Крайно време е Monster Magnet отново да стигнат до България. За първи и последен път ги гледахме като съпорт на Metallica на онзи вечен пловдивски концерт през 1999 година. От тогава Monster Magnet видяха и преживяха много. Обаче не се отказаха и по-точно двигателят зад групата Dave Wyndorf не се отказа. Не се отказва и днес, и продължава да бута и тегли рок машината. 

Интервюто с Dave Wyndorf (Monster Magnet) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 10.12.2018 година.

От другата страна – Привет, мистър Wyndorf, нека започнем с новия албум на Monster Magnet – „Mindfucker” – как той допълва историята на групата?

Dave Wyndorf – Той е следващата глава от историята на групата. Това със сигурност е така и предполагам, че май е 11 глава. Всеки албум е отделен период. Това, което си мислех от известно време е, че настъпи моментът за завръщане към миналото – към по-праволинейния рок. Моментът е точно сега. През последните три години създадох много спейс рок, сайкъделик неща и усетих, че имам нужда от нещо по-опростено – 10 директни песни, които са като удар в лицето. Рокендрол албум! Нито метъл, нито сайкъделик, а Рок-енд-Рол албум! Той пасна идеално на плановете ми, така че всичко е чудесно.

От другата страна – Как усещаш албума, след неговото завършване?

Dave Wyndorf – Щастлив съм. Всъщност, не точно. Може да е странно, но никога не съм напълно щастлив от албумите, които издавам. Ако съм 60 процента удовлетворен от работата, значи нещата са наред. Винаги давам най-доброто от себе си. Напрягам процесите, за да се получи всичко, както искам. Постоянно настоявам всичко да стане, както си го представям. Процесът по създаването на един албум е ненормална работа. Обаче сега като го слушам съм доволен. Изпълнил съм целите, които съм си поставил.

От другата страна – Кога се чувстваш по-щастлив – в началото на създаването на един албум или в края?

Dave Wyndorf – Май в началото. Началото определено е по-вдъхновяващо, краят – винаги натоварващ, защото започват притесненията. В началото единственото ограничение е небето. Въображението ми е неконтролируемо. В началото постоянно си казвам, че ще се получи супер албум. Можем да опитаме и това, и онова. След което записите ме връщат в реалността. Попадам отново в една лимитирана среда. Отново усещам ограниченията на собствения си талант. Което всъщност е забавната част, защото винаги ми се налага да осъзная, че въображението ми е по-голямо от таланта, който имам. Както при храненето, когато очите ти са по-големи от стомаха. Което е разочароващото на края, докато забавната част е в началото.

От другата страна – Спомена, че „Mindfucker” е директен албум, какво всъщност се опитваш да кажеш с песните в него?

Dave Wyndorf – По-скоро това са усещания. Опитвам се да разпространявам чувства. Въобще не искам да отправям директни послания. Пиша по начина, по който мнозина го правят. Първо композирам музиката, върху нея почиват намеренията ми, тя оформя атмосферата и средата между ритъма и мелодията. В началото искам да създам чувство. Така че прокарвам посланията основно с музиката. Текстовете са вдъхновени от онова, което е станало в живота ми, към момента на създаването на съответната песен. Аз съм от онези автори, които трябва да пишат за собствените си чувства и състояния. Така и започвам – от онова, което знам и от чувствата, които изпитвам. За последния албум периодът съвпадна с цялата истерия около Доналд Тръмп, интернет буквално колабира от положението, всеки беше срещу всеки. Така някои от текстовете се получиха много параноични, но все пак добродушни. Онова, което се опитвам да кажа, всъщност изглежда така – да, светът е полудял, но трябва да оцелеем. Обаче е необходимо постоянно да говорим за проблемите. Представи си ме, как стоя в кухнята, наблюдавам как светът полудява и пиша за това. 

От другата страна – Усещаш ли се различен в отделните албуми на Monster Magnet?

