Jeff Scott Soto е работохолик. Само за няколко месеца издаде албум със суперпроекта Sons Of Apollo, соловия „Wide Awake (In My Dreamland)” и му предстои нов диск и с друга супергрупа W.E.T. Това не е първият път, в който Jeff Scott Soto издава три албума за една календарна година. През 2018 за последно певецът беше професионално в България. Тогава със Sons Of Apollo свириха в Античния театър в Пловдив и дори издадоха DVD. Иначе Jeff Scott Soto е български зет и това помогна много за организацията на интервюто, което вокалистът, участвал в албуми на китарни герои като Yngwie Malmsteen и Axel Rudi Pell, даде специално за „От другата страна”. „Wide Awake (In My Dreamland)” е издаден в България от “Riva Sound”.

Интервюто с Jeff Scott Soto (Soto, W.E.T., Sons Of Apollo) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 9.11.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

От другата страна – Привет, мистър Soto, как е положението?

Jeff Scott Soto – В Америка е ненормална работа. Всеки мисли, че вирусът е политически. Доналд Тръмп не носи маска и неговите хора постоянно говорят, че вирус няма, всичко е пълна глупост и той е конспирация на демократите, и те създават проблемите. За това и кризата ще продължава. Много хора не спазват мерките, не носят маска. Ние не можем да направим концерт в клуб, а хиляди се събират, за да слушат политически речи. Просто не е за вярване. Имам чувството, че живеем в нацистка Германия.

От другата страна – Да продължим с новия ти солов албум. С какво ‘Wide Awake (In My Dreamland)” е перфектен, сравнен с останалите ти самостоятелни албуми?

Sons of Apollo @ Roman Amphitheatre, Plovdiv, 2018

Jeff Scott Soto – Във всеки един от самостоятелните ми албуми се опитвам да събера по малко от всичко, което съм направил през цялата ми кариера. Винаги това е целта ми. Албумите ми не трябва да звучат единствено и само в един жанр и да са с един и същ звук. За това и са толкова различни. Предишният беше ориентиран повече към хард рока и хеви рока и това се усеща. Да го наречем класическия рок. В новия наистина са комбинирани много елементи от кариерата ми. Можем да се върнем чак до Yngwie Malmsteen, Talisman и най-ранните ми солови опити. По него работихме с Alessandro Del Vecchio, който е продуценти и съавтор. Той искаше да е сигурен, че ще съберем в диска всички влияния и всички елементи, които и той харесва от моята кариера. И искаше да е сигурен, че те ще намерят място в този албум. Alessandro е авторът на песните и музиката, той беше записал демо версиите и ми ги предостави, за да създам текстовете и вокалните мелодии. Alessandro ръководеше процеса и ме напътстваше коя песен как да звучи – дали да е като началото на кариерата ми, дали да е като средната част или като настоящия Jeff Scott Soto. Той покри всички основни моменти от музикалния ми живот и кариера. Смятам, че точно това прави този нов албум разпознаваем и различен. Защото е колекция от всичко, което съм направил и постигнал през последните 30 години.

От другата страна – Защо точно сега?

Jeff Scott Soto – Нямам конкретен отговор на този въпрос. Просто е нещо, което заедно решихме да направим. Обикновено аз съм продуцент на албумите си. Работя с други хора, но съм единствения продуцент на записите. Този път обаче реших да поверя контрола на някого другиго. Вярвам на Alessandro Del Vecchio. Той е работил с много невероятни артисти, които са ми приятели, които напълно му се доверяват. Исках да разбера, какво е да повериш напълно отговорността по даден запис на някого другиго. За това го оставих да избере китаристите, които да изпълняват солата, оставих го да определи как да изглежда продукцията и какъв да бъде нейния звук. Дадох му пълна свобода на действие. Исках някой друг да ми предостави своята интерпретация на самия мен и как би искал той да звучи един албум на Jeff Scott Soto. И ми хареса. Щастлив съм от резултата. Не ми се наложи нито веднъж да му кажа, че нещо не ми харесва. Точно обратното – всичко, което ми предостави, само ме подтикваше да го насърчавам, да продължава в същата посока.

От другата страна – Какво има в страната на мечтите, което не харесваш в настоящето?

