19 March 2024
10.3 C
Sofia
More

    Интервю с Udo Dirkschneider (U.D.O., екс-Accept)

    През 2020, март месец, България беше затворена. Затворени бяха клубове, заведения, на входовете и изходите на градовете имаше контролнопропускателни пунктове – мерки срещу разпространението на коронавируса.

    Тези и още много други дейности бяха предприети в целия свят. Концерти, турнета, фестивали бяха отменени или отложени. С надеждата, че до няколко месеца кризата ще бъде овладяна и положението ще се нормализира. Е, не стана.Обаче в един от прозорците на облекчение немската банда U.D.O., водени от емблематичния Udo Dirkschneider, успя да дойде до България и по-точно до Античния театър в Пловдив, по покана на „Blue Hills” и да направи концерт, който беше издаден и на DVD – „Live in Bulgaria 2020 – Pandemic Survival Show”.

    Интервюто с Udo Dirkschneider (U.D.O.) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 19.04.2021 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

    Dirkschneider @ Universiada Hall © 2016 Orleff Photography

    От другата страна – Привет, хер Dirkschneider, издадохте DVD от концерта на U.D.O. в Пловдив през миналата година. Какво си спомняш от него?

    Udo Dirkschneider – Какво мога да кажа… Миналата година през юли, мениджърът ни получи предложение за концерт. Трябваше да свирим есента. Съгласихме се, но не можехме твърдо да потвърдим, защото пандемията от коронавирус беше в разгара си и не бяхме напълно сигурни дали ще стане. В началото на септември вече стана ясно, че концерт може да има. Веднага потвърдихме. Започнахме репетициите за шоуто. След което онова, което се случи, беше голяма изненада за нас. Също така концертът в Пловдив щеше да бъде единствения ни за 2020. Така се качихме на самолета за България. Преди това обаче организаторите ни показаха снимки на мястото, където щяхме да свирим. Видяхме, че Античния театър изглежда наистина страхотно. Тогава си помислихме, че ще е добре да запишем цялото шоу. Мениджърът ни по продукцията подготви всичко заедно с българска телевизионна станция заради камерите и останалото оборудване. Дойдохме в Пловдив. Всичко беше организирано чудесно. Организаторите бяха взели мерки, носеха се маски, спазваше се дистанция. По някое време попитахме колко публика се очаква. Отговориха ни, че може би ще има около 2500 души и повече. Погледнахме малко учудено, все пак времената бяха сложни. Потвърдиха категорично. Какво мога да добавя. Цялата атмосфера преди шоуто, докато чакахме в бекстейджа, след което на сцената – беше невероятно. Феновете крещяха, пееха. След края на концерта… Как да го обясня, не мога, това беше много специална вечер, както за публиката, така и за нас. За 2020 ние направихме само един концерт и феновете имаха възможност за цялата година да гледат само един концерт. Радвам се, че записахме всичко. Имам страхотни спомени от тази вечер.

    От другата страна – А и самото DVD излиза във времена, в които няма концерти.

    Udo Dirkschneider – Така е. През 2020 всичко беше отменено. Както отбелязах и за нас беше много специално преживяване, защото за една година направихме само един концерт. Също така самият концерт беше специален и за феновете, защото те имаха възможност да присъстват на живо изпълнение. Не очаквахме толкова много хора. Наистина се получи една запомняща се нощ.

    От другата страна – В сетлиста Ви присъстваха отново песни на Accept.

    Dirkschneider @ Midalidare, Rock In The Wine Valley Fest © 2017 Orleff Photography

    Udo Dirkschneider – Не беше лесно да го съберем. Организаторът ни беше попитал, дали можем да изпълним и някои песни на старата ми група. Беше наясно, че U.D.O. вече не изпълняват композиции на Accept. Обаче нарушихме това правило, защото все пак вечерта беше специална, както за нас, така и за феновете. Тогава взехме решение да добавим и няколко песни на ACCEPT. Така че събирането на сетлиста за този концерт, не беше никак лесно, но мисля, че избрахме правилните композиции за концерта и смятам, че хората ги харесаха.

