Само след няколко дни – на 6 октомври, по покана на BGTSC, Moonspell отново ще направят концерт в България. През 2015-а групата издаде превъзходния „Extinct“. Той е и в основата на интервюто от миналата година с гласа на бандата Fernando Ribeiro.

Интервюто с Fernando Ribeiro (Moonspell) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 31.08.2015 година.

От другата страна – Привет, Fernando! Да започнем с новия албум на Moonspell. Как се чувствате след края на записите на новия албум „Extinct“?

Fernando Ribeiro – Смятам че направихме един страхотен албум. Записвахме в Швеция, там миксирахме звука и се получи един много специален диск. Малко сме уморени, другата седмица тръгваме на турне, но това е цената, която плащаш, когато си в група. Но създаването на хубава музика е на първо място, за да сме заедно в Moonspell.

От другата страна – Слушах промо версия на албума и го намирам за много красиво произведение…

FR – Благодаря ти за добрите думи.me_1

От другата страна – Фен съм на по-тежките стилове метъл и затова съм изненадан, че харесах вашия албум…

FR – От години ние сме експериментална група, свирили сме и дет, и траш. Обичаме да смесваме различни стилове, да преминаваме през тях. Хората трябва да слушат новия ни албум без предразсъдъци. Има албуми, които са просто хубава музика и на хората не им пука за стиловете. Понякога твърде много задълбаваме в подробности дали нещо е достатъчно мрачно и тежко и забравяме простия факт да слушаме музиката. Това се опитваме да постигвем с „Extinct“ – да се изразим, като преминем през музиката, използвайки, каквото си поискаме в стила ни. Така хора, които слушат различни стилове, харесват новия диск, защото е хубава музика.

От другата страна – Открихте ли есенцията на стила си в новия албум?

FR – За нас това е работа в прогрес. Ние смесваме стилове, експериментираме във всеки албум и демонстрираме влиянията си. Но винаги сме Moonspell. Някои банди могат да звучат еднакво във всеки албум, но ние сме в процес на непрекъснато търсене. Групи като нас не смятат, че процесът има край и за това се обръщат към нови места..

От другата страна – Какво е това, което ще бъде унищожено според заглавието на новия Ви албум – „Extinct“?

FR – Концепцията се отнася за две реалности – унищожението на природата, животните и растенията и унищожението на чувствата и емоциите. В Португалия имаше места, където обичах да ходя, а сега просто ги няма, защото са погребани под бетона. Говорим и за празнотата, която всеки от нас чувства понякога. Човечеството е отговорно за ситуацията – то унищожава природата и в крайна сметка ще унищожи и себе си.

От другата страна – Ти си баща, а пееш за унищожение…

FR – Когато започвахме работа по албума, си мислех, че унищожението има само една страна. После разговарях с учени, които ми казаха, че то има много аспекти, дори и такива свързани с бащинството. Унищожението се намира дори и в процеса на създаване – климатични промени, за които някои видове не са били подготвени и са изчезнали, други са се приспособили. Преди появата на човека, заличаването на определени растения и животни е било част от естествения подбор. Това е свързано и с бащинството. Преди да имаш деца, ти си егоист и всичко се върти около теб. Но с дете центърът на вниманието се измества и трябва да промениш отношението си. Трябва да се отвориш към обичта, защото не можеш да си добър баща, ако продължаваш по същия начин. Щастлив съм, че съм родител, но разбирам, че в целия този процес има и болка.

От другата страна – Смяташ ли тогава, че бъдещето ще е добро?

FR – Не знам, но аз ще дам най-доброто от себе си като баща и човек, и като музикант да контактувам с личности, които се интересуват от нещо повече от собствената си алчност, защото това са хората, които могат да променят света към по-добро. Те трябва да са преодолели политическите си предрасъдъци и ограничения. Пея много за мрака в бъдещето, но аз съм боец и като такъв съм оцеляващ вид и в мен има оптимизъм. Черното и бялото винаги са присъствали в музиката на Moonspell. Ние не сме поредната блек метъл банда, която обявява края на света. Пеем и за това разбира се, но и за начините с които можеш да се бориш и да оцелееш. Унищожението е тест на инстинкта за оцеляване и защита на бъдещите поколения.

От другата страна – Кое е мястото наречено “Медусалем”?

FR – Мястото е измислица, но това е град, споменаван от мнозина. В текста има фентъзи елементи от средния изток подобно на 1001 нощ. Медусалем е утопия, там хората живеят задружно, преодолели са различията си, няма религии, които да ги разделят. Обикновените хора живеят в разбирателство. В тази песен свири Yossi Sassi, бивши член на Orphaned Land от Израел, пее едно момиче от Иран – Foroogh Kardansani, което говори на персийски, иначе живее в Канада, имаме и турски оркестър. Това е истинската хармонията на Медусалем. Това и исках да покажа с песента. atmostfear

От другата страна – Възможно ли е наистина да съществува подобно място в реалния живот?

FR – Четох преди време книга, наречена “Невидимите градове”, където се показваха едни чисти идеали в началото, които с времето биваха покварени. Смятам, че хората имат нужда да претворяват мечтите си в утопии, а това е добре, защото мислиш за нещо, което е в хармония. Това е здравословно. Няма значение накъде отиваме, трябва да се живее сега и днес, а утопиите понякога са нашето последно убежище, срещу смъртта на съзнанието. За това и постоянно търся нови утопии, за заопределя посоката на развитие на нещата.