Jeff Scott Soto – Много е странно, че заглавието на албума по някакъв начин отговаря на онова, през което всеки един преминава днес. Пандемията и затварянето на света изглежда като някакъв сън. Сякаш не е реалност. Имам чувството, че сънувам. Обаче май всички сме се събудили в някакъв сън. И това е реалността. Някак си „Wide Awake (In My Dreamland)” пасна идеално на действителността. Чувствам се точно така, когато се огледам и видя какво става в действителност. Кризите, които са навсякъде и продължават. Светът изглежда много странно място в момента. И особено тук в Америка. Има толкова голямо разделение и цари хаос между религиите, между политиците. Хората се обиждат, не се траят. Това ме кара да се чудя дали не живея в някакъв сън. Би трябвало да е сън! Никога преди не съм живял във времена, в които сме толкова разединени, толкова настроени един срещу друг. Всеки ти се усмихва, повтаря, че те обича, а в същото време това са изрази без съдържание. Не сме единни. Това е главното вдъхновение за заглавието. То напълно отговоря на начина, по който усещам състоянието на днешния свят. И колкото и да е странно, появи се и пандемията, и наистина почувствах, че сънуваме, въпреки че сме напълно будни.

От другата страна – Странно, че имаме на разположение целия натрупан опит на предишните поколения, а ставаме все по-разединени.

Jeff Scott Soto – Лично аз живея в друга реалност, за разлика от останалия свят. Мизукантите като цяло живеем в свой собствен свят. И този свят е музиката. Тя е връзката ни с действителността, тя ни обединява. Аз имам повече общи неща с хората навсякъде заради музиката, отколкото с техния опит, политически виждания, представи, идеи и идеали. Като музикант ми е трудно да вляза в техния свят, защото когато съм на турне, например, виждам усмихващи се и пеещи фенове. Онова, което аз виждам е бягство, виждам фантастичен свят, в който всичко е наред и всички са като един. Когато пристъпя от света на музиката, прибера се вкъщ и си пусна новините или отворя някой вестник, тогава разбирам каква всъщност е реалността. Така че в моята реалност светът е перфектното място. Когато започна турне и видя феновете си, когато се срещам с хора, които обичат музиката, които пеят с мен и си изкарват невероятно, това е примерът какъв според мен би трябвало да бъде светът и как би трябвало той да изглежда.

Sons of Apollo @ Roman Amphitheatre, Plovdiv, 2018

От другата страна – Всеки се нуждае в някакъв момент от място, където да избяга.

Jeff Scott Soto – Точно това имам предвид. Имам концерт в България и се чувствам по същия начин, както ако изляза да изпея нещо на улицата пред дома ми. Защото хората са щастливи, когато слушат музика. Тя им предоставя начин за бягство от реалността, тя е тяхната утеха и свобода от цялото напрежение в живота им.

От другата страна – В такъв случай каква е ролята на артиста в обществото?

Jeff Scott Soto – Забавен въпрос, защото ако един артист използва социалните медии и сподели политическите си пристрастия или гнева си от някакъв конкретен момент, който го е провокирал – примерно аз да напиша „О, Боже, Тръмп унищожава страната и нацията! Не вярвам в него!”, ако направя подобно нещо, ще загубя половината от последователите си. И не само това. Половинаната ще ме призоват да се съсредоточа върху музиката, защото никой не го интересуват политическите ми пристрастия. Това ме кара да се поспра и да се позамисля, за това, че и аз съм човек, личност, плащам си данъците, грижа ме е за моята страна, за хората, за света. Защо не мога да изразя позицията си, след като ти можеш? Теб също те е грижа за страната ти, за хората, за света. Ти можеш, а защо аз да съм единствения, за когото да е недопустимо да го направи? Само защото съм музикант не мога да си позволя, да споделя как се чувствам? Тук на дневен ред излизат отговорностите, които един музикант има. Ние сме подложени на постоянно напрежение и стрес, да си затваряме устите и да не споделяме нашите гледни точки, защото ще вбесим феновете си, ще провокираме по-голямо разделение и дори ще влезем в конфликти с тях. От друга страна обаче аз се чувствам отговорен като част от човешката раса, а не просто като музикант, който се изявява като рок звезда и всички трябва да му се възхищават и на позицията, и на мнението. Не става дума за това. Артистите сме в позиция, която ни поставя между чука и наковалнята. Така е през цялото време. Попадам на мои колеги, които изказват личните си мнения и виждания и изведнъж се озовават на амбразурата – атакуват ги, правят ги на пух и прах, обиждат ги и ги кичат с всякакви епитети. В един момент социалните медии се превръщат в оръжие на омразата. Не ми го побира ума.

От другата страна – Има много музиканти, които имат стабилна политическа позиция и не се страхуват да я споделят.

