През 2005 година Tarja Turunen си тръгна от симфометълите Nightwish. Въпросът, кой ще я замести, стоеше без отговор две години.

И тогава на сцената се появи Anette Olzon. Напълно непознато име за метъл братството. Тя остана в Nightwish едва пет години, в които записа два албума с бандата. И напусна. От тогава до днес Anette Olzon развива кариера като солов артист, записа албум с вокалиста на прог пауър бандата Symphony X Russell Allen и се замеси в проекта The Dark Element с бившия китарист на Sonata Arctica Jani Liimatainen. През септември 2021 Anette Olzon издаде втория си солов албум „Strong”, който е и поводът тя да участва със специално интервю в „От другата страна”.

Интервюто с Anette Olzon (The Dark Element, екс-Nightwish) е излъчено в „От другата страна” на 20.12.2021 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Мисис Olzon, как си в тези пандемични времена?

Anette Olzon – Добре съм, благодаря. В Швеция никога не е бил въвеждан локдаун. Свободата ни не е била ограничавана кой знае колко. Разбира се, имаше някои мерки – трябва да следим за симптоми, да се тестваме, носим маски, когато сме много близо до някого, както и в автобусите, но всичко е доброволно. В Швеция никога не са ни затваряли. Пандемията е труден период за всеки. Не можеш да правиш онова, което е нормално за теб. Има възможности за посещаване на кина и заведения. Също така загубих баща си, който си отиде от вируса. Загубата ми се отрази. Не знам дали съм по-силна. Но всички вече разбраха, че животът е безценен, ако не са го знаели преди. Не трябва да приемаме нищо за даденост и да ценим свободата, която имаме.

От другата страна – Как изглежда през твоите очи развитието ти между „Shine”, който е от 2014 година и „Strong”?

Anette Olzon – Създадох албума „Shine” през 2009 година. Не го издадох тогава, а пет години по-късно. Така че албумът беше композиран, написан и записан през 2009. По това време бях все още ново лице за метъл индустрията, както знаете. Докато по времето, когато създавах новия ми албум „Strong” през 2020 година, вече бях научила доста повече за метъл музиката. Също така пея все повече в този стил и изпитвам все повече симпатия към него във цялото му разнообразие. Харесвам различни метъл стилове, слушам музика с ревящи вокали. Т.е. с годините, докато съм част от стила, натрупах много повече знания за жанра. И това ми помогна много.

От другата страна – Какво те очарова в метъла и какво те разочарова?

Anette Olzon – В музикален аспект харесвам метъла. Не всичко от него, не слушам дет метъл, защото има идва твърде много. Но харесвам метъла, защото той предлага много голямо разнообразие – има симфоничен, ню метъл, всякакви разновидности. Като по-малка съм изпълнявала рок и хард рок, така че винаги съм обичала по-твърдите стилове. Харесва ми скоростта, която метълът предлага. Харесва ми, че е здрав стил. Можеш да имаш песен с ревове, след които да чуеш чисти вокали. Комбинацията ми допада. Метълът е мощ. Той ми носи енергия. Когато го слушам, се чувствам освежена и заредена. Когато имам лош ден, си пускам метъл и настроението ми се подобрява, дори духът ми е по-приповдигнат. Чисто музикално метълът е страхотен и предлага много голям избор от възможности. Това, обаче, което не ми харесва при него, е че доминира силният пол. В този случай не става дума за феминизъм, не съм феминистка, но ако вземем артистите и издаваните албуми, мъжете преобладават във всеки един аспект, те са във фокуса. Бих искала да има повече дами. Това е единственото, което бих желала да се промени.

От другата страна – Как си го обясняваш?

Anette Olzon – От момента, в който започнах да пея в първата ми рок банда, когато бях на 16-17 – една АОР рок група, още тогава хората подхвърляха, че по-добре би било, ако певецът е мъж, защото е по-добре от банда, която има дама зад микрофона. Още тогава нямах никакво обяснение. Може би причината е, че мъжете са по-плътни и по-агресивни като певци. Разбира се, че всички знаят какво може Alissa White-Gluz от Arch Enemy, а има и други много здрави момичета, но може би причината е в екстремността на гласовете. От друга страна в поп музиката има повече певици, също не знам защо е така. Може би защото стилът е с чисто пеене. Наистина ми се иска да знам.

От другата страна – Налага ли ти се постоянно да се доказваш?

Anette Olzon – Не знам, а и не мисля по този начин. Вярвам, че феновете, които харесват групи с дами зад микрофона, както и женски вокали, слушат и моите албуми. Както разбира се и много мъже слушат тези групи. Проблемът не е толкова голям. Не мисля, че трябва да се доказвам, но в крайна сметка аз съм поп певица, ако погледнем миналото ми и докато работех по „Strong” чувствах, че трябва да предприема нещо, за да звуча по мрачно и метъл. Така промених звука на композициите. Те са изсвирени в по-ниски тонове, вместо да се впусна във високите регистри с пеенето. Причината беше, че търсех по-мрачните тонове в гласа си. Не смятам, обаче, че съм го направила, за да се докажа. Не се интересувам толкова много от това колко хора ме харесват. Бих искала всички да ме харесват, но е трудно да се каже, какво трябва да бъде направено точно в тази посока. Всяка една вокалистка, която се изявява в метъл група, споменах вече Alissa, дава най-доброто от себе си, за да представи стила от перспективата на жената. И по този начин метълът става все по-добър.

