Интервю с Olavi Mikkonen и Ted Lundström (Amon Amarth)

Последният концерт на шведските викинги Amon Amarth в България датира от 2016 година. Тогава групата беше у нас с Grand Magus.

От тогава Amon Amarth имат нови два албума, които не са представяли пред българските си фенове. Най-новият „The Great Heathen Army” излезе в началото на август, а басистът Ted Lundström и китаристът Olavi Mikkonen дадоха кратко специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Olavi Mikkonen и Ted Lundström (Amon Amarth) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 29.08.2022 година.

От другата страна – Най-голямото Ви турне като група – като съпорт или като хедлайнър е било? И България била ли е част от него?

Olavi Mikkonen – Последният път, когато бяхме в България, с нас бяха Grand Magus. Тогава може би не беше най-голямото турне, на което сме били, но със сигурност беше едно от най-големите, на които сме били хедлайнъри с Amon Amarth. Били сме на големи обиколки и преди, но онова беше едно от най-големите хедлайнърски турнета на Amon Amarth. Бяхме с една от най-мащабните декор-сцени, които някога сме имали. Продукцията беше направо за фестивал.

От другата страна – Коя група е най-подходяща за турне на Amon Amarth?

Ted Lundström – Нямаме проблеми с нито една група, с която до момента сме пътували заедно. Нещата винаги са били едни и същи. Тогава бяхме с Grand Magus, а нашите фенове ги харесват. С тях е лесно да се работи.

Olavi Mikkonen – Grand Magus си пасват с нас, защото са метъл. Защото пеят за викинги. Не са дет метъл група, но и ние не сме чист дет метъл. Ние сме по-скоро хеви метъл версия на дет метъла. А Grand Magus са чист хеви метъл. За мен подобен пакет има значение. Предпочитам да съм на турне с банда, с която сме приятели. С Grand Magus сме свирили и преди. Те са свестни момчета и това е най-важното, вместо да мислим какъв стил е бандата. Просто искаме турне без проблеми.

Ted Lundström – Хубаво е, когато сме с групи, които не звучат еднакво. Добре е да има разнообразие и в същото време на всеки да му харесва. На онова турне, което мина и през България, си спомням, че в първата част с нас бяха и Testament. Така че тогава се получи хубава комбинация. Хеви метъл от Grand Magus, траш от Testament и ние – мелодичен дет метъл. Добре се получи.

От другата страна – Коя група бихте искали да подгрявате?

Ted Lundström – Ще е хубаво, например, да сме съпорт на Iron Maiden. Свирихме с тях във Финландия, но би било по-добре да направим по-дълго турне заедно. Иначе сме имали възможност да бъдем с някои от героите на нашето детство като Slayer. Имали сме турне с Megadeth. Свирили сме с Testament. Щастливци сме.

Olavi Mikkonen – Съгласен съм, че да сме с Iron Maiden ще е невероятно. Би било страхотно да свирим с Metallica, както и с Judas Priest. С групите, които сме слушали, докато растем.

От другата страна – Всъщност как гледате на музикалното си наследство?

Ted Lundström – Коварен въпрос. Мисля, че Amon Amarth са намерили своето място в музикалната сцена и то там, където на нас харесва. Опитваме се да се установим там, където ние искаме. И това работи много добре. Развиваме се с всеки албум. Не бързо, а бавно, стъпка по стъпка от издание до издание. И се надявам да продължаваме така. Турнетата го доказват. Имаме голямо сценично шоу, което се надявам да се разрасне още повече със следващия албум.

От другата страна – Имали ли сте големи възможности, които сте пропуснали?

