Интервю с Diana Studenberg и Moonhead (Trope)

Американската алтернативна рок банда Trope ще бъде част от “Rebel Rebel 2023 By The Sea Edition”. Третото му издание ще бъде на брега на морето край Варна.

Другите участници са Aнимационерите, Greesh, Hellion Stone, Lek City Case, No More Many More, Scotopia, Soundprophet. Trope идват в България с един издаден албум “Eleutheromania” и предстоящ втори „Dyad”, който ще бъде двоен. По повод участието на фестивала Diana Studenberg и Moonhead дадоха специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Diana Studenberg и Moonhead (Trope) и излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 28.08.2023 година.

• От другата страна – Здравейте, скоро Trope отново ще имат концерт в България, този път във Варна като част от фестивала „Rebel, Rebel By The Sea Edition”.

Moonhead – Няколко пъти сме свирили в България. Самият аз бях там по време на голяма част от пандемията. Тогава постоянно пътувах между България и Букурещ. Самият аз съм от Австралия. Реших да остана в Източна Европа за няколко години. Това се оказа най-доброто решение, което някога съм осъществявал. Много ми харесва вашия край. Когато стана безопасно да се събираме в закрити пространства, направихме концерти. Това ми е опитът. Влюбих се в страната Ви. За това искам да живея в България. Пловдив е хубав град, Варна също, София е красива, все още ми предстои да видя и други места. Знам че Велико Търново е хубаво място, в района живеят много чужденци, аз бих искал да се заселя в някое село и да му стана кмет.

• От другата страна – Какво ще представите във Варна?

Moonhead – На фестивала „Rebel, Rebel” ще направим концерт като дуо. Ще бъдем на сцената час и половина. Ще изсвирим всичко от дебюта ни “Eleutheromania”. Също така ще изпълним две нови песни от втория ни все още неиздаден двоен албум „Dyad”. Той трябва да излезе през пролетта на 2024 година. Ще изпълним две песни и от него. Вълнуваме се от този факт.

• От другата страна – Как усещате развитието на бандата между двата албума?

Moonhead –Добър въпрос. Първият е много песенно ориентиран. Не казвам, че новият „Dyad” не е. Той ще е двоен. Едната част ще е много прогресив насочена. Нещо като „Lambs”. Втората – със стари рок класики в стила на Alice In Chains, Radiohead, с повече гръндж елементи от 90-те. Ще има много партии на пиано, много акустични китари, нещо, което в първия албум не бяхме правили. Той беше резултат от влиянията, които определяха вкусовете ни тогава. При втория изолирахме тези влиянията и песните са създадени от перспективата на идеите такива, каквито би трябвало да бъдат днес. С първия албум ни сравняваха с Tool и Evanescence. Напълно ги разбирам. Следващият, обаче, ще предизвика възклицания от рода, че звучим като ELO или Fleetwood Mac.

Diana Studenberg – Моите влияния този път са провокирани от Peter Gabriel и Phil Collins. Артисти, които съм слушала преди години. Напълно различни артисти. Tori Amos също е голямо вдъхновение. Имам напълно различни влияния в следващия ни диск.

• От другата страна – Звучите така все едно поемате в по-поп посока?

Diana Studenberg – Не, не е така. Както и Moonhead каза, едната част от двойния албум ще е по-прогресив ориентирана, песните ще са по-продължителни, с повече смени във времената като ранните Genesis. Те няма да имат структурите на поп песните, а са развити по съвсем различен начин, с включени различни части. В същото време фокусът остава върху песента. Няма нищо случайно в композирането им и нищо общо с мат рока. По-скоро те се доближават до класическата музика, където композициите се развиват емоционално.

• От другата страна – В такъв случай кое е по-важно за Вас в музиката – посланията, емоциите или точната структура на песните?

Diana Studenberg – 100 процента това са емоциите.