    От другата страна – Защо подзаглавието на DVD-то е „Pandemic Survival Show”?

    Udo Dirkschneider – Защото през този период и до момента оцеляваме. Няма как само с един концерт за годината да оправим финансите. От друга страна показахме на всички, че въпреки пандемията можем да направим концерт. Т.е. живи сме и вървим напред. Зад подзаглавието няма нищо по-дълбоко. Просто шоу за оцеляване.

    От другата страна – Как според теб ще се развият нещата след пандемията?

    Udo Dirkschneider – Не знам. В момента нищо все още не е възможно. Все още не можем да правим концерти. Всички фестивали и тази година са отменени. Така че стоим и чакаме. Надявам се, че в края на декември отново ще можем да тръгнем на турне. Прогнозите са обнадеждаващи. Но какво ще е положението след края на пандемията, никой не може да каже. Може би феновете ще трябва да носят маски, когато са на концерт. Идея си нямам какво предстои.

    От другата страна – Някаква промяна в музикалния бизнес и концертите очакваш ли?

    Udo Dirkschneider – Наистина не знам. А и никой не може да каже как ще се развият нещата. Трябва да почакаме, за да видим какво ще стане. Може би посещаемостта ще спадне. Залите няма да се пълнят. Но не знам. Ще видим. Не мога да правя прогнози, а и никой не може. Трябва да почакаме, за да видим какво ще стане.

    От другата страна – Онлайн концертите решение ли са?

    Udo Dirkschneider – Много банди правят точно това. Ние също направихме едно подобно излъчване. Бяхме записали една от репетициите ни, с които се подготвяхме за концерта в Пловдив, България. Излъчихме го в Интернет. Реакциите бяха положителни, но коментарите в социалните мрежи бяха, че е било приятно преживяване, обаче, феновете си искат истинските концерти. От една страна онлайн изявите са интересни, защото показваме на хората, че сме все още живи, даваме им нещо. Обаче не е едно и също да си стоиш вкъщи и да гледаш телевизор или монитор и да посетиш истински концерт. За метъл музиката нещата не са еднозначни.

    U.D.O. @ Roman Theatre, Plovdiv © 2020 Orleff Photography

    От другата страна – А всъщност как си запълвате времето сега?

    Udo Dirkschneider – Имаме много работа. Завършваме следващия албум на U.D.O. Той ще излезе след края на лятото. В студиото подготвяме някои нещо. Постоянно сме заети и единственото нещо, което ни липсва е, че не можем да сме на турне. В Германия правителството ни подкрепи финансово. Артистите и хората със свободни професии получиха помощ. Не е лесно, но можеш да оцелееш.

    От другата страна – Би ли разкрил детайли за предстоящия албум на U.D.O.?

    U.D.O. @ Music Jam © 2019 Orleff Photography

    Udo Dirkschneider – Между двата албума на бандата издадохме съвместната ни работа с оркестър „We Are One”. Оказа се доста успешен проект. После дойде коронакризата. Имахме планове за концерти с оркестъра, но всичко пропадна. Възможностите се изпариха и след кратка почивка започнахме записи за новия албум на U.D.O. Единственото нещо, с което можехме да се занимаваме. Сега очакваме да видим кога можем, да тръгнем на турне. Също така предстои да пренасрочим концертите с оркестъра. Когато Светът се отвори ще ни се натрупа много работа. Трябва да посетим Северна и Южна Америка, Канада, Русия и Украйна. Така стоят нещата в момента. И тази година фестивалите бяха отменени. Мисля, че само организаторите на „Wacken Open Air” все още изчакват. Не смятам, че ще успеят да го проведат. Така че и лятото е изгубено. Нищо не можем да направим освен да стоим и да чакаме. Както казах и по-рано, надявам се, че в края на годината ще можем да възродим турнетата. Стискаме палци пандемията да свърши и плановете да започнат да се осъществяват.

    От другата страна – Има ли предел, след който един артист би трябвало да слезе от сцената?

    Udo Dirkschneider – За мен лично, разбира се. Вече съм на 69, но с бандата около мен, се чувствам по-добре. Чакаме отново да тръгнем на турне, което означава, че и аз нямам търпение да го направя. Не бих искал да се пенсионирам. Всъщност в момента ми е леко скучно, защото все още не мога да се върна на пътя.

    От другата страна – Като се върнеш назад във времето, как изглеждат U.D.O. като състави?

    Udo Dirkschneider – Аз съм единствения оригинален член в U.D.O. Обаче с Андрей Смирнов сме почти десет години заедно. Основах бандата през 1987. Доста години минаха от тогава. После се завърнах отново в Accept. Обаче продължавам да поддържам контакти със старите членове на U.D.O. Един от тях е адвокат, друг работи за японска компания като IT-специалист. През годините едни се отказват въобще от музиката, Fitty Wienhold също вече не е в групата, защото понякога човек се нуждае от промяна. В момента съставът на U.D.O. е много добър. Споменах за Андрей, с когото сме почти десет години заедно. Синът ми Sven Dirkschneider е зад барабаните почти шест години. Имаме, разбира се, двама нови другари – Tilen Hudrap на баса и китариста Dee Dammers. Присъединяването на Tilen не стоеше на дневен ред, но напускането на Fitty, който беше с нас 22 години, ни принуди. Той просто не искаше повече да се занимава с музика. Какво можехме да направим? Трябваше да намерим нов басист. Същото стана и с китариста. С предишния не си паснахме като хора. Понякога неприятните ситуации просто се случват и нещо трябва да се промени. Съставът в момента е един от най-добрите, които някога съм имал. Ще видим как ще се развият нещата.

    U.D.O. @ Roman Theatre, Plovdiv © 2020 Orleff Photography

    От другата страна – Кой беше най-важният урок, който научи за всички тези години?

    Udo Dirkschneider – Винаги има уроци, които трябва да се научават. С всеки следващ албум научаваш много работи. Постоянно учиш по нещо ново с всяко издание. Няма как да спреш и да кажеш, че вече знаеш всичко. Няма как да стане. За мен уроците ги поднасят ситуациите, в които не знаеш какво да очакваш. След което трябва да се научиш да живееш с онова, което се появи. Всъщност точно така стоят нещата в музикалния бизнес.

    От другата страна – Разочарованията от музикалния бизнес много ли са?

    Udo Dirkschneider – Аз самият идвам от 70-те. А сега сме 2021 и промените са толкова много. Бандите вече не продават дискове, музиката се превърна в даунлоуд. Групите вече не получават подкрепа от звукозаписните компании. В миналото ни даваха пари, с които да тръгнем на турне. Днес вече не е така. Промяната в музикалния бизнес е огромна. Смятам, че за младите групи оцеляването днес е много трудно. Аз съм отдавна в бизнеса и съм си научил урока. Щастлив съм с постигнатото, но ако ме питаш дали бих започнал от самото начало днес като нова група, не съм много сигурен дали ще го направя.

    От другата страна – Има ли песни от дискографията ти, които чувстваш много лични?

    Udo Dirkschneider – Създал съм толкова много… Някои от тях са наистина много лични. Когато например се разделям с някого или съм имал проблеми с родителите. Обикновено обаче не пиша толкова лични текстове. Те са основно социални, политически, с тях описвам ситуацията по света. Тези теми са ми по-интересни. Но, разбира се, от време на време се появяват и по-лични композиции, предизвикани от раздялата с приятелката или проблеми в брака, или каквито и да е проблеми. Или съм имал нужда да кажа, че не трябва да поглеждам назад. Както направих с „Don’t Look Back” в „Mean Machine”. Тя е за това, че не трябва да съжалявам за старата ми група Accept. Понякога пиша и по-лични песни, но избягвам тези теми в текстовете ми. Accept са вече история за мен и не поддържам никакви контакти с тях.

    U.D.O. @ Roman Theatre, Plovdiv © 2020 Orleff Photography