Интервю с Jeff Scott Soto (Sons Of Apollo, Ellefson-Soto, екс-Talisman)

Jeff Scott Soto е един от най-разпознаваемите гласове в съвременната рок и метъл сцена. Работи самостоятелно, работи с кого ли не и с кого ли да.

Гледали сме го в България както със Sons Of Apollo, така и със самостоятелни концерти. В случая поводът за интервюто с него са предстоящите спектакли „Storm in Human Form”, с участието на Цена Коев, Snowy Shaw, Mats Levén, Mistheria. Датите са 23 и 24 юни, съответно София и Бургас.

Интервюто с Jeff Scott Soto (Sons Of Apollo, Ellefson-Soto, екс-Talisman) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 19.06.2023 година.

• От другата страна – Привет, Jeff, съвсем скоро отново ще си в България за участие в проекта „Storm In Human Form”. Как стана част от него?

Jeff Scott Soto – Всичко започна с известния композитор и клавирист Mistheria. От много години се занимава с Vivaldi Metal Project. Той ме покани да участвам. Трябваше да стане преди пандемията. Тогава обаче всичко се промени. Mistheria продължи да работи по проекта, но не можехме да се съберем, дори не можехме да се видим лично. Все пак участвах в албума. Но той беше отложен за доста продължителен период от време. Всъщност го разбирам, защото положението е както при телевизионните предавания, както в киното – всеки иска да е сигурен, че когато пусне нещо, то ще попадне на точната публика, а не просто да издава за спорта, а хората да нямат шанса да го изживеят по правилния начин. За съжаление в продължение на две години нищо не можеше да се направи. Накрая Mistheria даде всичко от себе си, за да издаде албума на Vivaldi Metal Project „EpiClassica”. От там всичко се разви логично. Веднъж щом сме работили заедно в студио, със сигурност щеше дойде моментът, в който да направим нещо и на живо. И така стигнахме до „Storm In Hunan Form”. Част съм от новия албум на Vivaldi Metal Project. Така с мен се свързаха останалите, с които Mistheria работи и ме поканиха да направя тези два концерта в България. Разбира се, че се съгласих, по няколко причини. Едната е, че най-накрая ще работим на живо заедно и искам да помогна за рекламата на съвместната ни работа. И разбира се на лично ниво България означава толкова много за мен. Така че причините да се съглася, да участвам са две.

• От другата страна – Подобни проекти, които събират известни музиканти ли са бъдещето на рок музиката?

Jeff Scott Soto – От доста време има подобни проекти. Просто преди не са имали същото развитие както днес. Спомням си, че през 80-те имаше проект, който се казваше Phenomena. Първият албум беше с Glenn Hughes. Във втория за първи път ни беше представен невероятният глас на Ray Gillen. Така че подобни сътрудничества се наблюдават от доста време, но тогава повечето звукозаписни компании не заставаха зад подобни проекти, защото осъзнаваха, че те в тях няма бъдеще. Инвестицията в подобни банди не излизаха на сметка. Събираш на едно място редица музиканти, които записват една-две песни или издават албум, като вероятността да работят отново заедно не е голяма. По-скоро парите се влагаха в дадения момент в съответната песен или албум. Според мен това е причината подобни проекти да не са били толкова популярни както сега. Днес вече съществуват инструментите за реклама на подобни състави, както и за тяхното по-дългосрочно бъдеще. Липсва притеснението, че за някакъв период от време ще бъдат изразходвани много пари за нещо, което няма да има своето продължение. За това и днес подобни събирания както „Storm In Human Form” работят толкова добре. Както и много други, разбира се. Причината е Интернет и социалните медии. Вече има възможност за реклама на проекти, за които преди възможностите са били ограничени и е трябвало да се надяваш, че звукозаписните компании ще извадят парите за реклама и промоция. Сега можеш да го направиш безплатно. Трябва ти само обикновен профил в социална медия. Мисля, че това е причината подобни проекти да работят по-добре днес, отколкото в миналото.

• От другата страна – По какъв начин обаче днес подобни участия се отразяват на кариерата на музикантите, които споделят подобни проекти?