Moonhead – За мен най-важната част е атмосферата. Да можеш, да чуеш всеки отделен тон. Ако вземеш звука на китарата на Jimmy Page – той не е толкова добър. Свиренето му е небрежно. И всъщност е най-доброто на света. Обичам Led Zeppelin и онова, което са направили. Това е атмосферата. Всеки път, когато чуя „The Battle of Evermore”, веднага се пренасям в Средната земя. Направо е някаква лудост. Атмосферата в тези албуми е поразителна. Всичката ми любима музика, без значение дали е записана добре, без значение от структурата на песните, има атмосфера. Вземи Smashing Pumpkins. При тях атмосферата е ненормална. Направо не е за вярване. Разбира се, записите са добре направени. В новия албум на Trope фокусът ми е върху атмосферата. Без значение е кой го е смесвал или как. Макар че в случая аз съм отговорен за този процес. За мен, обаче, е по-важно албумът да е жизнен. Да диша. Ако не го постигна, започвам работа отначало. Опитва се да създам атмосфера. Осъзнах, че точно този елемент е най-важната част. Не е нито структурата, нито „правилното” звучене. Знаеш ли, не мисля, че в първия ни албум “Eleutheromania” има атмосфера. Песните са фантастични, заедно се вписват много добре. Но не мисля, че в албума има живец. Мисля, че това се дължи на факта, че обърнах голямо внимание на звукозаписния процес. Отговорността в случая е моя, защото съм и продуцент. Тогава смятах, че е важно да използвам определен подход. Записите да бъдат осъществени по определени формули. Което доведе до отдалечаване от живителния сок, от органичността. Научих си урока. За това и атмосферата беше водещият елемент при втория.

Diana Studenberg – Така материалът не е перфектен, но е леко свободен и искрен.

• От другата страна – Споменахте много артисти от 70-те и 80-те. Защо тяхната музика е все още актуална?

Moonhead – Това е майсторството. Същото е като използването на оборудване от 60-те, като „LA2A” на „Universal Audio” – лампов компресор за студио или „1176” на „Universal Audio” – оптичен компресор за студио. Или студийните микрофони „Neumann U 47”. За эаписите с тях се е изисквало майсторство. Хората са отделяли време, за да постигнат онова, което искат при работата си с тях. Вземи албума „Rumours” на Fleetwood Mac. На тях име е отнело доста време, за да го направят. Живеем в общество, в което непрекъснато трябва да се изважда по някакъв нов материал. Навсякъде е задръстено и всичко трябва да става бързо и на момента. Това обаче мен не ме интересува. Само демо записите за новия ни албум ни отнеха две години. И още година за продуцирането и промените, за да постигнем онова, което търсим. Не казвам, че ще бъде добър и успешен като „Rumours”. Просто не обичам да изкарвам набързо нещата, само за да имам нещо за показване. Всъщност това беше една от причините да живея и в България. От една страна да избягам от влиянията, т.е да опитам от атмосферата на тази европейска страна, където има художествено майсторство. Хората там… Идвам от културата на бързите неща, където на почит е количеството. Буквално. Преди да дойда в България, бях в Лос Анджелис. Където пък животът е още по-забързан. И при Вас има бургери и „Макдоналдс”, но ежедневието е различно. Лос Анджелис също има своята култура. Холувид е невероятен. Има страхотни неща, но всичко е забързано и буквално се натрупва едно върху друго. За съзнанието ми това е твърде много и особено сравнено с естетиката на красивата Ви страна и хората, които живеят там. Хора, които казват нещо и го правят. „Ще се видим в 18 часа” и са точни на минутата. Исках да създам албум, трябваше да създам албум, с който да се гордея.

• От другата страна – Кога музиката се превръща в занаят и това лошо ли е за нея?

Moonhead – Би могло, когато си претенциозен, когато музиката се използва, за да изпъкнеш, за да се похвалиш какво можеш. Когато се превърне в етикет, с който демонстрираш целенасочено способностите си. Ние имаме виртуози, които са феноменални. Но те не вървят в тази посока, а са много добри изпълнители. Невероятни музиканти като Steve Wonder, който никога не претендира със способностите, но е неспокоен дух.

Diana Studenberg – За мен занаятчийството трябва да служи на песента. Умения, които помагат да достигнеш до мястото, откъдето слушайки съответната композиция, тя въздейства емоционално. Според мен от тук идва идеята за занаята. Това са възможностите, които управляват процеса на създаването. Тук все пак не става въпрос да се използват при всяка песен, няма как са стане. Но да отделиш време, за да достигнеш до момента, в който слушайки песента, усещаш, че тя се е получила по правилния начин. Парче музика с атмосфера, която докосва. За мен това е положителната версия на занаята. Изключваме втората част, която се използва за изразяване на претенции. Става въпрос за умения, които ти позволяват да създадеш нещо значимо. Нещо, с което усещаш, че можеш да се свържеш, на първо място с авторите, т.е. с нас. Като се надяваме, че слушателите ще открият връзката с произведението и неговите създатели.

