner – Една от основните промени е, че в този албум вече имаме оригинални песни. Създали сме ги заедно с продуцента ни Johannes Braun. Така че определено имаме повече участие в албума.

• От другата страна – Преминаването от кавъри към оригинална продукция естествено ли се получи?

Marina La Torraca – Да, още през 2018 имахме идея да влезем с оригинални песни. Чувствахме се много добре, когато работехме заедно. Още тогава си казахме, че ако продължим с проекта, ще е много хубаво, ако включим и собствени композиии. Никога не сме имали за цел, да се превърнем в група имитатор. Не искахме да ни възприемат като банда, която прави кавъри на поп песни, в оригинални и странни симфонични метъл аранжименти. В първия ни албум „Rhapsodies in Black“ това беше направено много добре, проработи и наистина се получи перфектно. Но искахме проектът да се изкачи на друго ниво. И с новия „Femmes Fatales“ се постарахме да постигнем израстване. Ние самите сме композитори и наистина обичаме да изпълняваме онова, което сами сме създали. За това и в новия ни албум има и авторски песни.

• От другата страна – В какво се състои разликата между създаването на песни за един глас и за повече от един – три, чеири?

Anna Brunner – Продуценътт, с който работим Johannes Braun, е и много добър музикант. В неговата глава песните са напълно оформени. Той може да си ги представи преди те да са записани, дори преди да ги нахвърля на хартия така да се каже. Много е добър по отношение на аранжиментите и познава гласовете ни много добре. Наясно е още в началната фаза на работата, как трябва да звучат песните с участието и на трите ни, а и с участието на четирите в началото. Наясно е, коя от нас каква част трябва да изпее, но в студиото стават промени. Просто изпробваме какво ще се получи и понякога то остава, вместо да търсим какво точно се вписва най-добре. Така работи Marina.

Marina La Torraca – Докато записвах демоверсиите с теб, имахме възможност да тестваме какво работи най-добре, кой вариант е по-добър, къде да използваме гласа на Clémentine. Започвахме от идеята на Johannes коя от нас какво да изпее. Но в същото време опитвахме различни неща в студиото.

Anna Brunner – При създаването на песните и текстовете, наистина не съм мислила, че ще пеят трима души. Понякога обаче има смисъл преходът преди припева да е с друг глас, който не е същия както в първия куплет. Песента „Hold Back Your Fear“ например е създадена така, че се нуждаеш от повече певци. Единият глас е като речитатив, вторият – влиза в образ от първо лице и т.н.

• От другата страна – Къде е по-голямо предизвикателството – да създадете кавър на добре позната песен или да създадете собствена композиция?

Marina La Torraca – Това е много добър въпрос. Определено при създаването на кавър на песен, която вече е успешна, трябва да вдигнеш летвата. Разбира се, че можеш да създадеш версия, която е точно както оригинала. Но т.к. Exit Eden вече имат идентичност, тя също трябва да се комбинира с песента. От друга страна, правейки собствен материал и създавайки кавъри на непреходни песни, нашите също трябва да са добри. Няма как до тези вечни композиции, да поставиш нещо на средно ниво. Веднага ще си проличи разликата и нашите ще изпаднат. И при правенето на кавъри, и при създаването на оригинална продукция има трудности за преодоляване.

Anna Brunner – Напрежението за оригиналните песни беше голямо.

Marina La Torraca – Може би създаването на собствен материал е по-трудно, защото песните, на които правим кавъри, са така или иначе страхотни сами по себе си.

• От другата страна – Има ли го страхът, че собствените Ви песни няма да се приемат, защото феновете вече ви познават като проект, който прави кавъри?

Anna Brunner – Напрежението при мен беше по време на създаваето на собствените композиции. Защото сравненията между моите идеи и поп и рок хитовете, които са вече успешни, създава затруднения. Това всъщност беше трудната част – дали нашите идеи са достатъчно добри, поставени до песните, които сме избрали за кавъри. А те трябваше да са наистина много добри. Понякога тази посока на работа, прави процесът на създаване по-труден. Особено, ако се поставиш сам под напрежение. Но вече всичко е направено. Имаме тези песни, постоянно ги слушам в различен ред, първо е едната, после другата, смятам, че много добре се получават заедно. Много съм любопитна как и светът ще възприеме онова, което сме направили.

Marina La Torraca – Точно така е. Смятам, че ние сме уверени в изпълняването на собствените ни песни, защото досега всички сме правили точно това – изпълнявали сме композици, които сме създавали. Въобще не се страхувам от тази част и от издаването на оригиналния материал. Песните са много добри. Хората, които обичат симфоничен метъл, с голяма вероятност ще харесат и нашите предложения. Новият албум на Exit Eden „Femmes Fatales“ е висококачествен продукт и това е напълно обективно становище. Дори и да приемем, че симфоничната метъл сцена е запълнена до крайност, ние подължаваме от там, където големите симфонични метъл банди са спрели.

Anna Brunner – Също така нашата музика е завръщане към корените на симфоничния метъл.

Marina La Torraca – Не се опитваме да правим нещо модерно, защото много съвременни групи го правят. Дори собствените ни групи. Не това е смисълът на Exit Eden, а запълването на пространството.

• От другата страна – В предишния албум кавърите бяха на известни поп песни. Сега в новия има много рок парчета…

Anna Brunner – Харесва ми начинът, по който Marina отговаря на този въпрос в други интервюта. През 2017 година беше все още не толкова популярно да се правят метъл кавъри на хитови поп и рок песни. Тогава нашата идея беше нещо ново. С времето обаче все повече групи започнаха да правят версии на знакови поп песни в интересни симфонични метъл аранжименти. Което доведе до това, че ние самите не желаехме да се качваме отново на същия кораб. Искахме да сме по-зрели и да издадем албум, който да звучи стилово завършено, а не просто да съберем някакви песни от различни стилове. Искахме композиции, които да влязат още по-добре в цялата идея на Exit Eden.

Marina La Torraca – Не мисля, че подобни кавъри са вече нещо специално. За това избираме песни, които се вписват в цялостното усещане на албума. Вместо да се чудим, коя версия да е още по-необичайна на ABBA или на Taylor Swift.

• От другата страна – Предизвикателство ли е да бъдете музиканти в стилове, които все още са доминирани от мъже?

Marina La Torraca – Да, все още е така, но броят на дамите в метъла продължава да нараства. Това е абсолютната истина. На последния фестивал, който посетих в Нидерландия „The Rock Circus“, бях много доволна да видя не само певици, а и много дами, които свиреха на някакъв инструмент. Метъл сцената се променя. Все повече възможности и все повече врати се отварят за участието на дамите. Така че метълът не е вече толкова доминиран от мъже.

Anna Brunner – За мен Exit Eden и албумът ни „Femmes Fatales“ показва овластяването на жените. Тук не е само една дама зад микрофона в симфонична метъл група, а три. Друго важно е, че трите се харесваме, изкарваме си много добре заедно, екипът ни е страхотен. А като отобр и музика показваме на света, че е възможно да има група, в която жените да са повече. Надявайки се, че в някакъв момент ще започнем да доминираме и на сцената или поне ще бъдем представени наравно с мъжете.

• От другата страна – Смятате ли, че самите Вие сте провокацията някои момичета да започнат да се интересуват от метъл и да хванат китарите?

Marina La Torraca – Надявам се, че е точно така. Това е една от причините да се занимавам с музика. Представянето е много важно. Когато започвахме, дамите в метъла бяха изключително малко. Двете с Anna влязохме на една и съща възраст. Бяхме на по 25 години. Така изглеждаше началото. Днес е много приятно да видим, че жените се занимават с групи и метъл музика. Но все още чувствам, че все едно съм единствената, която го прави. Когато започнах в Сао Паоло, Бразилия в местната сцена, бяхме едва няколко. По мой адрес постоянно валяха мръсни погледи, мръсни коментари, както и мръсни предложения. Започнах като вокалистка на група, която свиреше кавъри на песни, изпълнявани от мъже. Не съм пяла опера. По онова време имаше едва няколко певици, които пееха по този начин като Tarja и Floor Jansen. Те бяха наложили стандарта. А днес имаме Anna, която е рок певица, има жени, които правят ревящи вокали. Невероятно е. Надявам се, че момичетата от младото поколение виждат какво правим и си казват, че и те могат, че и за тях е възможно. Щом ние сме там горе на сцената, защо да не са и те? Също така е много важно, че тези момичета са от различни народности и от различни части на света. Наистина се надявам, че бих могла да мотивирам моите сънароднички от Латинска Америка да се качат на сцена. Надявам се, че разширявам метъла за тях.

• От другата страна – На кого искахте да приличате в началото на кариерите Ви?

Anna Brunner – Когато стъпих на рок сцената, бях фен на Brian Johnson. Харесваше ми гласът му и онази дрезгава бленда. В същото време винаги съм обичала Foo Fighters и Dave Grohl. В началото подражавах на певци. Но когато чух за първи път Lzzy Hale от Halestorm, тя тотално измести мъжете и ми стана модел за подражание. Това са първите трима вокалисти, които много са ме вдъхновили.

Marina La Torraca – Обаче, колко е важно да видиш жена, която прави това, което харесваш. Казваш си, че ето, може. При мен процесът беше същият. В началото и аз подражавах на вокалисти. Bruce Dickinson е най-голямото ми влияние. После открих James Labrie. Също така Russell Alen от Symphony X, с неговия силен, звънтящ глас. И все още продължавам всъщата посока. Първата жена от метъл сцената, която наистина ме впечатли, беше Amy Lee. Тя пее с толкова силна емоция. Толкова много емоция, подплатена с високи вокали. Казах си, че точно така искам да звуча. Също така много слушам Maria Brink от In This Moment. Тя май е първата жена, която чух да прави скриймове. Но тези истинските крещящи вокали, а не ревовете, които Angela Gossow прави. И може би Alissa White-Gluz. Но да видя дами, които изкарват тези „отвратителни“ шумове, също беше много важно за мен.

• От другата страна – Връщаме се на новия албум на Exit Eden. Ще привличате ли и други гости в бъдеще и защо във „Femmes Fatales“ сте поканили само Marko Hietala?

Anna Brunner – Винаги е хубаво, когато имаме гости. Бих казала, че наистина ще помислим за повече външни участия в бъдеще. В този албум, т.к. Amanda вече не е част от нас, което е голяма загуба, не искахме твърде много различни гласове. Искахме да представим и отново да покажем себе си като трио с оригинални песни, със специално подбрани кавъри. И защото сме три певици, мисля, че не се нуждаем от повече гости конкретно за този албум.

Marina La Torraca – Също така, когато става въпрос за Marco, неговото участие не беше планирано предварително. Идеята беше спонтанна. Получи се спонтанно.

• От другата страна – Защо не привлякохте друга певица на мястото на Amanda Somerville?

Marina La Torraca – Лесен въпрос. Наясно сме, че никой не може да я замени. А и чувствахме, че просто нямаме нужда от четвърта. Дори и Amanda да не е вече тук, оставаме ние трите. Защо да не продължим така? Все още имаме богатството от гласовете на три певици. Въобще не мислим, че имаме нужда от четвърта. Звукозаписната ни компания имаше подобно намерение, защото това е просто бизнес. Ако имаш нещо успешно, държиш то да остане същото. Те работеха върху това, коя да е четвъртата. Новата, четвърта, певица. Ние трите, обаче, винаги сме били напълно ясни по отношение на решенията, които вземаме. Това не означава, че не сме искали да дадем шанс на някоя дама. По-скоро знаехме, че можем да се справим като трио. В същото време не искахме да причиняваме на новата певица постоянни сравнения са Amanda. Искахме и тя самата да знае, че не се опитваме да я заменим с някоя друга.

• От другата страна – Какво бихте отговорили на хората, които смятат, че жените нямат място в метъла и тяхното участие е просто бизнес?

Marina La Torraca – Мисля, че трябва да се разкарат.

Anna Brunner – Щях да кажа абсолютно същото.

Marina La Torraca – Чувала съм подобни твърдения. От бивши членове. Това, което мисля, е че те просто трябва да живеят в 2024 година и да приемат живота такъв, какъвто е.

Anna Brunner – Мисля, че можеш да усетиш, когато някой наистина има предвид това, което отстоява. Има толкова много банди, съставени от мъже, които отдавна са изгубили тръпката, но продължават, защото няма какво друго да правят… А аз никога не съм чувала нещо толкова абсурдно.

Marina La Torraca – Радвам се за теб.

• От другата страна – Кой е Вашият най-рокеднрол момент?

Anna Brunner – Незабавно мога да ти кажа моя, защото е първото нещо, за което се сещам. Никога не си бях правила татуировка. Но винаги съм си мислела да се татуирам. Бях на турне с Kissin’ Dynamite като гост изпълнител. В съпорт групата имаше татуировчик. Така се таутирах за пръви път. В бекстейджа, от един певец на една група. Тогава се чувствах доста рокендрол.

Marina La Torraca – Това е супер рокендрол. Моите са много скучни.

Anna Brunner – Твоите не са никак скучни.

Marina La Torraca – Единственото, за което се сещам, стана миналия уикенд и не влиза в категорията „супер рокендрол“. Имах шанса да срещна Will Ramos от Lorna Shore и да му кажа, че не става за нищо.

Anna Brunner – Това е рокендрол!

Marina La Torraca – Обичам го и това беше шега. А той ми отговоря, че е напълно наясно, че не става. Това беше много рокендрол.