19 March 2024
10.3 C
Sofia
More

    Интервю с Tomi Joutsen (Amorphis, Sinisthra)

    Amorphis са една от най-обичаните финландски банди. Колко пъти са били у нас не е важно. По-важното е, че всеки техен концерт в България предизвиква интерес. Следващото участия на групата е на втория „Wolf Fest – Вълчата пътека” край Челопеч в средата на юли. И е в годината, в която Amorphis отбелязват три декади.

    Интервюто с Tomi Joutsen (Amorphis, Sinisthra) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 13 април, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

    От другата страна – Каква е ролята на артиста в обществото?

    Tomi Joutsen – Сложен въпрос. В някои артисти гори огън и това ги провокира да предприемат различни стъпки. А нас това по някакъв начин ни кара да продължаваме да вървим по пътя, който сме избрали. От тази позиция, смятам, че за някои артисти е естествено да творят независимо какво. От друга страна виждам Amorphis като група, която забавлява. Разбира се, че гледаме много сериозно на музиката ни и изкуството ни, но в един момент осъзнахме, че по някакъв начин трябва да предлагаме положителни емоции за хората. Не ме разбирай погрешно. По никакъв начин не се опитваме да удовлетворим всеки един слушател. Вървим по собствен път, но искаме да бъдем позитивни и да предизвикваме положителни емоции в хората.

    От другата страна – Лесно ли е да си артист във Финландия?

    Amorphis @ Summer Chaos, 2015

    Tomi Joutsen – Не, не е лесно. Точно обратното. Трудно е да си артист във Финландия. Може би навсякъде е така, но в повечето страни е изключително трудно да печелиш достатъчно от онова, с което ние се занимаваме. За нас е страхотно, че успяваме да живеем от творчеството си, което ни дава шанс да се концентрираме единствено и само върху Amorphis. Защото групата също така е и нашата работа. Не мога да се оплаквам, но във Финландия е наистина трудно за един артист, който изпълнява метъл. Знам, че в някои страни хората на изкуството получават пари от правителството, когато представят творчеството си навън под формата на турне например. Това им позволява да получат държавно финансиране. Но мисля, че и при нас във Финландия тази практика ще бъде наложена.

    От другата страна – Кой е първият урок, който един артист трябва да научи, преди да стане артист?

    Tomi Joutsen – Това че трябва да открие собствения си път. Когато си млад, копираш различни подходи, отворен си за различни варианти. За това трябва да започнеш да намираш своя почерк, който да е различен от този на останалите. Трябва да откриеш пътя си, по който да се изразяваш. Да бъдеш оригинален. Това важи за всеки, който е решил, че иска да се занимава с изкуство. Днес заради Интернет има толкова много хора, които могат да представят творенията си. Но заради това е много трудно да се откроиш, да изпъкне личния ти почерк. Не е никак лесно, но ако наистина си решил да се занимаваш с изкуство, което да е искрено, ако си честен към себе си, трябва да откриеш собственото си място и да не го замърсяваш. Това не е лесно. Разбира се, че можеш да правиш каквото си поискаш и да се занимаваш с онова, което те прави щастлив. Ако в теб гори огън, то можеш да се изразиш по някакъв избран творчески начин.

    От другата страна – В този случай до колко феновете и публиката са важни за един артист?

    Tomi Joutsen – Ако искаш да печелиш, те са важни. Но ако просто искаш да се изразяваш чрез изкуство, можеш да го правиш сам и за себе си. Напълно съм убеден, че има хиляди артисти, които правят точно това и го правят за себе си, записват демота или рисуват картини просто, защото го искат. За някои това е напълно достатъчно. Други не желаят да се показват пред публика. Но ако искаш да печелиш от изкуството си, публиката е много важна. Смятам, че в музикалния бизнес всички артисти са в някаква степен егоисти. Всеки иска да има фенове и всеки обича да е център на вниманието. Може да кажеш, че това не те интересува, но мисля, че ще излъжеш, особено ако свириш в група. Може да си дълбоко в ъндърграунда, но ако стъпиш дори в малък клуб, се надяваш, че ще дойдат хора, които се интересуват от онова, което правиш. И в края всъщност затваряме кръга. Просто мащабът в ъндърграунда е по-малък.