Jeff Scott Soto – Така е и знаеш ли какво? Една голяма част от тези музиканти имат много фенове и ако загубят част то тях, това няма да се отрази на посещенията на концертите им и на продажбите на музиката им. Някой като мен, който все още изгражда кариерата си, продължава да го прави и привлича фенове повече от 30 години, ако изгуби половината от тях, ще трябва най-вероятно да се откаже. За това трябва много да внимавам какво споделям, какво казвам и какво правя достъпно от себе си. Наистина ситуацията е странна. Но си научих урока. Разбрах, че ако искам да споделям вижданията си, трябва да съм готов да посрещна насрещния огън. А точно в момента повече ме интересува да си върнем нормалния живот, да започнем отново да правим онова, което обичаме, да се наслаждаваме на музиката и да сме заедно. Това е много по-важно за мен от това да се изказвам за ситуацията в страната.

Sons of Apollo @ Roman Amphitheatre, Plovdiv, 2018

От другата страна – Как един артист като теб гледа като цяло на живота?

Jeff Scott Soto – Обичам живота, радвам се, че имам възможността да правя онова, което правя през последните 30 и повече години. Намирам се в позицията, от която мога да заява, че имам възможност да се издържам само и основно от музика. Има толкова много музиканти и хора, които не могат да го кажат. Все едно си собственик на ресторант. Конкуренцията е жестока и ако по едно или две неща не изпреваршваш останалите, няма да оцелееш като собсвеник на ресторант. В музиката е същото. С групите е същото. Непрекъснато, постоянно трябва да се бориш. И когато достигнеш нивото, от което можеш да заявиш, че се издържаш от музиката си, че хората по света слушат музиката ти и знаят кой си, е необходимо да осъзнаеш, че трябва да стоиш здраво стъпил на земята. При мен е така. Тази позиция ме кара да мисля, че животът наистина е хубав, че най-накрая съм работил достатъчно и съм успял да достигна до достатъчно слушатели, които да ме приемат и да приемат онова, което правя. Това, което имам предвид е, че обичам живота, обичам собствения си живот, защото в него съм успял да постигна точно тази цел.

От другата страна – Когато човек се вгледа в дискографията ти, разбира, че е била здрава работа.

Jeff Scott Soto – Абсолютно. И знаеш ли какво? От една страна наистина е здрава работа. От друга – нещо съвсем нормално за мен. За мен музиката не е точно работа. А усилия, които подволяват създаването на музика. Но на фона на удоволствието, което ми носи музиката, не съм си поставял за цел да изграждам музикална кариера, а точно обратното – музиката ме избра за музикална кариера. Тя ме откри. Аз съм неин ученик и интерпретатор. И от тази позиция съм горд и смирен, че имам възможността да правя точно това, че след толкова години и десетилетия не съм се отказал и продължавам да правя хората щастливи с моята собствена музика.

От другата страна – Кой беше най-големият ти страх в началото на кариерата ти?

Jeff Scott Soto – Най-големият ми страх и днес е да не съм актуален. Щастлив съм и съм доволен, че никога не съм имал албум, който да е номер едно и песен, която да е номер едно някъде по света. Страхувам се, че няма да успея да се справя с последствията. През 80-те прочетох много интервюта с много артисти – от Prince, през Madonna и Michael Jackson. Те обясняват, че позицията „номер едно” носи голямо напрежение. И ако не я повториш, тогава на всичко, което правиш след това, се гледа като провал. Аз самият не мога да се проваля, след като не съм успял да постигна това ниво. Работя и се развивам постепенно. Постояно търся и се стремя към върха и ако никога не го постигна, поне ще се наслаждавам на предимствата, които ми носи това положение. Т.е. поставям се в ситуацията, в която първият ми албум става номер едно, а за тези след него – на никого не му пука за тях. Моят най-голям страх е да не съм повече актуален. Понякога си казвам, че съм късметлия, защото не съм постигнал някакъв огромен успех. Защото мога да продължа да работя и да съм актуален, но без напрежението, което носи след себе си позицията „номер едно”. Защото понякога не е възможно да я надскочиш.

От другата страна – Кое е най-голямото възнаграждение за един музикант днес?

