Когато лейбълът на Muse предлага бандата да издаде албум с най-големите си хитове, Matt Bellamy, Chris Wolstenholme и Dominic Howard решават да подходят към концепцията по различен начин.
За деветия си студиен албум “Will of the People” Muse създават нови песни с целта те да звучат като “най-големи хитове в различни стилове”. Според Bellamy например “Compliance” е най-добрата им песен с поп звучене, а “Kill or Be Killed” – най-доброто им прогресив метъл парче. Албумът, записан отчасти в легендарното студио Abbey Road, отбелязва и завръщането на Muse към самопродуцирането, след като за “Drones” (2015) залагат на Mutt Lange (продуцирал AC/DC, Foreigner, Def Leppard и др.), а за “Simulation Theory” (2018) разчитат на имена като Rich Costey, Mike Elizondo, Shellback и Timbaland.
“Will of the People” отново е записан и с мисълта за изпълнението на песните на живо, тъй като Muse гледат на себе си предимно като на група, която се свързва с аудиторията си именно чрез концертите. В интервю за Premier Guitar Bellamy коментира: “Никога не сме били мейнстрийм. Не мисля, че някога сме имали сингъл в Топ 40 или нещо подобно. Винаги сме били алтернативни аутсайдери по отношение на записите ни, но сцената е мястото, откъдето осъществяваме истинската си връзка с феновете. Затова е неизбежно когато сме в студио, при създаването на почти всяка песен да мислим за това, че ще излезем на сцена и ще я свирим.”
Откриващото албума едноименно парче е посветено на желанието за революция, примесено с объркването срещу какво точно е бунтът. Заглавието на песента и части от текста като “we’re gonna smash this nation to pieces” и “the judges are jailed and the future is ours” предполагат, че вдъхновението за песента са събития като Брекзит и щурма на Капитолия. Интересен факт тук е, че в началото на песента Bellamy използва електрическата китара Fender Telecaster на Jeff Buckley от записите на знаковия му албум Grace (1983), с която фронтменът на Muse се сдобива през 2020 г.
Водещ инструмент в “Compliance“, мелодичният втори сингъл от албума, е синтезаторът, като песента е с фокус върху неистините, които се подават на обществото чрез множество влиятелни източници и които изкривяват чувството за състрадание. В “Liberation” на преден план излизат пианото и фалцетът на Matt Bellamy, а драматичните вокални хармонии тип Queen превръщат песента в епична рок балада, идеална за стадионите, на които Muse ще свирят догодина.
“Won’t Stand Down“, която бе и първият сингъл от “Will of the People“, се отличава с редуването на мощния бас на Wolstenholme в куплетите с тежки китарни рифове в припева. За пицикато частите в куплетите Bellamy използва уникалния инструмент GuitarViol, чието звучене той оприличава на това на виолончело.
Пианото отново заема централна роля в изключително искрената балада “Ghosts (How Can I Move On)“, посветена на загубената любов. Пред Premier Guitar Bellamy споделя, че песента за малко е можела да остане извън албума: “С нея за пръв път се опитах да направя проста балада само с пиано и вокали. За нас това бе необичаен ход. Винаги съм използвал пиано тук и там, но никога не бях писал песен само за пиано и вокали. Пуснах песента на другите и не бяхме сигурни, дали е подходяща за албум на Muse. Dom и Chris обаче я харесаха и в крайна сметка решихме, че добавя цвят към албума.”
Започващата с електрически орган “You Make Me Feel Like It’s Halloween” е с подчертано 80-арско звучене и напомня повече за по-късните композиции на Muse. “Kill or Be Killed” обаче, може би най-тежкото парче на бандата изобщо, ни връща в най-ранните им години. Близо петминутното парче включва разпознаваем китарен риф в интрото и куплетите, наподобяващ стила на групи като Slipknot и звученето на Rage Against the Machine.
“Verona” е баладична любовна песен, повлияна от 80-те и наситена със звука на синтезатори, докато “Euphoria” е по-скоро денс рок парче с класически рок припев. Албумът завършва с красноречиво озаглавената “We’re Fucking Fucked“, с която Muse почти приветстват настъпването на апокалипсиса, за който се молят от “Absolution” (2003) насам.
Въпреки че тематиката на “Will of the People” не се различава в голяма степен от тази на предшествениците му, албумът демонстрира, че в музикално отношение Muse запазват енергията и иновативността си и има какво още да покажат преди да прибегнат към пораженческия ход с издаването на компилация с най-големите си хитове.