Dave Wyndorf – Определено. Със сигурност. Дори и заради факта, че всеки ден, в различен отрязък от деня се чувствам по различен начин. И това се повтаря в различните дни, месеци, години в зависимост от това, което става в живота ми. Когато животът ми се променя, това води след себе си и до промяна на чувствата ми по много начини. Има, разбира се, определена последователност, защото аз съм една и съща личност. Но в различните етапи от живота ми, съм бил в различни настроения, които можеш да усетиш в записите ми. Албумите са интересния начин да консервираш настроенията на композитора и продуцента. За това и усещаш различни състояния в албумите на Monster Magnet. В основата си музиката не е чак толкова различна, но настроенията често се сменят.

От другата страна – Имаш ли нужда от особено място или настроение, за да създаваш нова музика?

Dave Wyndorf – Навремето бях полудял по това. Панически постоянно си повтарях, че трябва да съм някъде, за да композирам. Дори веднъж отидох до Лас Вегас, за да създам албум. И това само защото търсех различно настроение, в което можех да попадна само на някакво откачено място. Трябваше ми нестандартно място, за да напиша песни. С годините обаче успях да се науча да провокирам подобни състояния директно в ума си. Това ме предпази от много проблеми. По същия начин, между другото, ми влияе и времето. Ако създавам един албум през лятото, той със сигурност ще е различен от диска, който бих композирал през зимата. Не знам защо се получава така. Но се получава. „Mindfucker” е композиран през лятото, за разлика от предишния „Last Patrol”, който е създаден през зимата. Двата албума звучат коренно различно. 

От другата страна – Има ли песен от „Mindfucker”, с която си по-емоционално свързан?

Dave Wyndorf – Бих споменал „Drowning”. Някъде по средата на описа е. Тази композиция я чувствам емоционално най-близка до себе си. Заради начина по който звучи. Започнах я, като традиционна старомодна блус композиция. Блусът е за това – да пишеш и да се изразяваш с него, когато се чувстваш смачкан. Тази музика е точно за това – ако се чувстваш зле, просто го изпей. Така се чувствах и просто посегнах към блуса, за да извадя лошото настроение от себе си.

От другата страна – Догодина ще отбележите 30-годишнината на Monster Magnet. Преди 30 години представяше ли се, че почти три десетилетия по-късно ще си жив, активен и ще издаваш нова музика?

Dave Wyndorf – Никога! Никога не съм си го представял. Когато започвахме, смятах, че ще издържим два албума. Идея си нямах, че ще стигнем толкова далеч. Обаче много добре си спомням, че след като издадохме тези два албума и завършихме третия, в главата ми започна да се върти предположението, че може би ще успея да живея от музиката и цял живота да правя само това, може би ще успея да го постигна. И винаги много съм се вълнувал от този факт, защото не съм добър в нищо друго. В нищо друго не ме бива. Щях да се побъркам, ако бях от онези, които по цял ден работят в офис или копаят дупки. Въобще не се виждам в тези роли. Ако ме беше попитал в началото, щях да ти отговоря, че две години са добър период. Обаче съществуваме почти 30. Което е супер!

От другата страна – Като артист, когато се върнеш към по-старите издания на бандата, казваш ли си, че си можел да направиш нещата по-различно, по друг начин?

Dave Wyndorf – Винаги. Постоянно. Малък проблем, който имам. Винаги съм търсил мнението на хората, за да се опитам да го реша, как да се отърва от това усещане. Спомням си го много добре в началото. И повечето хора, с по-голям опит от моя и по-мъдри, ми казваха, да се примиря – повечето хора никога няма да са щастливи, просто прави онова, което искаш да направиш. Така и започнах да постъпвам. Трябва да го надрастнеш. Ако постоянно задълбавах над тези неща, когато слушам старите албуми на Monster Magnet, досега да съм откачил. Опитвам се да не го правя. Гледам и вървя напред. 

От другата страна – Всъщност пускаш ли си старите албуми на Monster Magnet?

