Интервю със Scott Phillips (Alter Bridge, Projected, екс- Creed)

Три години след „Walk the Sky” американската рок банда Alter Bridge издаде седмия си албум „Pawns & Kings”. Без излишни обяснения по-долу ще откриете интервюто, което барабанистът на бандата Scott Phillips даде специално за „От другата страна”.

Интервюто със Scott Phillips (Alter Bridge, Projected, екс- Creed) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 19.12.2022 година.

От другата страна – Привет, Scott, мечтите ти осъществяват ли се с Alter Bridge?

Scott Phillips – Разбира се. Имам предвид, че обичам да се занимавам с онова, което правя. Обичам да създавам музика с тези момчета. Обичам музиката, която четиримата композираме заедно. Развитието на бандата е такова, че вече 18 години имаме възможност да издаваме собствена продукция. Това са почти две десетилетия. Оглеждам се през годините и виждам групи, които изкарват нещо и си отиват. Ние сме целунати от съдбата, че имаме възможността да се занимаваме с музика толкова време и все още изпитваме истинско удоволствие от създаването на песни заедно. Би било прекрасно, ако можехме всяка вечер да свирим на стадиони като Iron Maiden, Metallica. В страни от това обичам онова, което правим. Феновете ни са ненадминати. Знам, че всяка банда казва същото, но ние имаме невероятна фен база, която е много отдадена на групата и музиката ни. Подкрепя ни, когато сме на турне, за което съм много благодарен.

От другата страна – Ако се върнем на Creed излиза, че те са били по-успешната банда. Защо днес продажбите вече не са критерий за успешна група?

Scott Phillips – Когато се върна в миналото, с Creed бяхме много успешни. Постигнахме огромен успех. За много кратко време тогава, първите години, работихме много здраво и това ни се отплати незабавно. Популярността ни се разви експоненциално. Тогава се бяхме фокусирали единствено върху Северна Америка. Никога не ни с походи шанса да направим цяло международно турне. Отделно от това първият ни албум „My Own Prison” беше издаден само в САЩ. В Европа дискът се появи няколко години по-късно. Така в Америка постигнахме определен успех. В началото на концертите в Европа някак си отново започнахме от нулата. От финансова гледна точка идеята беше много лоша. Но искахме да успеем и в Европа. А това беше по времената, когато липсваха платформите за споделяне на музика. Тогава май първи бяха „Napster”. Феновете тогава все още купуваха дискове, касети, плочи. В света, в който днес живеем, едва шепа слушатели продължават да купуват музика на физически носители. Натискаш бутона и всичко е директно на телефона ти. И за почти никакво време вече имаш достъп до каквато музика си пожелаеш. Така и формулата, по която работи музикалният бизнес, вече е друга – милиони слушания само в една подобна платформа са приравнени на продажбата на хиляда диска. Днес продажбите на албуми са все още важни, но те вече не са движещия фактор, който определя дали си се справил или не. В момента на първо място са музиката на живо и концертите, да си на пътя и да си пред феновете си. Това е критерият за успех днес. Ние сме доволни от постигнатото и сигурно ще го повтарям постоянно, но сме късметлии, че сме толкова време на сцена и имаме изградена стабилна фен база. Без значение от продажбите на албуми, се чувстваме късметлии, че сме доста успешни в това, което правим.

От другата страна – Това означава ли, че днес музиката няма същата стойност, както в миналото?

Scott Phillips – Мисля, че това е точно така. И май всичко зависи от начина, по който се слуша музиката днес. Дали ще е, когато си в колата, дали става въпрос за купони или просто си седнал вкъщи и си пуснал някой албум. Както правех аз, когато бях хлапе. Сега много хора слушат музика, докато се прибират с колата си от работа или може би вкъщи като фон. Говорил съм си по тази тема с брат ми и сестра ми. Те са ми казвали, че когато пътуват към работа, слушат подкасти. Не си пускат толкова често музика, както ние го правехме. Вземи различните социални медии. Когато хората се возят в метрото или използват влака, за да отидат на работа, каквато и да е причината на тяхното пътуване, те използват телефоните си, за да са в социалните медии вместо да слушат музика. Просто времената са различни. С предимствата, които технологиите предоставят и са от страхотна полза за всички, се променя начинът, по който научаваш за нещата, а информацията е смляна и систематизирана. Музиката е едно от тези неща. Тук в Щатите се наблюдава една интересна тенденция – има артисти, които имат много песни в платформи като TikTok. И те са най-популярните без значение как хората достигат до тяхната музика и дали въобще творчеството има място там. Alter Bridge все още не са група, която да се позиционира там, защото ние самите не сме TikTok банда.

От другата страна – Тогава по какъв начин новият албум на групата „Pawns & Kings” отговаря на новите музикални вкусове?