    Amorphis @ Mixtape 5, 2016

    От другата страна – Трудно ли е днес да бъдеш себе си, когато всеки детайл се разглежда под лупа?

    Tomi Joutsen – За Amorphis всеки ден става все по-лесно. Причината е, че сме над 40-те. И на тази възраст отделяме все по-малко време на чуждото мнение. Имаме фенове, имаме дълга и продължителна кариера. Самият аз съм в групи от 30 години, а в Amorphis съм повече от 15. Опитвайки се да си коренно различен или да предлагаш нещо уникално, ще се наложи да го правиш по начин, по който се чувстваш комфортно и който те интересува като артист. Ние не се опитваме да открием колелото. Опитваме се да създаваме музика, с която се чувстваме добре. Не чувстваме толкова голяма напрежение, когато записваме нов албум, защото вярваме на себе си и знаем, че ще използваме много нови елементи. И когато имаме лоялни фенове, това също ни дава възможност по освободено да започнем да подготвяме ново издание. Осигурява ни комфорт, когато знаем, че има определени хора, които имат желанието да го чуят.

    От другата страна – Каква е ролята на Tomi Joutsen в групата?

    Tomi Joutsen – Аз не композирам чак толкова много материал за Amorphis. Правя основно вокалните мелодии и линии. С композирането са нагърбени кийбордистът ни Santeri Kallio и китаристът ни Esa Holopainen. Те измислят по-голямата част от музиката за албумите. Когато аз композирам, вярвам във вдъхновението и разчитам на него. Ако обаче някой ме притисне да напиша нещо, ще го направя, но не знам дали резултатът ще е добър. Когато слушам новите идеи на Santeri или Esa, ме връхлитат емоции, които ме завличат в определено състояние, което ми помага да създавам вокални мелодии. Интересното е, че не съм убеден, че ще напиша по-добра музика, ако някой ми предложи един милион долара. Не знам дали подобен стимул би ми помогнал. Но от друга страна би ми било интересно да опитам. Също така вярвам, че ако се потрудиш здраво, ще успееш. Но в същото време знам, че се нуждая от вдъхновение, което да ме провокира да създавам моето изкуство. А моето изкуство е комбинация от здрава работа и вдъхновение.

    От другата страна – Къде може да бъде открита днес хубавата музика?

    Amorphis @ Universiada Hall, 2019

    Tomi Joutsen – Не знам, защото смятам, че медиите и бизнесът като цяло обхващат малка част от музиката като поп музиката. Отвъд нея обаче има толкова много творчество, толкова много изкуство, което е наистина органично. Знаеш за какво говоря. Смятам, че навсякъде може да бъде открита страхотна музика. Просто трябва да я потърсим.

    От другата страна – Най-лошата идея, която си имал?

    Tomi Joutsen – Аз съм песимист. Не искам да е така, но нещата са такива. Имам деца, иска ми се да съм по-позитивен, но живеейки в днешния свят, се чувствам натъжен. Всичко, което се случва ме кара да се чувствам зле. Опитвам се да се заредя с позитивни емоции, но не ми се получава. Не искам да показвам тези мои негативни чувства на децата ми, но в сърцето си не откривам нищо положително в света.

    От другата страна – Защо музикантите не говорят за проблемите си?

    Tomi Joutsen – Защото това са много лични неща. Аз също не бих искал да разкривам толкова много от личните си проблеми на хората.

    От другата страна – Депресията обаче не е непозната на известните…

    Tomi Joutsen – Не може да се твърди, че хората не говорят за този проблем. Аз също говоря, но не на всеослушание. Не смятам, че е работа на някого, какви са ми личните преживявания. Ако имам проблеми, не бих искал да ги разказвам на всеки. Хората не са ми приятели, защо тогава да им споделям. Лично аз също имам определени проблеми, но мога да говоря за тях единствено пред приятели и това правя. За случаите с лош край смятам, че хората просто не са имали избор. Не са могли да говорят за проблемите си, не са имали с кого да ги споделят, което е много лошо и тъжно. Не би трябвало да става така. От друга страна това са лични работи и е напълно в реда на нещата да не искаш да ги споделяш.

