Два месеца ни делят от невероятното шоу Sofia Solid с Amon Amarth, Kreator и Bleed From Within в София на 29-ти юни.
Докато голям брой фенове чакат с нетърпение това събитие, ние успяхме да си поговорим с китариста на Kreator, Sami Yli-Sirniö, който в момента е на турне с бандата в Южна Америка. Ето какво сподели той за Rock The Night:
- Какво в по-важно за вас като музиканти – да пишете музиката, която вие искате или да угодите на желанията на феновете?
И двете неща са важни. Да се развиваме като музиканти, лично за мен, е много важно. Ако няма развитие, не виждам никакъв смисъл да продължаваме да правим музика. Мисля, че с всеки албум на Kreator се стремим точно към това и гледаме да не се повтаряме. Моят личен стил се е променил през годините и се надявам така да продължи. Той е като комбинация от влияния, разбирания и осъзнавания. Красотата на музиката е в това, че винаги има нещо ново за научаване и откриване. С Kreator винаги имаме едно наум за това, което искат и очакват феновете, но се стремим да добавяме нови неща с риск, че няма да се хареса на слушателите. Това е част от развитието ни като банда, което споменах по-рано.
- Коя песен ви определя най-добре като банда?
“Hate über Alles” мисля, че е чудесен избор.
- Кое се появява първо в работния процес? Музиката или текстовете?
Като китарист, обикновено първо идват рифовете. Чувството, което дава един риф може да бъде определящо за заглавието на песен или за историята вътре. Понякога се появява първо и самото заглавие, като например в “Satan is Real”.
- Mузикалният вкус доста се променя през годините, би ли споделил с какви банди започна ти и каквa e сегашната ти музикална мания?
Пораствайки през 80-те и 90-те, няма как да не минеш през Metallica, Iron Maiden, Black Sabbath, Purple или Pink Floyd. Аз лично минавам през определени музикални фази. Минал съм през доста такива, например моменти, в които съм слушал много прог от 70-те или класическа музика, когато учех в консерваторията в Хелзинки. В началото на новото хилядолетие имах и оперна фаза, която се появи след едно изпълнение на “Evankeliumi” в операта в Хелзинки, тогава бях с предишната ми банда, Waltari. Дет метъл фаза, докато записвахме “Barren Earth” и траш метъл фаза, в която влязох през 80-те и изглежда никога не съм излизал от там.
- Кой е най-запомнящият се концерт, на който си бил скоро, като фен?
О, много са. Най-запомнящите се бяха, когато бях на възраст между 15 и 24 години – Dio, Iron Maiden, Metallica и други. Докато живеех в Берлин си спомням, че шоуто на Robert Fripp и това на Jeff Buckley оставиха сериозна следа в мен. И до днес обожавам да ходя по концерти, а такива се състоят непрекъснато.
- Ако си осъден на смърт и имаш правото да слушаш една последна песен, коя ще е тя?
Ще трябва да е доста дълга песен, така че мисля да избера “Thick as a Brick” на Jethro Tull.
- Как успяваш да поддържаш добро психическо състояние по време на дългите турнета? Как релаксираш и си почиваш, когато ти дойде в повече?
Обичам да се разхождам сам. Турнетата дават прекрасната възможност да си всеки ден в нов град. Играя шах, чета книга или гледам филм, всичко, което може да ме разсее. Предпочитам да е нещо, което не включва екран. Всъщност самото турне сега ми помага много психически, особено след като нямах работа през пандемията. Радвам се, че отново мога да го правя. Турнето ни в Южна Америка за момента върви чудесно.
- Има ли теми, за които сте искали да пишете, но не сте го направили до момента?
Аз не съм особено голям текстописец. В Kreator оставяме всичко това на Millie. При мен рифовете и прогресиите доста често са повлияни от срещи с хора, събития по света, несправедливости в обществото, смъртта и света като цяло.
- Доста от текстовете ви са на религиозна тематика. Какво мислиш за религията и нейните ценности в днешно време?
Мисля, че божественото, добро или зло, и интуицията живеят в нас и приемайки ги, успяваме да запазим здравия си разум. В много отношения магията присъства в живота ни, музиката е чудесен пример за това, така че не мога да кажа, че съм напълно атеист. Религията дава надежда на хората за един по-добър живот, но аз сериозно се съмнявам, че някога бих могъл да участвам в религиозно събитие, имайки предвид колко лоши неща се случили, именно в името на религията. Като малък посещавах католическо училище и още от ранна възраст осъзнах, че това изобщо не е за мен.
- Ако можеш да вземеш опита си като музикант сега, но се върнеш още в ранните години на създаването на Kreator, би ли променил нещо? Бихте ли направили нещо по различен начин?
Не мисля, може би само някои бизнес решения ще са различни. Когато започнахме да свирим по концерти и да записваме музика нещата бяха коренно различни. Понякога е трудно да поддържаш темпото. В моите очи, музиката винаги в била на първо място, за добро или лошо, и никога не съм отдавал голямо значение на останалия свят в това отношение.