Moonhead – Според мен, когато използваш уменията си, за да подобряваш нещата, по някакъв начин потискаш егото си. Защото трябва да използваш духа си. Не мисля, че егото би ти позволило да отделиш време за подобни действия. Моето его настоява за незабавно потвърждение, че съм си свършил работата, но духът ми настоява да изчакам. Да отделя време, за да направя така, че песента да се превърне във връзката между автор и душевността на слушателите. Което означава да създам музика от душата си. Да се свържа с творческото начало.

Diana Studenberg – Когато видиш как някой оформя всеки детайл и отделя внимание на всеки детайл, осъзнаваш, че той наистина влага любов в работата си. Той отделя време, за да постигне резултата, към който се стреми. На него тези неща не са му безразлични. Наясно си, че едно толкова ценно нещо, трябва да бъде перфектно.

• От другата страна – Тогава каква е ролята на артиста в обществото?

Moonhead – Това е страхотен въпрос. Гледах Итън Хоук, който говореше точно за това. Ще го перефразирам, защото той е направил невероятни неща и аз не бих могъл да не се съглася с неговото мнение. Неговите дума са, че докато не стане нещо драматично, никой не мисли за поетите и артистите. Не се сещаш за тях, докато не загубиш любимия си. Тогава целенасочено започваш да търсиш изкуството, за да откриеш дали има някой, който е преживял същото като теб, как се е справил, изпадайки в подобна ситуация. Не приемаме изкуството за даденост. Ние сме хора, които ежедневно обичаме изкуството без значение дали е визуално или звуково. И в същото време неговата роля е една. И за мен това е вдъхновението. Да провокира и други да го създават. Щом един може, защо да не могат всички? Това е голямата роля. „Щом той може, значи е аз мога.” И е точно така – всеки може. Абсолютно! Ако се ангажираш с изкуство и имаш какво да кажеш, не се обвързвай с резултата. Това е основата, когато започнеш с музиката или с рисуването. Не се стреми към резултата, а просто бъди себе си, опитай да се изразиш. Ако Джаксън Полак се опитваше да бъде добър, а не реалист, щеше да се провали. И той се изразява. Позволявайки си да се изразиш без да се осъждаш в съответния момент и време, напомняйки си, че това си ти, ще вървиш нагоре. Ако продължаваш, ще се развиваш. Но да се взираш в резултата, е най-лошото, което можеш да направиш. Защото потискаш креативността си, а тя не може да съжителства с целенасоченото преследване на краен резултат. Така че ролята на артиста е да вдъхновява и в същото време да предоставя на търсещите утеха. Дори това да е песен, която да те кара да подскачаш, твоята парти песен. Става въпрос за онази музика, която е саундтрак на моментите в живота. Не говоря само за звука. Изкуството се съдържа във всичко и всичко, което е създадено със страст, е изкуство. Примерът е Гауди. В Барселона има много от неговата визуална естетика. Изкуството е много важно. Без съмнение.

• От другата страна – Какво Ви струва с всяка нова песен да придавате ново значение на заобикалящия ни свят?

Diana Studenberg – Не знам, но си мисля, че за да се надяваш изкуството да се приеме от останалите, би трябвало ти самият като творец да го приемеш. Създадохме песен, която ще излезе по някое време. Казва се „Fever Dream”. Отне ни години, за да я завършим. В началото смятах, че ще е по една тема. С годините, осъзнавайки, че нещо не се връзва, без да съм наясно какъв точно е проблемът, открих, че тя всъщност изисква да е за нещо коренно различно. А през цялото време аз не го разбирах. Понякога, когато си отворен към неизвестното и приемаш знаците на мирозданието, може би хората, които слушат песента, ще усетят същото въздействие. Трудно е, обаче да се каже със сигурност.