    От другата страна – Обаче крайният резултат не е толкова добър.

    Tomi Joutsen – Така е, не е. Но е по-добре да поговориш за онова, което те мъчи с приятели, отколкото пред списания или телевизии, защото смятам, че на тях не им влиза в работата. Не знам дали ще ми помогне с нещо, ако призная, че имам проблеми вкъщи. На теб на пример за какво ще ти е тази информация? Депресията например е проблем не само на музикантите, а на артистите като цяло. Това е положението. Много от артистите са страшно чувствителни. Тяхната бурна реакция към определени неща е оправдана. Когато си на турне, може да имаш проблеми с алкохола и наркотиците например. Те обаче не помагат по никакъв начин. Животът наистина е труден. От друга страна не знам коя е истината, но смятам, че хората, които имат проблеми, биха ги имали и ако не са в музикалния бизнес.

    Amorphis @ Universiada Hall, Sofia, 2019

    От другата страна – Сменяме темата – ако някой те попита „Какво представлява хеви метълът?”, какъв ще е отговорът ти?

    Tomi Joutsen – Стилът започва да се развива още през 70-те години. Днес той е много повече от музикален стил. Трудно е да бъде дефиниран с едно изречение или само с една дума. Щях да препоръчам на питащия да чуе Black Sabbath. Black Sabbath са хеви метъл!

    От другата страна – Кой е първият албум, който си купи?

    Tomi Joutsen – Не мога да си спомня, но мисля, че е един от първите пет диска, които си купих. И това е първият албум на Amorphis „The Karelian Isthmus”. Другият, който си спомням, е на една финландска банда, която се казва Suburban Tribed. Преди това нямах пари. За това започнах да си купувам дискове на по-късен етап. Преди това имах някакви касети. Първите албуми си купих с парите, които спечелих от първата ми лятна работа. Бях на 14. Изкарах някакви кинти и така имах средства да си купя дискове. Беше прекрасен момент. Държах в ръцете си истински диск, с книжка и текстове. Моментът е наистина магичен. Обаче най-първият албум, който имах, беше на плоча – „Animalize” на Kiss. Не съм си го купувал. Беше ми подарък за Коледа от родителите ми. Страхотен подарък.

    Amorphis @ Universiada Hall, Sofia, 2019

    От другата страна – Кой метъл албум има най-страхотната обложка?

    Tomi Joutsen – Това е много труден въпрос. Но мога да посоча една, която наистина ме привлече много силно. Това е корицата на „Powerslave” на Iron Maiden. По някакъв начин от нея се носи магия.

    От другата страна – Албумът, който никой не си представя, че притежаваш?

    Tomi Joutsen – Имам някои албуми с финландски рап. Не съм голям фен на рапа, но във Финландия имаме няколко банди, които наистина харесвам. Notkea Rotta е една от тях. Какво още? Няколко албума на Massive Attack и подобни. Също така и дискове на поп изпълнители. Притежавам много музика от 90-те като гръндж – Nirvana, Stone Temple Pilots, Screaming Trees. Основно обаче имам рок и метъл.

    От другата страна – Кой албум би искал да си създал?

    Tomi Joutsen – Труден избор. Защото почти всеки албум има по някоя лоша песен. За това ми е трудно да избера. Не казвам, че парчето не струва, но ако в диска има десет композиции, то две или три не са на нивото на останалите. Всъщност има и обратния пример. Kiss имат в един албум от 80-те само една добра песен, а останалите не стават. Но нека дискът, който бих искал да създам, да бъде „Harmony Corruption” на Napalm Death!

    Amorphis @ Universiada Hall, Sofia, 2019

    Amorphis са единия от хедлайнерите на втория фестивал „Wolf Fest – Вълчата пътека” през юли: