Scotopia e мистериозното трио от музиканти, създадено през 2013 г., което се превръща от неангажиращо хоби между приятели в безапелационен победител в конкурса “Силата на неизвестните“, организиран от Радио Тангра Мега Рок и звукозаписното студио Audioslot през 2021 г.

Scotopia са най-новата банда в независимото обединение на български алтернативни банди Projector Plus. Първият им официален видеоклип към сингъла “Stockholm” вече е в YouTube. Пламен, Михаел и Йордан работят лежерно, но – с величествен ентусиазъм и са готови да представят дебютния си албум “Cimmerian Red” тази неделя в клуб Строежа в София.

Какво накара всеки от вас да се насочи към музиката?

Пламен: От ранна възраст съм израснал с музика, слушайки пеещи хора, ходейки по различни концерти, тъй като баща ми е певец. Така че – не съм се насочвал към музиката директно, по-скоро е била пред очите ми докато раста. Колкото до музикално развитие, бих казал постепенно – осъзнаване на гласови данни, слушане на различни жанрове, обучение по китара и т. н.

Михаел: Каквото всеки друг, насочил се към музиката, било то като слушател или изпълнител – харесва ми.

Йордан: “Superunknown” на Soundgarden.

Какво за вас е музиката?

Пламен: Средство. За изразяване, за споделяне, за буфериране на дадени усещания.

Михаел: Отдушник.

Йордан: Неразделна, съществена част от възприятието ми за света и за себе си.

Кой е най-добрият съвет, който сте получили, когато сте започнали като музиканти?

Пламен: Не мога да се сетя за конкретен съвет, който съм получавал. Не и като пет думи, които да мога да си татуирам. По-скоро, цялостно работата с дадени хора и тяхното влияние са свършили това.

Михаел: Ползвай метроном.

Йордан: Беше малко по-късно, не когато съм започнал, но е от Джош Оми: „в момента, в който очакваш нещо от музиката, очакваш твърде много.“

A най-лошият?

Пламен: Нямам спомен някой да ме е съветвал нещо лошо. Поне не и в музикален аспект. А и не всеки съвет е задължително да се изпълнява.

Михаел: Ползвай метроном.

Йордан: „Трябва да си смениш струните на баса.“

Как се появи идеята за групата?

Пламен: Когато започнахме да свирим заедно, нямахме идея какво ще се случи и как ще протекат нещата. Не е имало нито един момент в който да сме си казали „хей, хайде да бъдем група“. Нито е имало „искаш ли да си наш китарист“ и т. н. Някак напълно естествено, дори недоизказано, станахме група.

Михаел: Няма грандиозни идеи или планове зад формирането или съществуването на групата. Трима приятели, които свирят заедно.

Йордан: Като напълно естествено продължение на приятелството ни.

Умението да се адаптираш винаги е било от жизненоважно значение, но защо адаптиране към тъмнината? Защо „Scotopia”?

Пламен: В даден момент ни трябваше име. Нищо не е толкова дълбоко, колкото може да се стори на някого. Комбинацията от звучене на дума и нейният смисъл в случая спечелиха избора ни. А и адаптиране към тъмнината не е задължително да означава нещо. Просто е това свойство на очите да се приспособяват в тъмното, което за нашата група, ако е по някакъв начин символично, то е свързано с това, че през първите ни години заедно, репетициите ни се случваха основно през нощта.

Михаел: Трябваше име за групата, защото имахме концерт. Така си остана.

Кое е най-голямото предизвикателство в създаването на Scotopia?

Пламен: В началото беше да намерим репетиционна в София. Това се оказа сложно навремето и отне около една година, в която и тримата бяхме в столицата, но не свирехме грам. Не просто почасово място, а такова, където да стоварим всичко, с което разполагаме и да стане за нас като втори дом, по някакъв начин. За щастие, намерихме такова.

Йордан: Да устои на времето. Ще видим какво следва.

Какво беше Scotopia преди 10 години и какво е Scotopia сега?

Пламен: Не знам дали има голяма разлика. Може би и затова групата съществува. Но на музикално ниво разликите с от преди 10 години са значителни.

Йордан: Преди десет години – трима приятели, които се учеха да свирят заедно. Сега – трима приятели, които свирят заедно. И продължават да се учат.

През 2021г. грабвате наградата в конкурса „Силата на неизвестните”. Как описвате групата преди и след него?

Пламен: Преди конкурса бяхме същите – три момчета, искащи да правят музика. След конкурса – сме същите. Просто покрай него създадохме контакти с хора, с които е лесно и приятно да се работи и с които се разбираме чудесно.

Михаел: Единствената разлика е, че дотогава се чудехме, в кое студио да запишем албум. От работата с Васко Райков и Audioslot се разбра, че там ни е мястото.

Какво ви подтикна да направите първата крачка към това да разкриете себе си и творчеството си пред публика?

Пламен: Когато човек реши да се занимава с музика, то е защото някой му е повлиял. Видял е някоя група на живо, концерт по телевизията, слушал е нещо по радиото, вкъщи е гледал клип. Но тази музика по някакъв начин е достигнала до този човек, така че разкриването пред публика би трябвало да идва напълно органично като идея. Правиш песни и разбира се, искаш да ги изпълниш пред хората. Най-малкото по този начин може да станеш и по-добър музикант.

