Кирил Маричков бе удостоен с Наградата на София на Столичната община на 23-ти София Филм Фест.

Кирил Маричков @ София Филм Фест 2019

Искам да кажа на майка “благодаря”, а на баща ми,че съм буден. Да пазят място в Рая, когато заспя или се загубя…” – каза Маричков при получаването на плакета на сцената (цитирайки песента “Искам да кажа”).

Сред носителите на тази награда са Сър Алън Паркър, Вим Вендерс, Тери Джоунс, Иржи Менцел, Милчо Левиев, Тони Палмър, Клаудия Кардинале, Паоло и Виторио Тавиани, Тери Гилиъм и др.

Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 година. Свири на пиано от малък, но следва инженерство. През 1967 година заедно с Петър Цанков, с когото дотогава са част от група „Бъндараците“, създават „Щурците“. Името на новата рок формация е избрано след конкурс в радио-предаване. Първоначално музикантите свирят песни на утвърдени поп композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие – рокендрол, мелодични балади, хард рок и прогресив рок. Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор, а „Щурците“ имат записани 12 студийни албума и много малки плочи. През 1967 година групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златния Орфей“, а впоследствие е обявена и за мелодия на годината в едноименния телевизионен конкурс. През следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.

Популярността на „Щурците“ непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 1980-те години когато излизат албумите „20-ти век”, „Вкусът на времето”, „Конникът” и „Мускетарски марш”. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Текстовете им са дело на някои от най-известните и талантливи български поети. В кариерата си групата има повече от 3000 концерта при препълнени зали.

През 1997 година „Щурците“ се събират, за да отбележат 30-годишния си юбилей с голямо турне, отново с препълнени зали и летни театри. Излиза 11-тия им албум „30 години Щурците”.

В началото на месец юли 2007 година „Щурците“ осъществяват национално турне по повод 40-годишнината от създаването на групата в нейния основен състав – Кирил Маричков, Петър Гюзелев, Валди Тотев и Георги Марков. Всички концерти са безплатни за публиката. Издаден е и последният, 12-ти албум на групата „На прага на сърцето”.

Кирил Маричков @ София Филм Фест 2019

Наред с музиката на „Щурците“, Кирил Маричков записва и два солови албума – „Зодия Щурец” и „Искам да кажа”.

„За мен винаги е било много важно за какво пея в песните си. Мисля, че нямам песен с текст, от който да се срамувам. Колкото до „любимия” ми стих – ще ми се да кажа, че аз много рядко използвам думата „любим”. Изпял съм, обаче, много стихове, които наистина ми харесват, например:

“Дали все още Хамлет жив е?
Дали все още се тревожи?
Да бъде или да не бъде –
Средновековно невъзможен!…“

Кирил Маричков е автор и на музиката за осем български филма, сред които култовият „Вчера” на Иван Андонов, откъдето е и песента „Клетва” (една от най-популярните песни в българското кино), „Адио, Рио”, „Индиански игри”, „Вампири Таласъми”, „Дунав мост” (с песента „Моят свят”), „Най-важните неща” (с песента „Обичам те завинаги”) и др.

„Много исках да пиша филмова музика. Беше ми интересно и имах усещането, че се справям. Тогава Иван Андонов, с когото бяхме близки, правеше своите филми. Гледах отстрани и много ми се искаше и аз да напиша музика за някой негов филм. Никога обаче не се осмелих да му намекна това. Но съдбата очевидно си е знаела работата и един ден той ми каза: „Абе знаеш ли, ще правя филм за 60-те години, за битълсовото време. Ще се казва „Вчера”. Ще ми се ти да напишеш музиката.” Вътрешно направо се взривих от радост и така започнаха нещата“, спомня си за времето на първата си филмова песен „Клетва“ Кирил Маричков, а тя се превръща в емблема на едно време, което помнят поколения и влиза в историята на златните български хитове.

През 1992 година Кирил Маричков заедно с Константин Марков (басист на група „Тангра”) основават рок радио „Тангра”. Незабравими ще останат концертите в Летния театър, с които се сложи началото на двата Рок Филм Фест-а от 1993 и 1994 година, организирани от радиото.

През 90-те години на XX век наред с десетки представители на българската култура рок звездата се включва в движението на демократичната опозиция. Избран е за народен представител в 7-ото Велико Народно събрание. Тогава написва и песента „Аз съм просто човек”.