Интервю с Niklas Sandin (Katatonia, Lik)

Само след дни Katatonia ще издадат 13 си студиен албум. Всъщност той ще бъде под номер 12 с оригинална продукция, но групата добавя към пълноформатните си издания и акустичния „Dethroned & Uncrowned” от 2013.

Така бройката възлиза на 13. При всички случаи обаче да се обхване стиловото разнообразие на шведите, не е никак лесно, коментира басистът Niklas Sandin. По този начин Katatonia работят повече от тридесет години. Обикаляйки из дуум и дет метъла при старта, през готик рока в началото на новото хилядолетие, до метъла, примесен с много северна меланхолия. Новият албум на бандата „Sky Void of Stars” е показателен за това.

Интервюто с Niklas Sandin (Katatonia, Lik) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 9.01.2023 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Niklas, кое е най-голямото предизвикателство при създаването на музика днес?

Niklas Sandin – Най-голямото предизвикателство при създаването на музика днес е същото, както винаги, а то е да създадеш албум, който да е по-добър от последното ти издание. И да направиш нещо, което да е свежо и в същото време да е в коловоза на онова, което си създал до този момент. Също така същестуват много и наистина талантливи и невероятни групи. Да издадеш нещо отличаващо се, също е предизвикателство. Всъщност тях не мога да ги определя като предизвикателство. По-скоро те могат да те вдъхновят като музикант. Винаги има по нещо ново, което някой велик артист поставя под светлините.

От другата страна – По какъв начин останалите банди те вдъхновяват?

Niklas Sandin – Мога да говоря само по отношение на мен самия. Вдъхновяват ме банди, които провокират моето развитие и които ми носят нови усещания. Когато слушам музика, се опитвам да се предизвикам, пускайки си много и повече различни стилове, а не само метъл. Една от групите, които постигнаха това, повече като музикална активност от моя страна, са Snarky Puppy, американска група, съставена от наистина талантливи музиканти. Подобни банди са източник на развитие за мен. Също така и един артист. Казва се Cory Wong и е част от групата Vulfpeck. Той също ме вдъхновява и ме предизвиква да се развивам като музикант.

От другата страна – В този случай ти ли влияеш на стила на Katatonia или музиката на групата влияе на стила ти на свирене?

Niklas Sandin – По-скоро стилът на Katatonia оказва по-голямо влияние върху мен в начините на свирене на бас, защото Jonas Renkse е главният композитор, който създава страхотни бас линии и вкарва определени елементи, които подчертават неговия стил на композиране. Така че повечето неща са вече налични преди да добавя и моя вкус в смисъла на влиянията. Едва след това идва моят поглед и моята мисъл за това как точно да изглеждат аранжиментите на бас линиите. Те могат да са различни в зависимост от моята представа. Изработвам ги по мая начин, когато получа пространство за работа. Jonas е отворен за подобни експерименти от моя страна. Допуска мои идеи да оформят звука на групата посредством баса, като по този начин, аз оказвам влияние на записите като ми гласува доверие.

От другата страна – Има ли нещо, което направихте за първи път в новия албум на Katatonia „Sky Void of Stars”?

Niklas Sandin – Не мисля, че има някакви невероятно нови уникални неща. С изключение на това, че песните според мен са много по-директни, в сравнение с предишния албум. Подобна позиция има и в други песни на групата, но този път целият албум е по-директен, по-централен и аранжиментите почиват повече на поп концепцията. За първи път, по мое мнение, сме създали диск, който в своята цялост да звучи добре на живо. В случая не само една песен звучи добре и се предава добре в условията на живо изпълнение.

От другата страна – Поставяйки новият албум на групата до първия с твоето участие, как се развиха Katatonia през тези години и как би определил посоката?

Niklas Sandin – Ако говорим за посоката, мисля, че бих я сравнил с влакче в увеселителен парк. Защото развитието ни не е просто и само в една посока. В „Dead End Kings” можем да чуем продължение на звука на Katatonia, но след това в „The Fall of Hearts” той става различен и прогресив по друг начин. Албумът е много по-продължителен и съдържа епични песни с по-голям дължина. В „City Burials” правим завой към по-директните композиции, но с прогресив елементи, а част от материала е чиста електроника. В „Sky Void of Stars” сме още по-директни, но и поп ориентирани. Т.е. можеш да откриеш еволюция в звука, но неговото развитие не е стриктно в една посока, която да продължава в по-електронните направления или в по-прогресив сферата. Този път дискът излиза извън ограниченията на различни стилове и жанрове.