Михаел: Тази крачка е направена доста отдавна. Просто, сега вече смятам, че имаме опита и уменията за реално представяне на групата.

Йордан: Понякога е по-забавно е да свириш пред хора.

Какво ви вдъхновява?

Пламен: Не мисля че имам вдъхновение като вид „модел“ на работа. Не е например: „ще седна на тази пейка в парка, защото гледката е хубава и винаги ми хрумват добри идеи на нея“. Или гората, морето и подобни. По-скоро, прескачат през главата ти 2-3 тона, смяташ че си струват и започваш работа с тях. Така че вдъхновението е може би рефлекс на подсъзнанието, но няма нужда да навлизаме в територията на Фройд.

Михаел: 100 мл уиски… като за начало.

Йордан: Музиката, която слушаме и идеите на всеки от групата.

Кои са музикалните ви влияния?

Пламен: За мен лично – блус. Акустичен, електрически. 60-те години и т. нар. „британска вълна“. 90-те години – алтернативната сцена и много, много други групи и изпълнители.

Йордан: За мен като басист, конкретният отговор е: Бен Шепърд, Питър Хук и Пол Макартни. Но в по-общ план – всичката музика, която слушам и слушаме.

Какво е неразделна част от работата на един артист?

Пламен: Най-просто казано – да работи по творчеството си.

Михаел: Не знам за артистите, но при нас инструментите са препоръчителен реквизит J.

Йордан: От креативна гледна точка – това, че постоянно трябва да практикуваш това, с което се занимаваш. От практична – хамалогията.

Лошо ли е да си аутсайдер?

Пламен: Зависи в коя група не попадаш. По филмите аутсайдерите често са най-умните, така че от тази гледна точка предполагам не е лошо да си аутсайдер. Стига да си наясно какво избягваш или защо другите те избягват.

Михаел: Не знам. Не се възприемам за такъв.

Йордан: Никак.

Съобщението и енергията, която искате да предадете на публиката с творчеството си?

Пламен: Не сме се наговаряли, че искаме да предадем конкретно съобщение или поука към публиката. Доста сме семпли – искаме да правим добра музика и да свирим.

Михаел: “Art is in the eye of the beholder.”

Йордан: Няма съобщение. Кой – каквото получава от музиката си е за него.

Разкажете ни малко повече за творческия процес по създаване на дебютния ви албум?

Пламен: Албумът обхваща първите ни авторски песни, които сме създали като група. С може би някое изключение. Относно записите – искахме да звучим максимално естествено. Без „магическа“ техническа обработка, а изсвирено на живо, цялото нещо да носи някакъв такъв – по-суров дух.

Михаел: Няма конкретна формула за това. Реално това са част от първите ни песни заедно, минали през много аранжименти и промени за да стигнат до сегашния си вид. Реално и подредбата на песните е както ние сме свикнали да ги свирим като сетлист.

Йордан: Известно време си говорехме помежду си, че искаме да запишем албум, защото имахме сериозно количество песни и ни се струваше, че най-естественото продължение на живота на групата е да изберем най-добрите и да ги запишем. Искахме да е с човек, който да разбира и да оценява това, което искаме да представлява. Докато се чудехме откъде да започнем търсенето, Васко Райков и Бебо си направиха студио буквално на долния етаж под репетиционната ни. Записът на “Thumbsucker” за „Силата на неизвестните“ послужи за нещо като тест дали ще си паснем. След като говорихме с Васко и за записа на албума беше ясно, че е правилният човек. Той много бързо ни разбра и помогна на идеята ни за записите. Като цяло, беше много приятен и безпроблемен процес.

Гордеете ли се със Cimmerian Red него и какво искате да му се случи?

Пламен: Бих казал че съм горд, да. Това е една доста приятна стъпка за групата. Ако се хареса от хората, още по-добре. Ако не се – знайте, че ще има и втори албум.

Михаел: Доволен съм от албума, ако не бях, нямаше да се захващам с това изначално. Направихме каквото трябваше – да става каквото ще.

Йордан: Да, защото е максимално близо до това, което си представяхме да направим.

Какво следва след представянето на дебютния ви албум Cimmerian Red на 19 март в Строежа в София?

Пламен: Може би още представяния на живо, още работа по песни и цялостно – още музика.

Михаел: Концерти – надявам се – и наново палене на двигателите за следващия албум.

Йордан: Колкото може повече свирене на живо, надявам се, както и подготовката за втория.

Какво правите, за да сте сигурни, че ще продължите да растете и да се развивате като артисти?

Пламен: Както се пее в песен на Pearl Jam: “I change by not changing at all”. Т.е. продължаваме да свирим и пишем песни. Това е най-добрата ни стратегия.

Михаел: Каквото винаги сме правили – свирим заедно.

Йордан: Продължаваме да свирим и да пишем нова музика, като се стараем успоредно да правим и всички онези неща, които са част от живота на една активна група.