Olavi Mikkonen – Понякога изпускаш нещо заради друго и никога не знаеш кое всъщност е за добро. Наясно сме, че постигнатото в миналото не е било най-доброто, което сме можели да направим. Но мисля, че независимо от грешките, които допускаме, се учим от тях. Това ни дава сили за бъдещето. Защото по този начин сме наясно какво не трябва да правим. Но ето две неща, които веднага ми идват наум. Имахме, например, оферта за турне с Iron Maiden. Първото с техния голям самолет. Но тогава вече бяхме приели друго предложение и не успяхме да се възползваме. А преди доста време, май беше в началото на 2000 година, имахме оферта за турне с Manowar, но и тогава бяхме заети с нещо друго, и не стана. Не ми се иска за мисля какво би се променило за Amon Amarth, ако се бяхме възползвали от тези две възможности. Дали нещо днес щеше да е различно или не? Никога няма да узнаем.

От другата страна – Как приемате определението, че сте Manowar на дет метъла?

Ted Lundström – Вярно е, че ни наричат Manowar на дет метъла. Има резон в това. Имаме същия имидж – войни, викинги. Но като музика сме различни. И все пак виждам защо го казват. Има някакъв смисъл в тези изказвания. Аз съм тотален фен на MANOWAR и за мен това е комплимент.

Olavi Mikkonen – Смятам, че всеки е свободен да казва и мисли, каквото си иска. Не се обиждам, защото Manowar са страхотна група.

От другата страна – Когато създавате нова музика кое е по-важно – да останете верни на корените си или да вървите напред?

Olavi Mikkonen – Никога не мисля за тези неща. Процесът е импулсивен. Каквото излезе от нас, това е. Когато композирам, искам музиката да е добра. Така работя. Не мисля за корените на групата или за развитието на стила й. Композираме онова, което чувстваме, че е добро и с което се чувстваме добре. Не бих искал да променяме твърде много стила на групата, въпреки че и това не е конкретната ми цел, когато пиша. Начинът ми на композиране сигурно зависи и от това какъв човек съм. Не харесвам особено промените и не виждам причина да се променяме.

Ted Lundström – Стараем се да се развиваме в рамките на стила ни, а не да правим промени като другите банди. Да се мятаме от една крайност до друга според това, което е модерно в момента. Следваме свой собствен път.

Olavi Mikkonen – Доволни сме от това, къде се намираме в момента. Няма смисъл да звучим като Depeche Mode или Coldplay. Нашият стил е ясен и той е онова, което обичаме да свирим. Това искаме да правим. Нищо повече. Не е защото не можем да свирим нещо друго. Със сигурност бихме могли да запишем чист поп албум. Стига да го поискаме, но нямаме подобно желание. Свирим мелодичен дет метъл, защото го искаме. За това и се развиваме нагоре като група, защото не губим старите си фенове и печелим нови. Други банди, които правят драстични промени в стила си, губят старите си почитатели.

От другата страна – Има ли нещо в публиката днес, което Ви дразни?

Ted Lundström – Надявам се, че няма да се появи.

Olavi Mikkonen – Наистина няма нещо конкретно.

От другата страна – Стъпка по стъпка ли е за предпочитане да се върви нагоре или моменталният успех?

Olavi Mikkonen – Най-важното е да правиш онова, което искащ и в което вярваш. Да идва от сърцето. Това според мен е най-важното. Успехът не е на първо място. Дали го има или не – не трябва да е най-важното. Трябва да правиш онова, което искаш, а не да мислиш дали ще станеш голям или не.

Ted Lundström – Трябва да израстваш постепенно. По-сигурно е. Колкото по-бързо постигнеш успех, толкова по-бързо и ще го загубиш. Има групи, които се изстрелват като ракета и също толкова бързо се приземяват. Бавният прогрес е по-добрият вариант за дълготрайно бъдеще. Разбира се, че е по-примамливо да се качиш бързо на върха и да останеш там. Но повечето групи, които постигат моментален успех, бързо и изчезват от картата.

От другата страна – Кой е Вашият най-рокеднрол момент?

Ted Lundström – Отново коварен въпрос. Животът на път е един голям рокендрол момент.

Olavi Mikkonen – Не знам. В началото на Amon Amarth имаше доста откачени репетиции.

Ted Lundström – Най-големите рокендрол моменти не са за медиите.

Olavi Mikkonen – Не са за всеки. Нека така до го кажем.