От другата страна – За мен е без значение дали зад микрофона стои мъж или жена. Хубавата песен е хубава песен. Какво всъщност става с Alyson Avenue? „Changes” излезе през 2011. Очаква ли се нещо ново?

Anette Olzon – Не мисля. Говорили сме много да вземем и да направим още нещо, но всичко зависи от Niclas Olsson, който е най-добрият ми приятел. Той пише всички песни. Niclas е по-голям от мен, аз навърших 50 и не мисля, че му е останала енергия, за да създава нова музика в момента. Не вярвам, че ще има нови издания на Alyson Avenue. Не мисля, че ще стане.

От другата страна – Връщаме се на албума „Strong”. Ясните и точните послания важни ли за теб?

Anette Olzon – Не смятам, че са толкова важни. Вярвам, че посланията ми в текстовете на песните от новия албум се дължат повече на възрастта ми. Вече съм на 50. Преминала съм през голяма част от живота ми, видяла съм много неща, направила съм много неща. Също така с възрастта възприемам живота от друга перспектива. Като по-млада песните ми бяха за любов, за раздяла, за такива неща. Сега погледът ми е малко по-различен. А и смятам, че в метъла трябва да имаш други текстове. И това заради феновете. Те трябва да са по-дълбоки, с повече значение. Не мисля, че мнението ми е толкова важно, защото то едва ли съвпада с гледната точка на слушателите. Но създавам песни за нещата, които на самата мен са ми интересни или ме провокират и дразнят по някакъв начин. Точно това съм направила и във втория ми албум „Strong”.

От другата страна – А за слушателите важно ли е според теб музиката да носи послание?

Anette Olzon – Не. Вярвам, че за някои фенове посланията в песните са излишни и за тях е по-добре да няма, защото не харесват подобен подход. Може би нещата, за които говоря, ги разстройват и ги карат да се чувстват зле. Примерно политическите бележки не са за предпочитане от някого. Всичко зависи от това, какви са самите фенове. Самата аз не разсъждавам по въпроса какво ли ще си помислят те, докато слушат музиката ми. Пиша за онова, което чувствам и искам. Или ще го приемат или не. Слушам, например, много Five Finger Death Punch. Откривам много сходни теми в песните им, които вълнуват и мен. По някакъв начин и те са провокативни, изпълнени с послание, което намирам за много вдъхновяващо. Много харесвам текстовете им. Така че всичко зависи от слушателя, който си е пуснал музиката.

От другата страна – Има ли място, към което се връщаш, когато губиш вдъхновение?

Anette Olzon – Когато създаваш албум, винаги има подобни моменти. След няколко песни, които се получават много лесно, ме сполетя така нареченото писателско блокиране. Случи ми се да изпадна в подобно положение след създаването на няколко композиции. Този път обаче нямах нужда да се връщам назад или да надничам навътре в себе си, както обикновено правя, а си пуснах новините по телевизиите и също така се обърнах към съпруга ми с въпроса, дали има нещо на ум, за което бих могла да пиша. И когато открия тема, която някой друг ми е подхвърлил или новините са ме вдъхновили за идея, нещата се нареждат много лесно, за да продължа с работата. Всичко опира до това да откриеш темата, която да те провокира да създадеш песен. Ако това е Смъртта, тогава тършувам из собствения си живот. Как съм се почувствала, когато съм загубила някого. Имам песен точно по тази тема – какво би станало, ако точно днес напуснеш тази земя, какво би направил, за да промениш нещата и думите, които си казал. Така че нямам определено място, където се връщам, но имам спомени и случки в миналото, които мога да използвам днес.

От другата страна – Би ли споделила най-необичайното вдъхновение за песен от албума „Strong”?

Anette Olzon – Труден въпрос. Повечето от песните са по теми от ситуации, на които съм била свидетел. Както отбелязах, вдъхновението е основно от новините или е дошло при директните разговори с хора, които съм търсила за мнение. Създала съм, обаче, една песен за злоупотребата с игрите на щастието. Не знам как е в България, но тук в Швеция много хора се зарибяват по онлайн залаганията. Което води до това, че губят парите си. През цялото време по телевизиите вървят реклами за тези игри. В номпозицията „Roll the Dice” се поставих на мястото на човек, който иска да спечели малко пари и си мисли, че може би точно сега е моментът да започне, да залага. Може би игрите на щастието не са толкова често срещан източник на вдъхновение. За мен обаче темата е интересна и посланието е много важно.