Dave Wyndorf – Не толкова често. От една страна съм ги чувал милиони пъти, защото съм ги записал, създал съм ги. Композирал съм музиката, продуцирал съм дисковете. Преживял съм с тези песни часове. Може би те не са слушани толкова много, колкото аз съм живял с тях. И дори повече. Може би съм ги слушал, повече от хората, които са си взели дадения албум и са го слушали по няколко пъти. Нямам необходимост от още завъртания. Поставил съм ги на рафта, когато работата по тях е завършила. Връщам се към песните отново, когато ги свирим на живо. За мен е много важно да не си пускам толкова много албумите на Monster Magnet, за да не ми писнат и отново да изпитвам удоволствие от собствената си музика в моментите, в които я изпълнявам на живо. А ние правим много концерти, така че композициите винаги си остават вълнуващи за мен, защото не се връщам назад и не са ми омръзнали от прекомерно слушане отново и отново. 

От другата страна – Концерти или студийни варианти? Или и двете?

Dave Wyndorf – Не точно. Не мисля за албумите, когато свирим на живо. Разграничавам нещата. Понякога си припомням, как е бил записан някой диск, защото не сме имали възможността да го продуцираме на живо например. В повечето случаи обаче се обръщам към останалите от бандата с позицията – това е албумът, а това е звученето му на живо. Те няма как да са едни и същи. Винаги правя някои промени. Една песен, изпълнена на живо, никога не е същата, както в диска. Опитвам се да не смесвам студиото с концертите. 

От другата страна – Има ли голяма дистанция между наивността на младостта и реализма на съзряването? И къде се намираш между тях?

Dave Wyndorf – Добър въпрос… Би ми се искало да знам… Винаги се лутам между супер ентусиазма и глуповатата наивност и бруталния реализъм – „Това не става, пълна простотия е, дрън, дрън, дрън…” Или пък усещам, че ако направя нещо, то ще се получи страхотно, направо убийствено, няма начин да не звучи добре… И когато чуя крайния резултат – „Ама, то не звучи, както смятах, че ще стане… Как е възможно?” Какво е реалността и какво е фантазията? Спрях да си задавам подобни въпроси преди време. Просто няма значение. Няма значение дали имаш представа или не. Просто го направи. Знам като правило, че вероятно е по-добре да се побъркаш, след което да се върнеш в реалността, вместо да те е страх да използваш шансовете си. Това е музиката, тя трябва да е възможно най-спонтанното нещо на света.

От другата страна – Би ли споделил онова нещо, което те е превърнало в това, което си днес?

Dave Wyndorf – Не съм много сигурен какво е… Със сигурност обаче знам, че е станало, когато съм бил много млад. Има няколко концерта, които промениха живота ми. Много добре си спомням, че го направиха, защото тогава по някаква причина музиката ме докосна много силно. Тези концерти ми отвориха очите много повече от филми или комикси, или книги. Макар че комиксите имаха голямо влияние върху мен. Спомням си, че бях на няколко концерта като малък. Гледах Hawkwind и The Stooges. Бях поразен. Въобще не знаех, че подобни усещания са реалност. Така че, май, музиката ми е оказала най-голямо влияние, за да съм човека, който съм днес.

От другата страна – Какво е музика? Дали тя има специфична форма и посока или e точно обратното?

Dave Wyndorf – Да, понякога тя има специфична форма и посока. И понякога посоката й се променя за добро или лошо. За мен музиката е магия. Тя наистина е истинско вълшебство. Тя никога не е резултат от мислите на композитора. Никога не съм усещал, че съм създавал музика, а по-скоро че тя е набирала сили в мен, след което ме е използвала като проводник, за да стане реалност. Музиката е страхотно нещо. Фантастична е. Тя е звукът на хората, с който те се опитват да предадат смисъл на нещо. Обичам това усещане!

От другата страна – Има ли ревност, когато албумът вече принадлежи на слушателите?

Dave Wyndorf – Не, няма ревност. По-скоро съм щастлив от факта, че съм се отървал от него. В края на краищата слушателят е последния участник във веригата по създаването на един албум. Оплакванията, че някой го слуша, са неоснователни. Хората имат последната дума и са добре дошли да я споделят. В този момент, аз вече съм се насочил към следващия.

От другата страна – Музикантите вярват, че музиката е истинска, когато извира от сърцето. Има ли тогава фалшива музика?