Sons of Apollo @ Roman Amphitheatre, Plovdiv, 2018

Jeff Scott Soto – Пътуването! Това за мен е страхотната част. Посещението на различни страни, срещата с различни култури, турнетата в различни части на света, срещите с различни хора, сблъсъка с техния опит. Всичко това за мен е много важно. Тук в САЩ имам толкова много приятели. Семейството ми е тук. Те никога не сам напускали дома си, нямат идея как живеят хората по света и не могат да оценят и да си представят живот, различен от техния. Знаеш ли кое е забавно? Понякога гледам различни риалити формати по телевизията. В някои от тях американско семейство посещава Източна Европа или Азия. И не може да проумее защо няма „Макдоналдс”. Те гледат на света от ограничената си гледна точка, която се разпростира до оградата на задния им двор. А техният свят не присъства в чуждата държава и те няма как да намерят мястото си в нея. Тези риалити формати показват ограничеността и затвореността на едни хора, които без „Уолмарт” и нещата, които използват в САЩ, отказват да приемат, че може да се живее и по друг начин. И се започва едно плачене, че страната, в която са, е ужасна и не виждат шанс да успеят там. Човек трябва да остави предразсъдъците зад себе си, трябва да се открие за света, да излезе от комфортната си зона и да опита нещо ново, да пристъпи в друг свят, да се запознае с опита на други хора и да го оцени. Това за мен е най-хубавата част от това, че съм артист. Защото имам възможността да се докосвам до нови хоризонти.

От другата страна – Има ли албум, в който си участвал, който чувстваш по-специален?

Jeff Scott Soto – Трудно е да отговоря. Основната причина е, че всеки албум, в който съм участвал, е отражение на времето. Това на първо място. Също така е отражение на съответния жанр. Той е нещо, което съм научил към дадения момент, нещо, което съм изпробвал тогава. Нещо, което съм установил и което съм взел, за да използвам в следващия. След което съм научил нещо ново, което съм използвал в по-следващия. Все едно имаш камъни, подредени в реката и за да я преминеш трябва да стъпваш на всеки един от тях. Така усещам и гледам на кариерата си. Откриваш начини, които ти дават яснота как по-лесно да стъпиш на следващия камък и без да паднеш в реката. Това харесвам в основата на голямата дискографията, която съм записал. На първия камък, на който съм стъпил някога, може би съм се подхлъзнал леко, защото още не съм знаел как да балансирам. Тогава разбрах, че на следващия камък, на който стъпя, ще стана по-добър. Това е основното, което съм вземал от всеки албум, всеки проект, всяка банда, от която съм бил част. Отнасям с мен опит, който имам възможността да използвам в следващото ми студийно участие и после в слеващото, и в следващото, и т.н. Записал съм над 18 албума, в които пея водещите вокали и от всеки съм научил по нещо или съм взел от предишните по нещо, което съм добавил в настоящия.

От другата страна – Тогава ‘Wide Awake (In My Dreamland)” трябва да е на върха на тази стълба, която си изкачил?

Jeff Scott Soto – Това е лично мнение. Никога не бих казал, че новият ми албум е най-добрият, който някога съм записвал, защото няма как да дискредитирим всеки, който има мнение по въпроса кой е най-добрият ми албум.

От другата страна – Обаче по думите ти излиза, че с този албум в момента си на върха.

Sons of Apollo @ Roman Amphitheatre, Plovdiv, 2018

Jeff Scott Soto – Това, което имам предвид е, опитът. Като Michael Jordan. Всеки го познава и знае, че е баскетболист. Той започна като страхотен играч и се превърна в легенда. С години се учеше как да подобравя играта си и поставяше основата на действията, с помощта на които изгради образа си на легенда. Не се сравнявам с него, а сравнявам нивото, до което можеш да се издигнеш, използвайки натрупания опит през годините, за да достигнеш последния етап от живота или кариерата си. По този начин аз гледам на развитието на моя собствен живот. Използвам всичко преживяно до момента и под формата на постоянен музикален монтаж, го представям на света. А то е всичко, което съм научил през живота ми и кариерата ми като музикант. И се надявам, че музиката ми носи удоволствие на слушателя.

От другата страна – Какво е личното ти определение за изкуство?

Jeff Scott Soto – Свобода! Има една тънка линия между разбирането за артистична креативност, артистичната свобода и артистичното изразяване от една страна и бизнеса от друга. В повечето случаи звукозаписните компании действат като банките. Те се интересуват от финансите, артистити – от това как да се изразят. В същото време за лейбълите е важно да си върнат вложените пари. Отговорността пред артиста е да има нещо, което да убеди звукозапсините компании, че ще си върнат парите, ако инвестират в вего. Той не трябва да им предоставя изкуство, което по никакъв начин не се вписва в реалността. От друга страна артистите се нуждаят от свободата, за да се изразяват без да са под напрежението, че трябва да създадват албуми, които да са по-големи от „Slippery When Wet” на Bon Jovi или са пълни с хитове. Артистът не трябва да живее с подобен камък на шията. При него всичко трябва да се получава естествено. Ако не стане, означава, че артистът не принадлежи на свят, който очаква от него, че всичко, което издаде, ще е успешно. Изкуството трябва да говори само по себе си.