От другата страна – Пееш на португалски, английски, френски, латински – имаш ли любим език, на който да се изразяваш?

FR – Френският език, на който пея в последното парче от албума, е експеримент, защото самата песен звучи като бурлеска. Смятах, че той е най-подходящ за нея. Иначе предпочитам английския език като начин на изразяване. И аз имам акцент, английският ми не е майчин, обаче харесвам текстовете на групи, изразяващи се на английски, дори да не са от англоговорящи държави. Колкото до латинския, той е фиктивен, не съм доктор, там си измислям, какво да пея изнам че граматичеки не е правилно. Това са фантазии. Португалският език също много ми харесва и може би в бъдеще ще запишем албум изцяло на португалски.

От другата страна – Има близкоизточни мелодии в “Extinct” – кой даде идеята за тях?

FR – В началото на записите, когато правихме песни като “Medusalem”и „Breathe (Until We Are No More)“, имахме идея за използването на източни музикални мотиви. Винаги сме били повлияни от музиката на изтока, още от времето на EP-то “Under the Moonspell” от 1994 година. Винаги сме търсили подобни арабски влияния. Никога обаче не сме имали шанса да работим с истински оркестър. Продуцентът ни Jens Bogren познава хора в един оркестър и ни даде идеята. Наехме музиканти от Истанбул и Тел Авив и направихме композициите още по-интересни. От доста време имахме идеята да напарвим този експеримент и сега беше дошъл правилният момент.

От другата страна – Какво е мнението ти за готик сцената днес и чувстваш ли натиск да се впишете в нейните граници?

FR – Не чувствам никакъв натиск, готикът в действителност е много разнообразна музика. И много се е променила от времето, когато аз бях фен. В момента сцената е много различна от това, което беше в началото. Сега готик фестивалите са пълни с електроника. Аз харесвам стария готик – групи като The Sisiters Of Mercy, Fields Of The Nephilim, Type O Negative, както и комбинацията на готик музиката с рок и хардкор. Такива банди харесвам, а не групи като Evanescence, които много хора припознават като готик. Ние харесваме олдскуул нещата като The Mission, Fields, Paradise Lost… От тези групи и тяхната музика сме повлияни.

От другата страна – Какво искате да докажете с новия албум на Moonspell?

FR – Не мисля, че има какво да доказваме. Ние никога не сме били група, която постоянно да издава албуми. Дори на популярни наши дискове като “Wolfheart” и “Irreligious” или „Night Eternal“ им трябваше време, за да бъдат приети от публиката. Ценим времето си и искаме да се развиваме като музиканти и композитори, да си докажем, че можем да свирим добре, че аз мога да пея по-добре и китаристите ни да правят по-дълги сола. Това се случва в “Extinct”. Но всичко зависи от това, как феновете ще оценят даден албум. Ние сме щастливи с диска, но това не означама, че и феновете са щастливи от него. Любопитен съм за реакцията им. Важното е, че ние вярваме в това, което правим.

От другата страна – Трудно ли Ви беше да направите прехода от “Alma Mater” до “Breathe”?

FR – Нямаме проблеми с това. Аз съм на 40, а в бандата съм от над 20 години. Знам как да съчетая миналото с настоящето. Това важи и за песинте. “Alma Mater” е страхотна песен, която написахме за себе си, за да разкажем за мечтите си, за това какво е да си португалец и да си в метъл група. Много хора се отъждествиха с тази композиция. Щастливи сме от този факт. Ние свирим доста от старите парчета, но не живеем в миналото. Времената се променят.

От другата страна – Кое е нещото, което преди 10 години не би предположил, че ще се случи, но днес то е факт?

Fernando Ribeiro – Преди 10 години за последно се случи нещо значимо в света, сега научаваме само новини за поредните нови технологии. Това, което през 70-те беше научна фантастика, сега е вече реалност. Не съм и предполагал, че погрешните ценности ще бъдат възприети от толкова много хора. Португалия е пример за страна, която е в криза. Хората се примиряват с това, не се борят, което за мен е странно, тъй като съм роден след португалската революция – време на голяма свобода, прекъсвана от политически и икономически кризи. Живеем в предполагаемо свободна страна, в която няма много свобода.

От другата страна – Техниката ли е по-важна днес или чувствата пи композирането на музика?

FR – Композиторите са тези, които са по-важни. Те показват пътя. Техниката има своята роля особено в метъла. Никога обаче не съм гледал на музиката от гледна точка на техниката. Но музикантите, които композират с чувство, винаги печелят фенове. В момента поп музиката е като произведена във фабрика и тези, които дърпат конците, определят и масовия музикален вкус.

От другата страна – Смяташ ли, че си постигнал целите си като музикант?

FR – Има много неща, които все още не съм постигнал. От 1996 година Moonspell са професионална група и оттогава водим постоянна борба, за да се задържим като банда. Не сме свирили в Австралия, никога не сме били в Япония… Понякога обаче дребните неща са много трудни за постигане.

 

Още информация за предстоящия концерт на Moonspell:

https://rockthenight.eu/event/moonspell-the-foreshadowing-eleine-i-mixtape-5-06-october/