Moonhead – Ние като творци ме проводници. Колкото сме по-отворени, толкова повече дарове ще приемаме от мирозданието. Гърците са измислили думата „гений” от духа джин. Те са вярвали, че „геният” е живеел в стените и се е проявявал чрез твореца. Хилядолетия по-късно Kanye West нарича себе си гений. Няма как да стане. Изкуството се реализира през теб. За това трябва да си „отворен”. Моята работа е да бъда „отворен” към божественото, каквото и да олицетворява. Нямам предвид, че артистите са олицетворение на божественото, нищо подобно, а че всичко, което изразяват чрез себе си е дар отгоре. За това и трябва да си винаги готов за творческите сигнали. Не трябва да ги пренебрегваш, трябва да се научиш да ги разпознаваш. Те ни разказват истории. Обичам непознатото, харесва ми да съм незнаещ. Не се опитвам да определя креативността, просто я приемам, защото тя ми се случва. В предстоящия ни албум има песен, която се казва „Glory”. Никога преди не съм създавал нещо подобно. Прилича малко на Queen, с малко от Toto, което е доста странно. Не знам как се появи. Просто си казах, че ще я оставя да си върви по пътя и каквото излезе. Има въвеждане тип Queen, преход от Toto и стихове от Radiohead. Наистина е доста странна. Но тези неща дойдоха от някъде и се оформиха по този начин. Ако някой ме попита днес за какво е тази песен, ще отговоря, че в стиховете на Diana е казано всичко. Обаче след шест месеца нещата може да се променят, защото животът ми може да се промени. И тази песен да се окаже, че е за загубата. Или ще открия любовта на живота ми. Тогава и самата песен ще е за божествената любов. С времето се променяме. Променя се начинът, по който ние през нашите очи, виждаме и възприемаме.

• От другата страна – Когато създавате нова песен, поставяте началото чрез идея, мелодия, риф. Има ли момент, в който изкуството заема водеща роля?

Moonhead – Смятам, че великите песни, които банди като The Beatles са създали, както и други велики артисти, които обичаме, са създадени за десет минути, както те самите казват. В следващия албум на Trope има две композиции. Едната се казва „Curebalance” и е за любовта. Защо съм я озаглавил така? Това е песен за любовта към музиката. А за мен тази любов не се различава от другата. Тя е написана за десет минути. Буквално се създаде сама. И е наистина много добра песен. Не вярвам обаче, че през цялото време оставам отворен за подобни идеи. Защото се намесва егото. Понякога си казвам, че някоя идея ще се получи много добре, а хората отсреща мислят по друг начин. За това има моменти, когато ми се налага да поработя малко повече, за да се получат по-добре нещата.

Diana Studenberg – При мен понякога има напрежение от притеснението дали някоя песен е достатъчно добра.

• От другата страна – Споменахте няколко пъти егото – кога то се превръща в проблем?

Moonhead – Във всеки един момент от живота. Постоянно. Всеки има своето его. И на мен то ми е като защита. Но тук говоря за това, че егото не е добре да се проявява в творческия процес. Всеки има его, всеки го използва и то е важно да защитиш духа си.

Diana Studenberg – Понякога трябва да имаш своята бариера срещу останалите хора.

Moonhead – Иначе неоправданото его е проблем, среща се при хора, които са постигнали нещо без да полагат усилия за него. Което означава, че не заслужават нищо от това, което им се сервира. Аз знам каква е цената да създадеш изкуство, което е истински красиво. Красиво, което се усеща по този начин, не просто защото трябва да е красиво. Когато чуеш нещо, което ти звучи красиво, разбираш, че това не може да идва от егоистичен човек. То се е появило от някъде, произлиза от личното отношение. Също така егото се проявява в зависимост от хората, които стоят срещу теб. Самият аз не съм достатъчно находчив и търпелив, за да се разбирам с всички. Реагирам на различните прояви на егоизъм по странен начин. Виждаме го навсякъде.

Diana Studenberg – Всички се дразним един от друг и в изкуството трябва да си наясно с това. Можеш да избереш как да реагираш. Дали да се подведеш по егото или да се отдръпнеш.

Moonhead – Ние и двамата сме актьори и възприемаме различни форми на егоизъм, особено при влизането в образ. Това е интересно от психологическа гледна точка. Егото може би го използваме повече в актьорството, отколкото в музиката. Трябва да намерим баланса.

Diana Studenberg – Не е задължително егото да е мръсна дума. Можеш да го използваш по добър начин, трябва да си наясно с него и да го използваш в творческия процес, а не да го отхвърляш. Ние сме физически форми, имаме желания. За това и е трудно да пренебрегнеш егото си. Трябва да се научиш кога да го използваш и кога да го потиснеш.

Moonhead – Има една австралийска група от седемте – The Skyhooks. Те имат песен “Ego (Is Not a Dirty Word)”.