Scott Phillips – От самото начало на групата винаги отстояваме убеждението, че на първо място правим музика, която ние харесваме. Която задоволява вкуса на четирима ни и след това идват феновете, които през годините харесват музиката, която ние създаваме. Понякога се опитваме да провокираме вкусовете им, като променяме по-малко някои неща. Разбира се, че не се опитваме да повтаряме едни и същи формули постоянно. Но не се е случвало да си кажем, че ето сега трябва да направим хит, който да е с продължителност 3:30 минути, в който да включим определени части и музика. Наистина понякога пишем песни точно по този начин, но не е задължително да отговарят на модерните времена. Не съм сигурен, че когато създаваме песни, се опитваме те да се впишат в модерните вкусове. По-скоро работим върху идеи, които задоволяват нас самите и биха се харесали на нашите фенове.

От другата страна – Когато кралете стават пешки и кога пешките се превръщат в крале?

Scott Phillips – В основата на заглавието е залегнал въпросът за противопоставянето на тези, които имат власт срещу тези, които не разполагат с нея. В същото време е важен и въпросът кой заслужава да притежава власт. Това всъщност е темата на заглавната песен. Метафори, които можеш да използваш в живота, работата, връзките, каквото и да е. Разбира се, че Myles Kennedy може да обясни темата много по-добре, отколкото аз в момента. В общи линии става дума за това да се превърнеш сам в този, които искаш, канализирайки собствената с енергия, без някой да стои зад теб и да те подкрепя. Какво ще постигнеш в живота, какъв ще станеш, зависи единствено от теб. Решението е изцяло личен момент.

От другата страна – Май, Наполеон беше казал, че всеки войник носи в раницата си маршалски жезъл. Може да се използва като подзаглавие на албума Ви.

Scott Phillips – Така е. Има смисъл. Не знам откъде Myles е получил вдъхновение, но може да е от античната до модерната история. Дори историята, която ние самите пишем, е пълна с подобни примери. Постоянно има хора, които заслужават повече, които, ако са имали повече сила или власт, биха могли да превърнат света в едно по-добро място. А тези с власт, може би не я заслужават.

От другата страна – Кои клишета в рок музиката винаги са те отвращавали?

Scott Phillips – Може би рок клишето, което не е свързано точно с музиката, а с представата за живота на рок звездите. Това че хората си мислят, че всъщност не сме тези, които сме в действителност. През 80-те рок клишето е свързано с наркотици, момичета и алкохол. Цял ден пиянстване, концерт, самолет, пътуване, скъпарски хотел. Такива неща. Това не е днешният рокендрол. Твърдя го със сигурност. Приели сме професията си много сериозно. Забавляваме се, разбира се, но ние живеем от музиката. Феновете имат определени изисквания, когато идват на концертите ни. Ние искаме да им дадем най-доброто. За това и много от клишетата, свързани с живота на рок звездите, за нас с необосновани. Наясно сме кога можем да му отпуснем края, ако желаем, но се отнасяме към рокендрола с най-висок професионализъм. Свидетел съм как много млади банди, които се опитват да се впишат в тези клишета, идват и си отиват, просъществуват съвсем кратко. Но има и други, които са отхвърлили точно тези клишета, защото са осъзнали грешките на другите. Рано са разбрали, че купонът не е денонощен и помнят защо всъщност се занимават с музика, не са изоставили любовта си към нея. Това е моето рокендрол клише, научено директно от историята.

От другата страна – Защо всъщност е важно за една група на първо място да създава музика за себе си?

Scott Phillips – На първо място трябва да харесваш музиката, която правиш. Ние самите започнахме, защото обичаме музиката и обичаме да композираме. Четирима индивидуалисти, които се оказаха големи късметлии, че се откриха. Феновете не са глупави и веднага могат да прозрат коя група издава песни, само защото смята, че те ще станат хитове, без дори самата тя да вярва в тях и лесно разбират дали бандата се опитва да се позиционира в стил, който не е нейния. Надявам се, че за всеки артист е важно да обича музиката първо заради самия себе си, за да може да накарат и други да повярват в неговото изкуство.

От другата страна – До каква степен музиката на Alter Bridge определя начина ти на свирене и до каква степен ти определяш как да звучи групата?

Scott Phillips – И двете страни са валидни. Това се отнася и за четиримата ни. Стилът ми на свирене на барабани, влияе на звук на групата. Но както казах, това се отнася за четиримата ни. Начинът, по който Brian Marshall свири на бас, влияе на това как ще звучи тази група. За същото става въпрос и при Mark Tremonti, и при Myles. Техните китарни и вокални способности със сигурност определят стила и звука на Alter Bridge. Също така, когато работя по идеите на Mark или Myles, се придържам към съответния стил. Може и четиримата да търсим по-експериментален звук или по-прогресив рок, или музиката да е по-наситена, а е възможно и леко да намалим усилието, за да може песента да диша. От самото начало и четиримата се научихме да се вслушваме един в друг и сме развили това качество през годините. Вече интуитивно след толкова години заедно сме наясно къде да наблегна на ударните или Brian на баса. Кога да се отдръпнем, за да позволим вокалната линия да се развие или хармониите да излязат на преден план. Така групата оказва влияние на нас самите. Но всичко вече се получава естествено, защото е резултат от много години съвместна работа.