Jeff Scott Soto – Почти отговори сам на въпроса. Те са интересни в случаите, когато става въпрос за креативен музикант, който обича да се занимава с много и различни неща извън неговата среда. Аз съм един тях. Моето желание е да оставя музикален отпечатък във всеки един цвят на дъгата, така да се изразя. Не искам да съм замесен само в един или два проекта, желанието ми е те да са много. Причината е, че съм вдъхновен от толкова много неща. Участието в различни проекти ми дава възможност не само да работя с различни творци, без това да означава създаването на група или планове за бъдещи съвместни участия като всичко друго остане на заден план. Участието ми в различни проекти ми дава възможност да работя с различни хора, да трупам опит от тях, да опитвам неща, които обикновено не правя в моята кариера и с моите банди. Приемам го като творческо предизвикателство. И в същото време като развитие от точката, до която съм стигнал и всичко, което съм направил до сега. Защото в някакъв момент осъзнаваш, че за 40 години издаване на албуми, турнета и непрекъснато пеене, се стига до изчерпване и липсата на идеи. Осъзнал съм го. Но когато навлезеш в творческия свят на други хора, усетиш начина им на работа и станеш част от онова, което те създават, разширяваш собствените си възможности. Придобиваш нов опит, работейки с тях, който след това, припомняйки си какво си свършил в този албум или онази песен, можеш да използваш в собствената си банда и албуми. Т.е. имаш източник, от който да черпиш вдъхновение.

• От другата страна – Важно ли е за един музикант да участва във възможно повече проекти?

Jeff Scott Soto – Музикантите са различни. Правя много концерти с приятеля ми от Saigon Kick Jason Bieler. Преди това интервю се прибрах от няколко концерта през почивните дни с него. Той ще е първият, който ще ти каже, че не е добър в работата с много други музиканти. Има много артисти като Eddie Van Halen или Alex Van Halen, или Prince, които не се справят в работата с други музиканти. Те са добри само в това, което те самите правят. Лично аз намирам вдъхновение при участията си с различни музиканти. Както отбелязах, в някакъв момент усещам, че идеите ми започват да звучат еднакво, липсва израстването, не показвам развитие като артист. Лично аз много обичам да работя с различни творци. Това ми дава възможност да съм гъвкав и да разгърна способностите си. Но не всеки е като мен.

• От другата страна – Разбирам те, но тогава името ти се свързва с определени проекти, а не със твоето лично творчество.

Jeff Scott Soto – В този период от живота ми съм напълно наред с това положение. Тази година ще навърша 58. Не се опитвам да съм следващия Paul Stanley, следващия Ozzy Osbourne или следващия Chris Cornell. Тези дни са зад мен. Тези дни са минало за мен като млад артист, който се опитва да направи име в тази индустрия. Името, което съм изградил, е това, което съм в момента. То ми позволява да продължавам, да правя онова, което съм правил през целия ми живот и в кариерата ми. И съм напълно наред с това. Не изпитвам необходимост да продължавам, да пришпорвам късмета си, за да ме знаят по целия свят единствено с моята музика. Там, където се намирам в момент, просто трябва да продължавам да работя, а аз обичам да работя и обичам да пея. Имам шанса да го правя с много различни артисти и не трябва да се притеснявам, че по този начин ще навредя на кариерата ми. Защото тя е вече ясна. Онова, което съм направил е толкова добро, колкото е възможно да бъде. Днес просто трябва да надграждам основата, която съм поставил.

• От другата страна – Спомена Chris Cornell, спомена Van Halen, кога младото поколение ще извади подобни величини?

Jeff Scott Soto – За да съм честен с теб, това се случва постоянно. За жалост тези музиканти не са в мейнстрийма, както е било, когато ние сме били млади, а тази музика е изпъквала в музикалната сцена. И днес продължава да се твърди, че рокът е мъртъв. Причината за това е прозаична. Рокът не е част от мейнстрийма. Особено в Америка, където водещите стилове са рап и кънтри музиката. Рокът заема най-малкия сегмент от музикалните интереси на феновете. Но заради това, че той все още е тук, много хлапета се влияят от музиката, която техните родители са слушали. А те слушат моята музика, слушат Def Leppard и Van Halen, както и Ozzy Osbourne. Така че тези хлапета познават тези артисти и тяхната музика, защото това е музиката на техните родители. И много от тези хлапета я прегръщат, като ще се превърнат в следващото поколение рок музиканти. За съжаление пътят им ще е изпълнен с много трудности, защото рокът не е мейнстрийм. Но той никога няма да умре. И си залагам живот, че в някакъв момент ще претърпи възраждане. Това обаче ще се случи със следващото поколение. Когато става въпрос за моята генерация, ние вече постигнахме всичко, което е било възможно. Никога повече няма можем, да се върнем към времената, когато се продаваха милиони копия от албумите ни, вкарвахме сингли в първите десет в класациите и постоянно присъствахме в радиата и телевизиите. За нас тези дни са минало. Днес съществуваме повече под формата на каталози. Важно е обаче новите артисти, които се вдъхновяват от музиката, която слушат родителите им, да я изведат на друго ниво, да се превърнат в следващото рок поколение и съм убеден, че в един момент това ще стане.

• От другата страна – В този случай би ли посочил най-важния албум или участие за Jeff Scott Soto?

Jeff Scott Soto – Много е трудно да отделя и не мога да отделя само един проект, група, албум, който съм направил през живота ми. Причината е, че всеки един от тях е важен в такава степен, в каквато и останалите. Без Yngwie, нямаше да ги има Talisman. Без Talisman, никога нямаше да създам W.E.T. Без W.E.T. групата S.O.T.O. нямаше да съществува. А без тях нямаше да участвам в Sons Of Apollo. Колкото и музиката да е различна, тези групи са свързани по много и странни начини. Те са причината в живота ми да имам толкова много неща, които са важни за мен. Не мога да избера само една група или проект, с която да се идентифицирам, както и албум, който да посоча за квинтесенцията на звука ми и творчеството ми. Имам нужда от всичко, което съм направил, за да бъде картината Jeff Scott Soto завършена, както и звукът който предлагам.

• От другата страна – Би ли споменал песните, с които ще участваш на „Storm In Human Form”?

Jeff Scott Soto – Всъщност организаторите ми изпратиха списък с песни, които смятаха, че ще се впишат в шоуто. В този проект по-скоро клиентът избира какво иска аз да направя. Не бих искал да се спра на композиции, които няма да се впишат в събитието и няма да представят музикалните ни намерения. Важното е, че се спряхме на песни от моята кариера и на групи, които хората познават и които представят, както мен, така и шоуто. Не бих искал да разкривам конкретни заглавия или да посочвам определена посока, защото самият аз не искам да говоря за нещо, което все още не е станало. Може да има очаквания, че ще изпълня едно или друго парче. Ако някой прочете някъде, че точно тези песни няма да са в сета, може да се разочарова и да не дойде на концертите. Предпочитам да се появи на концертите, да бъде изненадан и може би удовлетворен, че ще направя неща, които не е очаквал от мен.

• От другата страна – Всеки музикант твърди, че на първо място прави музика за себе си, след което идват и феновете. Когато обаче феновете поемат водещата роля в това уравнение?

Jeff Scott Soto – Публиката е винаги най-важната част. Защото, ако не я поласкаеш, ако не й дадеш онова, което иска да чуе, повече няма да дойде на твой концерт. Трябва да уважаваш публиката си, трябва да я разбираш и да трябва да знаеш какво очаква твоята публика от теб. Понякога е много трудно да балансираш в тази посока. Разбира се, че има порядъчна доза его и гордост, които провокират желание у музиканта да изпълнява определени песни, но някъде по пътя трябва да откриеш компромиса между нещата, които ти искаш да изпълниш и онова, което публиката иска да чуе. Отне ми време, за да разбера как точно да управлявам тези процеси. Но успях да намеря много добро решение особено за моя материал. Наясно съм, какво точно искат да чуят феновете и в голямата част от случаите им го давам.

• От другата страна – Кой тогава е най-важният урок, който си научил през годините?

Jeff Scott Soto – Най-важният урок за мен и който научих по трудния начин е „Научи бизнеса”, „Опознай бизнеса”. Трябва да научиш как работи бизнесът. Не приемай на доверие, че всеки ще се грижи за теб, ще се интересува от теб, ще го е грижа за теб. В този бизнес, особено с нови и силни хора, единственото, което ги интересува са самите те, как да те използват и какво могат да отмъкнат от теб. Това са хора, които се интересуват единствено от това, какво ти можеш да направиш за тях. Ако попаднеш в ситуация, в която смяташ, че те ще се погрижат за теб, ще ти подадат ръка, си в пълна грешка. Трябва да научиш всичко, кой какво прави и как го прави, къде се харчат парите, къде отиват. Всичко това е много важно. 90 процента от приятелите ми, 90 процента от групите, които познавам, са на върха, правят големи турнета, продават милиони записи, а се оказват без пукната пара. Защото не са осъзнали, че за да се озоват на това ниво, за тях са изхарчени много средства. Поглеждат публиката пред себе си, мислейки си какви пари заработват, но те не отиват при тях, защото трябва да покрият всички разходи, които някой е направил, за да се озоват на съответното място. За това е належащо да разбираш бизнес страната на музиката. Клише е и съм го казвал, и чувал милион пъти. Не случайно се казва „музикален бизнес”. Той е от две части – музикална, която носи удоволствие. Втората е бизнес частта. Та не е толкова забавна, но двете заедно са много важни. И трябва да познаваш и двете.

• От другата страна – И тогава освен музикант трябва да си и бизнесмен.

Jeff Scott Soto – И в това няма нищо погрешно, защото като бизнесмен, най-накрая ще знаеш как да се защитиш, да защитиш инвестициите си, както и бъдещето си. Ако не придобиеш тези знания и това образование, единственото, което ти остава е да пееш и да правиш концерти за 30-40 години. И когато слезеш от сцената, ще се окажеш без никакви средства, без никакви спестявания. За това е важно да познаваш бизнеса. Много е важно да си и бизнесмен. Не мога да не го подчертая. Когато младите музиканти ме потърсят за съвет, не им казвам да се упражняват, не им казвам да са лоялни към останалите в групата, а подчертавам да изучат бизнеса. Това е най-важната част за мен.