От другата страна – Какво обикновено не предприе при „Strong”, но иначе правиш, когато записваш албуми?

Anette Olzon – Мисля, че работих така, както обикновено се работи днес. Когато бях по-млада, винаги влизахме в студио и записваме заедно всички. Този процес обаче отдавна е в миналото. Днес работим по друг начин. Аз записвам моите части, басистът работи сам, след което си разменяме файловете. Не съм променяла нищо. Отидох при Niclas Olsson, където в домашното му студио записах вокалите. Това беше единствената разлика. Вече не разполагаме с голямото студио, което имахме на разположение в продължение на много години, защото трябваше да го напуснем. Собствениците решиха на негово място да построят жилищни сгради. Трябваше да се разкараме от там. Сега разполагаме с много малко помещение, може би десет квадрата, където работим. Може би това е единствената разлика. Иначе работих по начина, по който обикновено правя нещата. Все пак албумът е мой, измислих всички хармонии и всички решения бяха мои. Което е по-различно от взаимодействието ми с The Dark Element или за проекта на някой друг.

От другата страна – А има ли моменти от създаването на песните, които днес ти харесват повече, отколкото в преди?

Anette Olzon – Може би. Преди основното ми задължение беше да пиша текстовете и понякога мелодиите. Но обикновено за тях се грижеше някой друг в бандата, който измисляше вокалните линии и идеите за тях. Днес ми допада, че съм въвлечена в целия процес дори и като продуцент. Създавам мелодиите, пиша текстовете, решавам какви инструменти да се използват, как да звучат клавирите. Сега съм повече в центъра на нещата. Харесва ми да се чува думата ми. Мога да кажа точно какво искам и как да звучат песните. Това е голямата разлика. Днес мога да вземам решения за всичко сама.

От другата страна – Когато се присъедини към Nightwish какво трябваше да научиш първо и какво трябваше да си припомниш, когато се раздели с тях?

Anette Olzon – Не знам как да отговоря. Добре, ще го направя така. Урокът, който трябваше да науча, когато станах част от Nightwish беше, че би трябвало да съм подготвена. А урокът, който трябваше да си припомня, когато напуснах, беше същия. Винаги трябва да си подготвен, трябва преди да скочиш в нещо, да си си написал домашното.

От другата страна – Добри уроци! Сменяме въпорсите – кой е твоят най-рокендрол момент?

Anette Olzon – Когато бях по-млада, винаги качах и се движех много по сцената. И сега го правя, но преди наистина беше много повече и рокясвах. Навремето микрофоните бях с кабел, тогава безжичните не бяха толкова разпространени. На един концерт така се бях разгорещила, че се спънах в кабела на микрофона и се срутих върху барабаните. Трябваше да спрем изпълнението на песента. Това според мен и рокендрол. Забавно изглежда, но е и болезнено.

От другата страна – Коя е най-дразнещата песен в света?

Anette Olzon – Толкова са много. Ще се спра обаче на „You’re Beautiful” на James Blunt. В началото ми харесваше, но днес някак си ме дразни.

От другата страна – Най-тъжният момент на концерт?

Anette Olzon – В Южна Америка по време на турнето с Nightwish. Тогава по средата на един концерт, започнах да плача, защото ме връхлетя носталгията по дома и по сина ми. Гласът ми изчезна и трябваше да напусна сцената. Наистина много травмиращ момент.

От другата страна – Кое е най-лудото нещо, което си правила, за да рекламираш музиката си?

Anette Olzon – Не знам, но винаги, когато правя промо интервюта и трябва да изговарям онези думички с представянето, които се пускат, ми се налага, да ги изговарям по десет пъти, защото винаги обърквам по нещо. И постоянно трябва да ги повтарям. Може би това е отговорът на въпроса ти. За реклама не знам, но тези неща, при които трябва да произнеса правилно, а не погрешно името на предаването, за което давам интервю, са доста трудни понякога.

От другата страна – До колко е важно израстването в музикално семейство за теб?

Anette Olzon – Не мисля, че е най-важно, но вярвам, че талантът ми е резултат от музикалното семейство, в което съм израснала. Това е в кръвта ми. Разбира се, че е по-лесно в семейство, което създава музика, свири на инструменти и те окуражава да правиш същото като тях. Не съм се замисляла какво щеше да стане, ако баща ми, майка ми, дядо ми и останалите не свиреха на нищо и не се занимаваха с музика. Вярвам, че щеше да ми е много по-трудно, да ги накарам, да разберат, да ги убедя, че искам, да стана певица.

От другата страна – Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишната Anette Olzon, какъв съвет би й дала?

Anette Olzon – Щях да й кажа, да се постарае, да получи добро образование и да не се занимава само с музика. Ще й кажа да влезе в университет. Веднага! Докато е на 20, за да получи добро образование. Смятам, че все пак щеше да ме хареса и дори ще се гордее с мен, но може би ще започне с въпросите за някои мои постъпки, които не са били толкова необходими. Но смятам, че щеше да ме хареса.