От другата страна – Кое е най-голямото предизвикателство пред групата днес при разпространяването на послания?

Niklas Sandin – Добър и философски въпрос. Най-предизвикателната част е да имаш възможност, да излезеш на концерт и да изпълняваш творчеството си за феновете, колкото е възможно повече. Да имаш възможност да свириш на живо, защото пазарът е много наситен. Заради застоя на света бандите нямаха възможност да свирят на живо. И в момента може би е доста претъпкано. Но от друга страна ние ще правим и ще направим онова, което винаги правим. Ще свирим на живо, колкото се може повече и ще действаме по нашия начин.

От другата страна – Има ли елемент от композирането на музиката, който днес уважаваш повече, отколкото в миналото?

Niklas Sandin – Също добър въпрос. В Katatonia не бих казал, че композирам музика в познатия смисъл. Може би някой от основните композитори би могъл да ти даде по-добър отговор. Но бих посочил за мен самия, че оставянето на моя отпечатък в песните на Katatonia, става все по-естествено, защото съм в тяхната среда повече от 12 години. Вече съм придобил по-добри инстинкти, които ми помагат да го правя. И вече не се замислям какво точно изисква една песен на Katatonia и как да не я прецакам. Тези процеси протичат вече по усет.

От другата страна – А по отношение на страничният ти порект Lik?

Niklas Sandin – В тази банда основният композитор е Tomas Åkvik. Той предлага музиката и повечето от текстовете. Chris Barkensjö също предлага много идеи, както музикални, така и за темите на текстовете. Двамата работят заедно по музиката и лириките. В моя случай работя много с басиста в гурпата Joakim “Myre” Antman. В случая с Lik не бих нарекъл стила на бандата и създаването на музика за нея експериментално. Защото всъщност тя отдава почит на звука, който се появава още пред 90-те – този шведски дет метъл звук, с вградено в него пънк отношение, който носи повече преживяване, отколкото техника на изпълнение. При Lik също го има предизвикателството за откриването на нови пътища за изразяване на това, без да се създава непрекъснато една и съща по вид песен. Lik е банда, при която музиката се измисля от четиримата ни заедно в репетиционната. Ние създаваме нови песни като ги репетираме непрекъснато.

От другата страна – Има ли клишета в музиката, които днес те дразнят?

Niklas Sandin – Това, което ме дразни, не са точно клишета, а е свързано с определена музика и по точно с поп музиката. Аз съм огромен фен на попа, когато е направен, както трябва, когато е създаден от артист или музикант, който буквално те въдховява ти самият да създаваш добри песни, а и той самият ги е написал точно с тази цел. Вместо да е издал просто продукт, което според мен е посока, в която всеки, който иска да живее, би поел. Ако искаш да печелиш от музика и да си успешен, трябва да се превърнеш в продукт на голям лейбъл или на мениджърска компания. След което хората започват да пишат песни за теб. Това клише ме разочарова и то е по-скоро свързано с музикалната индустрия, отколкото с музиката сама по себе си. Изнервящо е, когато някой има страхотен глас, добри музикални способности и талант, но се превърне в продукт, за онова, което публиката иска да чуе или за радиата, за да пускат смилаеми композии.

От другата страна – Стремежът към съвършенство, не прави ли музиката стерилна?

Niklas Sandin – Точно така е, определено. Имам чувството, че групите и музикантите се страхуват да звучат органично и в записите им да се усеща това човешко присъствие. Например в метъла има много случаи, в които барабанистите не участват в записите, а се заместват от програми, което, разбира се, ги прави перфектни. От което страда звука, защото се губи докосването и атмосферата от личното участие на този, които ги изпълнява. Същото се отнася и за останалите инструменти. Към тях се добавя твърде много от, бих го нарекал, музикалния грим, което замаскира личността, която стои зад инструмента и тя става невидима за слушателя. Загубата на човешкото лице на музиката е малко плашеща. Тенденцията обаче не е от вчера. С години този начин на работа се налага и за съжаление вече се е превърнал в част от индустрията. Щастлив съм, че в Katatonia не си позволяваме да се облегнем изцяло на подобен подход и все още звучим така, както когато свирим заедно.

От другата страна – Динамиката в една група може да създава неразрушима връзка или да се превърне в източник на конфронтации. Тази динамика може да бъде вдъхновение на творческия гений или точно обратното – да доведе до катастрофа. Как би описал динамиката в Katatonia?