От другата страна – Когато работите по нови песни, важно ли е да се поставите на мястото на другия?

Scott Phillips – Да, понякога дори е задължително. Дали ще е песен на Mark или Myles, или и четиримата ще превърнем една идея в песен, е задължително да си наясно откъде всъщност идват останалите и каква атмосфера се търси за конкретната композиция. Тук ще се върна на предишния въпрос за влиянието на песента върху теб като музикант и обратното. Същото се отнася и за нас четиримата. Ти влияеш на всеки един от групата с работата си, както и те ти оказват влияние с техните виждания. Може би заради това при нас няма напрежение и всичко минава гладко. Заедно сме с години и сме усъвършенствали професионалните си взаимоотношения. Искаме да сме наясно какво всеки един от нас се опитва да пресъздаде с идеите си. Постоянно се питаме за тези неща. Какво например иска да покаже Brian с определена бас линия или мен ме питат какви са ми намеренията с даден брейк. Причините, за да ги предложим за важни заради музиката. Така работим четиримата и смятам, че ще продължим и в бъдеще, когато създаваме музика.

От другата страна – Голямото предизвикателство в създаването на новия албум на Alter Bridge „Pawns & Kings”?

Scott Phillips – Не мисля, че в този запис предложи кой знае какви големи предизвикателства. Голяма част от песните стояха като идеи от известно време. Но когато се отразиха в нас, звучаха все още свежо. Когато започнахме да работим по тях, не бих казал, че бяха придобили завършения си облик, но наистина бяха страхотна основа за работа. При предварителната продукция променяхме някои неща, дообработвахме други идеи, но повечето са много близо до първоначално замислените. Разбира се, има композиции, които бяха напълно променени в сравнение с първоначалното им състояние. Изграждахме ги наново и те придобиха други усещания. Променяхме структурата им, добавяхме нови припеви, но не бих определил някоя от песните като много голямо предизвикателство или да е изисквала повече усилия. След толкова години заедно се познаваме и с вързани очи. Знаем кой как работи. Познаваме добре и останалите от екипа, както и те са наясно как работим. Така че не бих определил работния процес като нещо изключително трудно. Точно обратното. Всички се чувстваме много въодушевени, когато се озовем в началото на нов албумен цикъл. Наясно сме, че приключението ще е много зареждащо и докато го извървим ще го превърнем в нещо по-голямо и по-добро.

От другата страна – В края на разговора би ли споменал няколко думи и за новия албум на Projected „Hypoxia”?

Scott Phillips – Разбира се, радвам се, че попита. В този проект участвам аз, Eric Friedman от Tremonti, както и John Connolly и Vinnie Hornsby от Sevendust. John живее малко по-надолу по улицата вече 20 години, на която сме ние с Mark. Постоянно сме заедно и излизаме по барове. Дори вечерта след това интервю ще се видим, за да отбележим рождения ден на John. По време на една от сесиите за албум на Sevendust, на него му бяха останали няколко идеи. Беше решил да ги запише и ме попита дали бих могъл да изсвиря барабаните за част от тях. Попитах го защо да не направя ударните за всички. Оказахме се в студиото по същото време, когато Mark завършваше първия албум на Tremonti. John разговаря с Eric да участва и той се съгласи да направи соло или две. Но стана същото – попита защо да не изсвири всички китари в записа. Vinnie Hornsby се присъдени като басист и от соло проект на John Connolly се превърнахме в бандата Projected. До момента сме издали три албума. Последният „Hypoxia” ми е любимият. Записахме го по време на ограниченията заради Ковид. Тогава се изолирахме заедно и решихме, че е време да запишем диск, защото така или иначе не можехме да отидем никъде. John се появи с феноменални идеи. Всъщност всичко започна още през 2020. Тогава записахме албума, но той беше издаден едва през 2022. Едва сега го направихме, както искахме, защото стигнахме и до правилния мениджмънт. „Hypoxia” е хубав албум, който препоръчвам. Има го във всички платформи. Надявам се, че един ден ще можем да направим и турне. Говорим си за това от години, но графиците на Sevendust, Tremonti и Alter Bridge са такива, че не можем да се напаснем. Не откриваме свободна възможност, когато и трите групи си почиват, за да се съберем и да излезем на сцена. Надявам се, че скоро ще имаме възможност да се поправим.