Поканата за това интервю дойде от ПРОФОН – приех без да се замислям, защото Митко Кърнев освен изключителен музикант е и много интересен събеседник. И условно разделяме този разговор на две части – в първата ще си говорим за дейността на Митко в ПРОФОН, за законите у нас и прилагането им. Във втората част ще се насочим към музиката, към D2 и Легендите, „Голямото Rock междучасие“ и други интересни теми.

С Легендите в Joy Station, 2016
  • Здравей, благодарим ти за отделеното време. Две думи за нас – RockTheNight започна преди повече от две години, в началото предимно като сайт за концертна фотография, постепенно се превърна в място, на което могат да се намерят всички новини за рок музика, концерти и още много любопитни неща. Нескромно казано – един от най-добрите сайтове за музика у нас.
  • Познавам сайта, получавам нотификации директно в браузъра си – доста удобен начин да си в крак с последните новини.
  • Смяташ ли, че с въвеждането на Европейската директива за авторско право ще се подобри модела на управление на правата на творците?
  • Разбира се, според мен почти всяка европейска намеса в нашето законодателство – може би като изключим Истанбулската конвенция и казусът с кравата Пенка (шегува се с актуалните теми, б.р.),– смятам, че е в правилна посока, като тук важния момент е прилагането на съответните закони и нормативи, защото у нас като цяло има не лоши закони, но механизмите за прилагането им и най-вече волята изглежда липсват – някъде се губи посоката и енергията.
  • С Легендите в НДК, 2015

    Какви са предимствата на това да си член на ПРОФОН? Като член на ПРОФОН и човек, в който са концентрирани продуцентските права на една от най-обичаните БГ групи, какъв обем от задачи в полза на музикантите у нас решава екипа? Според теб повишили ли са се приходите на музикантите му през годините – виждаш ли възходяща тенденция във финансов аспект?

  • В кръга на шегата – в нашата група имаме споразумение, че аз събирам всичките права на групата, което е удобно за всички нас, в последно време ПРОФОН електронизира цялата си документация и реално за 15 минути можем да оправим цялата година документално. Иначе сериозно – не е по възможностите на един музикант, дори да се интересува (както би трябвало в днешно време) от всички аспекти – правата на продуцента, на изпълнителя, въобще цялото представителство на един музикален проект и естествено, че е редно да бъде през такава организация. Пред очите ми ПРОФОН за последните години се развива много добре. А размерът на възнагражденията у нас не е на нужното ниво, но тук е важно един музикант първо себе си да погледне – каква продукция прави, доколко е конкурентна, колко е като обем и т.н.
  • Контролът на правата за музиката, звучаща на обществени места (т.нар. Публично изпълнение), ще бъде делегиран и към общините от началото на 2019 г. Тоест, освен длъжностните лица от Министерство на културата, хора от общините ще проверяват по места хотели, барове, молове и всякакъв тип търговски обекти дали са уредили правата за музиката, която звучи в тях (от радио, телевизия и т.н.). Очаква ли се това до доведе до скок в събираемостта на сумите от права, а от там и на по-висок приход за артистите и продуцентите у нас?
  • Доколкото знам, тези митични служители на Министерството на Културата
    С Легендите в НДК, 2015

    се броят на пръстите на едната ръка и фактът, че този казус ще се делегира и към общините, е похвален. Нека да видим как това ще проработи на практика и се надявам това да не остане просто едно добро пожелание. И ако това не е просто прехвърляне на топката, скокът в приходите на музикантите трябва да е осезаем.

  • Накъде с D2? Имате обявени участия в два фестивала – в Шабла и Hills Of Rock в Пловдив, след това?
  • Радвам се, че заедно с много готината банда Odd Crew ще бъдем българските групи на главната сцена на Hills Of Rock. Истината е, че D2 в последно време не бяхме много активни по фестивали. В периода 2010-та – 2013-та имахме повече енергия да обикаляме Европа и да свирим по големи сцени. Това ще бъде много хубаво преживяване за нас. И не на последно място, лично за мен, като музикален фен, възможността да видя толкова групи – не само на главната сцена, а и „На тъмно“ – изобщо за тези три дни ще се превърна в „поемащ“ човек, искам да видя какво се случва на сцената в момента. Живея малко откъснат живот и не много често имам възможността да наблюдавам какво се случва. Що се отнася до “July Morning” в Шабла – много се радвам, че това се превърна в традиция – имаме “July Morning” къде ли не, даже по планините. За нас е традиция – D2 и Легендите от няколко години да сме в Шабла, така ще бъде и тази година, заедно с Милена и младите групи от „Голямото Rock междучасие“. С D2 скоро пуснахме песен, която всички момичета много харесват и всички момчета много се чудят защо сме пуснали такава песен – става въпрос за „Егоист“. Скоро ще покажем на хората още по-странна песен, която е свързана с тийнейджърския сериал „Килерът“, в който Дидо е в една от главните роли. С интерес очаквам коментарите и за тази нова песен.
  • А Легендите?
  • С Легендите имаме няколко участия по празнични събития в различни градове. Подготвяме и нова песен, отдавна предлагам на колегите да запишем нещо ново. Въпреки, че това е проект, в който свирим най-готините песни на членовете на групата и изобщо в българската музика, според мен дори една такава група трябва да направи собствена песен. Песента я измислих още 2016-та, докато бях в Америка, сега ще я запишем и се надявам в края на тази или началото на другата година да я покажем.
В „Голямото Rock междучасие“, сн. Елена Ненкова

 

  • Къде се чувствате по-комфортно – на сцената на голям фестивал, или в малък клуб, с най-верните фенове?
  • И на двете места! И все пак, в някаква зала за 2-3 хиляди души може би е най-добрия вариант. Истината е, че по фестивалите е голяма лудница. Никога няма да забравя през 2008-ма, когато свирихме на Exit festival,целия поток от хора напред-назад… Дори тогава, преди 10 години си казах „Твърде съм стар за такива неща“. Имахме щастието тези наши фестивални участия винаги да са били на голяма сцена и винаги преди много големи световни звезди и именно контактът с тези хора и да наблюдаваш шоуто – това са нещата, които никога няма да забравя.
  • Направихте парче с Миленита, с какви гост-музиканти бихте искали да запишете следващия си албум?
  • Имаме планове в тази посока, но засега не мога да кажа повече. Ще бъде страхотна изненада. Най-важна е музиката, имаме нови песни и работим усилено. Дори сега, след интервюто, отивам в студиото и продължавам да работя по някои идеи.
  • Кое е по-важно, да се развивате като група, или да се придържате към това, което феновете очакват от вас?
  • Много важен въпрос. Има групи – например AC/DC – които като в онзи виц – през всички тези години свирят една и съща песен, но аз отговарям „Да, но каква! Най-хубавата песен на света!“. Това е едната формула и в нея няма абсолютно нищо лошо. Гледал съм ги два пъти на живо, в най-хубавите им години и това са най-хубавите концерти в моя живот. От друга страна има групи, които не престават да променят нещо в музиката си – и ние може би приличаме повече на тях. Зависи от това какви са членовете на дадената група – дали са по-търсещи, или като намерят нещо добро, могат цял живот да се забавляват с това. Приветствам и двата пътя, достойни са за уважение. Оказа се (може би поради факта, че трябваше да заменим фронтмена си), че ние сме от вторите, с по-трудната съдба – да се променяме, да се развиваме. И не винаги всяка стъпка е напред. Има стъпки встрани, има и назад. Като в живота…
  • С Легендите в Joy Station, 2016 
  • Кои са групите, които са имали най-голямо влияние върху вас като тийнейджъри и продължавате ли да харесвате същите групи? Разочаровахте ли се от някои от вашите любимци и защо?
  • Аз лично израснах с Van Halen, Jimi Hendrix, Chicago, Journey, Toto, Judas Priest, Iron Maiden, AC/DC… а по-късно U2 с всичките им превъплъщения. Никоя от тези групи не ме е разочаровала, въпреки че някои от тях имаха своите трудни периоди. Естествено и в момента слушам нова музика, включително и нова рок музика, но времената са толкова различни. И да си призная, тези групи с по-ранните им албуми – когато са най-свежи, най-млади и честни, са за мен дефиницията за хубава рок музика.
  • Има ли надежда за младото поколение? Срещаш се с много млади хора покрай „Голямото Rock междучасие“, как ти се струват младите банди?
  • Скоро снимахме кастингите за предстоящия сезон на „Голямото Rock междучасие“. Всяка година го казвам и май се превърна в клише – за пореден път видях, че нивото на групите се повишава и има групи, които истински ме удивяват със своята компетентност и – дано не звучи нескромно – някои от тях ми напомнят на мен самия като малък, защото (с усмивка – б.р.) аз на 18 години свирех по-хубаво, отколкото сега свиря… или поне свирех повече 😉  Голямата разлика е, че достъпът им до информация е неограничен и по-умните от тях не си губят времето и използват тези възможности по правилния начин, а именно получават цялата информация, успяват да я използват в музицирането си и в
С D2 в Арена Армеец, 2017

същото време носят душата на истински рокаджии от времената за които говорихме преди малко. Най-точен пример за това са Bloodrush, които победиха в последното издание на ГРМ– те сега учат музика и музикален бизнес в престижно лондонско училище. Следя ги с интерес, продуцирах последните им неща и наистина им се възхищавам. От групите, които сега са на кастинга също има такива – поне половината групи са на поне толкова високо ниво, като Bloodrush. За съжаление, когато сезона ще се проведе (за което в момента не мога да дам повече информация), момчетата от една от групите които бях избрал за участие също отиват да учат в чужбина и няма да могат да вземат участие. Това е съдбата на тези деца – раздели, повечето от тях в чужбина, надявам се повечето от тия хора да се върнат тук, защото в крайна сметка България въобще не е толкова лошо място за живеене и за работа.

  • Препоръчай ни някоя млада група, която ти е направила впечатление
  • Групата, която имам предвид е Evelate – чуй ги, ще ти харесат.
  • Какво не знаем за теб? Бойни изкуства, риболов… с какво друго можеш да ни изненадаш?
  • С това, че ставам все по-добър в бойните изкуства – нищо, че снощи ми разбиха устната по време на тренировка 😉 . За това успявам да намирам време, защото ми е много приятно, много добре ми се отразява и във физически план, и на духа. Иначе карам колело – в последните дни съм изцяло на колело и ме болят седалищните части 🙂 Събуждам се с повече енергия, когато се движа повече. Работата в студиото и с китарата е доста статична и допълнителната физическа активност е нещо, което ме кара да се чувствам жив.
  • Много благодаря за това интервю, искам да пожелая успех на теб и на цялата група!
  • Успехи и на вас!
С Легендите в НДК, 2015