От другата страна – Коя е най-успешната година за Jeff Scott Soto?

Jeff Scott Soto – Първият албум на Sons Of Apollo излезе в годината, в която издадох „Retribution”. Вторият албум на бандата излезе тази година месеци преди да издам „Wide Awake (In My Dreamland)”. Също така съм част от проекта W.E.T., с които съвсем скоро ще издам албум. Така че в една година ще имам три издания и това не е прецедент. Албумът на W.E.T. ще излезе в началото на 2021, само няколко месеца след соловия ми проект. Не гледам на тази поредица като успех, а всъщност това показва колко съм зает и начинът ми на работа. Аз съм работохолик. И обичам абсолютно онова, което правя. Не гледам на работата си като на работа. Както отбелязах по-рано. За мен това е удоволствие, забавление, нещо, което трябва да правя по същия начин, както се храня и дишам. За това има толкова много музика около мен, защото много обичам онова, с което се занимавам.

От другата страна – Имаш ли любим страничен проект? Имаш доста участия.

Jeff Scott Soto – Спрях да мисля за тези неща преди време. Когато работата е толкова много и работя с толкова много хора – от Sons Of Apollo до моите собствени групи и проекти, стигнах до точката, в която вече не се замислям за количеството. Обичам онова, което правя. Не гледам на заниманията си като на нещо, което нямам търпение да свърша или нямам търпение да работя с някого. Всичко за мен е поставено на една и съща основа. Вече нямам любимци, защото всички са равни.

От другата страна – Има ли песен, която ти би искал да си написал?

Jeff Scott Soto – „Purple Rain” на Prince. Това е обикновена песен с обикновен текст, но с голямо влияние. Нейното изпълнение, без значение от кого, е като духовно и религиозно преживяване, а при изпълнението на Prince е литургия. Но и друг да я изпълнява, усещанията са много емоционални. Все едно заобикалящият те свят забавя темпо, всичко започва да тече на забавен каданс, буквално е сюреалистично. Харесва ми настроението, което песента провокира. „Purple Rain” е композицията, която ми се иска аз да бях създал.

Sons of Apollo @ Roman Amphitheatre, Plovdiv, 2018

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Jeff Scott Soto – Много са. Труден въпрос, защото не знам дали да избера момент, в който съм бил пред фенове или момент, който ме е накарал да се почувствам като завършен артист. Бил съм на сцена с Brian May и Roger Taylor от Queen. Били сме преди 30-40 души, много тесен кръг, но този момент ме е карал да се чувствам 100 процентов артист. Може би повече, отколкото съм се чувствал, когато съм излизал пред 15 хиляди. Хлъзгав въпрос. Обаче ще ти отговоря и ще съм наистина искрен с теб. Не защото си от България. Най-истинският ми рокендрол момент е концертът преди две години в Античния театър в Пловдив със Sons Of Apollo. Това шоу беше върха на усещането ми за значението на думата „артист”. Направихме близо тричасов сет. А моето чувства беше, че от началото до края му са изминали едва пет минути. Буквално се бях пренесъл в друго измерение, провокирано от невероятното място с оркестъра и страхотните музиканти от бандата, българските фенове пред мен. Всичко се беше подредило в една перфектна комбинация. Тази нощ е определението ми за перфектност.

От другата страна – Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Jeff Scott Soto какъв съвет би му дал?

Jeff Scott Soto – Когато някой ме попита дали има момент, група или албум, за които съжалявам, се замислям и си давам сметка, че всъщност има страшно много от тях, които едва ли бих повторил или щях да ги направя по различен начин. Отговорът ми обаче е, че не съжалявам за нищо. Защото ако съжаляваш за нещо, значи, че не си научил нищо от съответната ситуация. От всяко едно преживяване, без значение дали е добро или лошо, си извличам поуки. Без лошите моменти, не бих могъл да знам, как да поправя нещата в бъдеще. Младият Jeff Scott Soto нямаше никакъв опит, не знаеше какво го очаква, как да се справя, какво му носи бъдещето, за това ще го посъветвам да се възползва от всеки опит, който му се изпречи на пътя. Пял съм с много групи, в различни стилове и жанрове, работил съм с много артисти, бил съм продуцент и композитор, певец и музикант съм, бил съм толкова много различни неща от 20 годишен до днес. И ако 20-годишният Jeff Scott Soto имаше възможност да ме види такъв, какъвто съм сега, със сигурност ще каже, че съм направил всичко така, както той е очаква и се е надява да го направи.

Sons of Apollo @ Roman Amphitheatre, Plovdiv, 2018