• От другата страна – Тогава не ти ли остава по-малко време за творчество?

Jeff Scott Soto – Категорично не! Денят има 24 часа. Никой не работи по албум, песен или се упражнява по 24 часа. Намерете достатъчно време, за да подобрите уменията си. И дори да отделите 20 минути или половин час, за да научавате по нещо, след ден, седмица, месец, година, това знание ще започне да се отплаща. Няма да е необходимо да посещавате колеж или да търсите услугите на адвокат, за да разберете как работи бизнесът. Научете основите му и когато подписвате договори, когато някой ви предложи сделка или излезе с предложение, ще сте напълно наясно с какво искат да ви обвържат. Ще можете да разчетете детайлите на договорите. За мен това е много важно. Подписал съм толкова много лоши контракти в миналото, мислейки си, че хората ги е грижа за мен и им пука за мен. Един от първите лоши договори, които подписах, беше с Yngwie Malmsteen. Най-лошата сделка, която някога съм правил. И вместо да получа стотици хиляди долара и отчисления от първите два албума, в които пея, останах с празни джобове. И досега не съм получил нищо. Та, това е пример, за онова, за което говоря.

• От другата страна – Сменяме темата – има ли задължителна музика за един музикант?

Jeff Scott Soto – За да продуцираш своя собствена музика и да започнеш да правиш всичко сам, без някой да те държи за ръка, става с времето. Има гении, има вундеркинди, на които им се получава естествено. Като пример мога да посоча Prince. От самото начало, още с първия си албум, когато е много млад, без още да се е доказал, когато още е никой, няма изградено име, без кариера, е настоявал пред лейбъла сам да продуцира албумите си без никой друг да му се меси. Успял е да спечели и да си извоюва тази свобода, но е трябвало да чака пет албума, за да го чуе целия свят и да се докосне до музика му. Защото до него е нямало човек, който да го посъветва, да не записва определена песен или да промени чувството в друга, или да опита с песен на някой друг композитор. Той не е имал нищо от това. Но нямайки го, е трябвало да научи по трудния начин, че не всичко, което е написал, ще е добро и че не всичко, което е написал, ще стане известно и ще се продава.

• От другата страна – Миналата година записа албум с David Ellefson. Той ли е човекът с най-тежката музикална история, с когото си работил?

Jeff Scott Soto – И да, и не. Ако обърнем поглед към Sons Of Apollo, имаш Mike Portnoy, който е работил с много „тежки” музиканти. Разбира се Dream Theater, които са прог банда, но също са тежки. Mike е създал много тежки неща. Мисля, че в Sons Of Apollo има повече тежест от албума ми с David Ellefson. Но си прав от гледна точка на миналото на Dave. Той идва от траш сцената, от времената, когато тази сцена се е създавала. От тази перспектива си прав. Но съм направил много по-тежка музика с други музиканти от тази, която издадохме с David Ellefson. Доколкото работя с него, си прав, че той е „най-тежкият” музикант по отношение на сферата на музиката, от която идва.

• От другата страна – И накрая няколко думи за албума „Vacation in the Underworld”. Защо точно с David Ellefson?

Jeff Scott Soto – Обичам да го наричам органичен инцидент. На много неща, които издавам в момента, основата им е поставена по време на пандемията и локдауна. Тогава имах възможност да работя с много хора, за които обикновено не бих има времето, защото евентуално ще правя турне или ще работя върху други албуми, както и заради развитието на кариерата ми по това време. Липсата на турнета тогава, ми позволи да си сътруднича с много мои колеги. Работата с David никога не е била предвидена да се превърне в нова банда, дори и като проект не беше предвидена. Просто съзадвахме. Той ми пишеше, че има песен, за която смяташе, че гласът ми е много подходящ. Питаше ме дали може да ми я прати. Отговарях положително. 20 минути по-късно му я връщах, а на него резултатът много му харесваше. После ми пишеше, че има още една, дали и нея може да ми изпрати. Веднага се съгласявах. Защо не. И без това нямаше какво да правя. Две години бях затворен вкъщи. Просто записвах песен след песен и в някакъв момент David ми каза, че ще привлече и други групи, и артисти. Може би някой от тях ще иска да направи определена песен, друга банда – друга композиция. И колкото повече се въвличахме в проекта, осъзнавахме, че толкова повече заявяваме себе си. В тези композиции има толкова много неща, които звучат като нас самите. Те не са направени така че да приличат на някоя друга група. Това беше и причината да решим, да издадем песните, от които имахме вече достатъчно, под името на нов проект, по който сме работили заедно.