Niklas Sandin – Вярвам, че си напълно прав. Динамиката в Katatonia е много добра, когато става въпрос за творческата част и как взаимодействаме един с друг. Знаем се от много време и си познаваме характерите. От преди в групата е установено, че Jonas и Anders са основните композитори. А според мен така и трябва да бъде. Тази формула и източник на вдъхновение винаги са съществували при нас и никога не сме ги поставяли по никакъв начин под съмнение. При нас всичко работи като часовников механизъм. Така че смятам, че динамиката в групата е много добра. Разбира се, от друга страна ние сме човешки същества и изпадаме в положения, в които се случва да се нервираме един друг, когато сме на турне, и сме заедно пет седмици. Каквото такова, но това не е причина да не можем да се гледаме.

От другата страна – Кои съвременни тенденции в света на изкуството следвате с новия албум? Ако има такива, разбира се.

Niklas Sandin – Не бих казал, че албумът следва някакви световни тенденции. Той все още се носи в посоката на северните чувства. Определен е от формата ни, в която сме ние в съответния момент, защото тук на север през зимните месеци все още царува тъмнината. Представили сме един сам по себе си мрачен и навъсен поглед към света и преминаването през ежедневието с неговите трудни моменти. Според мен новият ни албум следва тези тенденции и експлоатира същите теми. Той е обективното отражение на реалността. А и тук, където сме ние, е доста студено.

От другата страна – Спомняш ли си концерта в Античния театър в Пловдив със симфоничен оркестър, който направихте?

Niklas Sandin – Разбира се, беше незабравимо преживяване. Незабравимо, защото преди не бях правил нищо подобно. Никога преди това не бях свирил със симфоничен оркестър като част от концерт. Беше интересно преживяване от момента, в който стъпихме в България. Пристигнахме във Вашата страна повече от половин седмица преди шоуто. Репетирахме с оркестъра. Да чуем новите аранжименти и новите измерения и елементи в песните, беше наистина страхотно. И като добавим атмосферата и обстановката в Античния театър, ноща се превърна в нещо изключително специално.

От другата страна – Коя е най-великата победа за Katatonia през годините?

Niklas Sandin – Това е добър въпрос. Мисля, обаче, че е много трудно да дам отговор. Всеки път, когато издадем нов албум и той се приеме много добре от феновете, и станем свидетели на реакциите и емоциите, които той е предизвикал в тях, по време на концерти, е огромна победа. Особено, ако се случва всяка вечер, когато сме на турне. Знам, че звучи твърде банално, но така стоят нещата за мен.

От другата страна – Би ли споделил най-интересната реакция, на която сте ставали свидетели по отношение на музиката на Katatonia?

Niklas Sandin – Не мисля, че е имало кой знае какви странни реакции. Но сме ставали свидетели на някои интересни определения, изказани от хора, в които не бих искал да се впускам твърде надълбоко, за да не нарушавам личната им неприкосновеност. Знаеш ли, имаме фенове, които настояват да изпълняваме някои песни по точно определен начин, което ако не стане спроде техните виждания, предизвиква негативни реакции. Дори не знаем как да отговорим на подобни упреци, когато застанем лице в лице с дадените персони. От друга страна не мисля, че сме ставали свидетели на нещо много странно.

От другата страна – Най-интереснето вдъхновение за песен, което те е спохождало?

Niklas Sandin – Не бих могъл да дам много подробен отговор , когато става въпрос за Katatonia. Но не бих казал, че при нас има нещо кой знае колко странно по отношение на вдъхновенията, защото музикалните ни вкусове са доста широки. Слушаме всичко от джаз, който много харесвам, през стария готик, до поп. Аз например много си падам по една група Paramore, която създава твърде мейнстрийм поп, но той е много добре направен, написан и изпълнен. Това е група, която свири, защото обича музиката и дава душата си при нейното създаване. Бих определил като интересно влияние, ако блек метълите Dark Funeral се вдъхновят за песен от джаз проект. Това наистина би прозвучало странно. При Katatonia, обаче, нищо не е твърде необичайно, защото музикалната основа е изключително широка и голяма.

От другата страна – Последен въпрос – вярно ли е, че всяка банда от Швеция е повлияна от ABBA?

Niklas Sandin – Може би по един или друг начин. Ние като шведи няма как да живеем без да сме слушали много ABBA. Смятам, че директно или индиректно повечето хора най-вероятно са повлияни от ABBA. Аз наистина много ги харесвам и смятам, че са велики. Музиката им е гениална. Но знам, че има и хора, които наистина ги мразят и всъщност най-вероятно от там идва и тяхното вдъхновение. Така че всеки във Швеция е повлиян по един или друг начин от ABBA.