Dave Wyndorf – Със сигурност има. Много от музиката ми звучи фалшиво. Много хора могат да вдигнат телефона на някого и да му кажат, че музиката му не струва. Обаче винаги съм си казвал, че ако нещо, което чуя по радиото, не ми харесва и е видно, че не струва, е по-добре да го подмина, защото в крайна сметка последния съдник е слушателят. Ако тази музика му носи удоволствие, кой тогава има право да казва, че тя е фалшива или не. Щом въздейства по някакъв начин, особено ако той е положителен. Едно от нещата, които правят музиката и в частност рока интересни, е, че хората винаги имат различно мнение, кое е хубаво и кое не е, кое е добро или не. Това е безкраен спор. Ситуацията е интересна и ми харесва.

От другата страна – След толкова години вярваш ли на инстинкта си, че онова, което създадеш, пасва на моментното състояние на Monster Magnet?

Dave Wyndorf – Добър въпрос! Може би се доверявам на инстинкта си малко повече днес. По-възрастен съм и съм наясно какво работи на концерт и какво – при записите. Дори си позволявам леко обтягане на настроенията. Всъщност знам какво да правя и никога няма да си позволя да издам джаз албум под името Monster Magnet. Бих опитал, но със сигурност съм наясно, че в границите на групата, веднага ще ми зададат въпрос, защо съм си го позволил. Наясно съм, че по този начин до известна степен съм ограничен като музикант. Това обаче не ме притеснява, защото за себе си съм наясно какво би трябвало да представляват Monster Magnet. И то с повечето неща, които съм си позволил да вкарам в групата – хард рок от началото на 70-те, прото пънк от същото време, гаражен сайкъделик от 60-те, трип сайкъделик, голяма част от музиката, която харесвам е в Monster Magnet. Това не ме притеснява толкова много. Ако обаче реша да издам нещо странно, да прескоча границите, ще го направя под формата на солов албум. Ще го издам под моето име, за да не обърквам хората. 

От другата страна – След почти 30 години на сцената Monster Magnet получиха ли онова, което заслужават?

Dave Wyndorf – Не знам. По тази тема е трудно да се мисли. Ако започна да си задавам подобни въпроси, ще се ядосам много. Защото всеки иска повече, отколкото получава. Всеки иска да е обичан и оценяван. Но всичко, което мога да кажа е, че в по-голямата част от времето съм просто щастлив, че животът ми е свързан с музиката. Какво заслужава групата или не заслужава зависи предполагам от съдбата. Онова, което винаги съм искал е живот в музиката и го имам. Вече 30 години издавам албуми. Щастлив съм от този факт! Това е невероятно! Всъщност, ако трябва да се понапрегна върху този въпрос – мисля, че всичко е наред.

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Dave Wyndorf – Милиони са, човече. Повечето от тях са забавни. Обаче най-якият от тях стана по времето на едно наше участие на един фестивал в Германия в началото на 90-те. Той се провеждаше някъде в горите. Все едно бяхме в средновековието. Беше наистина много горещо, публиката беше полугола, отстрани изглеждаше като някакъв клошарски фест. Изпълнявахме песента „Spine of God” и докато свирехме тази продължителна сайкъделик композиция, времето се смрачи и изглеждаше, че се задава буря. Не валеше още, но времето стана задушно и сиво. В един Спайнъл Тап момент вдигнах ръка към небето и изкрещях в микрофона една част от песента – „The Center of the Universe”! И тогава в небето се появи светкавица. Все едно контролирах времето. Публиката направо полудя. Това беше най-доброто нещо, което някога съм виждал, това беше най-страхотното светлинно шоу, защото Природата все едно участваше заедно с нас в музиката. Та, стоя си аз на сцената, крещя „The Center of the Universe”, светкавицата прорязва небето и това беше тотален рок. Никога няма да го забравя. Това вероятно си остава най-добрият ми момент на сцената. Публиката го хареса, видя го, не пропусна нищо. Та, това е моят най-рокендрол момент. Малко Спайнъл Тап, но беше страхотно.