Lavasonic са дует от българската музикална сцена, но звучат световно.

Въпреки богатата си музикална история, Татяна Йосифова и Георги Станев – Гого се появиха като чисто нов чифт ръкавици през януари и ни пометоха с дебютната си песен “Inner Gardens“. Благодарности за Projector Plus, които фокусираха вниманието ни върху този нов вдъхновяващ проект. Разберете каква е творческата мисия на Lavasonic от тях самите.

Представете се

Т: Татяна – композирам и пея в Lavasonic.

Г: Георги Станев – Гого – помагам на Таня с подрънкване на музикални инструменти, аранжименти и композиции.

Разкажете ни за създаването на Lavasonic и как се превърна в това, което феновете видяха с първата ви песен – Inner Gardens.

Т: С Гого се познаваме отдавна – от 2004 г., когато записвах при него първите си вокали в албума Inside на Davvid Project. Години по-късно го потърсих, за да работим по парчета на проекта Crocs in Tears, в който взех участие като вокал, а причината да потърся точно него беше убеждението ми, че продуцентският му поглед и подход към музиката отговарят напълно на естетиката, която искахме да постигнем. Това беше и времето, когато го помолих за мнение за мои авторски идеи. Щастлива съм, че той чу потенциала на композиторските ми опити и предложи да опитаме да ги разработим. Постепенно започнахме да експериментираме и с негови идеи и да се наслаждаваме на процеса да изследваме общо музикално пространство, в което се оформиха парчетата, които вече завършваме и сме готови да обединим в албум. В продължение на около шест години работихме само за нас – това беше личен процес, от който и двамата имахме нужда – нашето свързване с музиката като чисто изкуство, експеримент, в който да не си налагаме ограничения. Дойде времето да “пуснем” вече завършените си произведения да заживеят собствения си живот извън нашия свят. Inner Gardens е първата песен, с която каним слушателите да надникнат в пространствата, които обитаваме и да ги съпреживеят през собственото си усещане.

Г: Очарован от гласа на Таня и след като тя се осмели да представи първите си композиции, пожелах да имам собствен музикален проект. Преди това винаги съм работил като продуцент, композитор и аранжор за други артисти. Стартирахме Lavasonic като проект за личностно музикално развитие, без претенции, без планове и без очаквания, с единственото обещание да сме искрени, смели и свободни в изказа си. Постепенно от странично занимание музиката, която правим започна да заема все по-голяма част от моето ежедневие и да се превръща в основен стълб и смисъл на съществуването ми.

Какво вдъхнови “Inner Gardens” и как песента рефлектира над вашето лично пътуване по пътя на музиката и в личния живот поотделно, а вече и заедно?

Т: Inner Gardens е повече преживяна. Тя е част от личния ми процес на разгръщане и “оцветяване” на личността ми, бих казала даже – процеса на осъзнаването ми, изразен чрез музика. Гого разгърна аранжимента по начин, по който мелодичната линия да разкрие пълния си потенциал и добави изключителна стойност чрез партиите на инструментите, особено ¬– тази на пианото. Работейки заедно и двамата се осмеляваме да излезем от зоната си на комфорт и да се наслаждаваме на пътя, по който достигаме до резултат, носещ изненада и удовлетворение. И ето така, всеки работи и със себе си и се синхронизираме един с друг.

Г: Още в демото на Таня, красивата и някак неземна вокална линия на първия куплет ме зашемети напълно. Гласът ѝ в комбинация с една разходка по пустото плато на любимия Камен бряг, ме вдъхновиха да разчупя стандартите си за музициране и да нарисувам тази картина от преливащи се един в друг тембри, да постигна едно усещане за кинематографичност и една, нова за мен, дълбочина и многопластовост.

Текстът на песента вкарва слушателя в едно състояние на особена интроспекция, в която преоткрива смисъла за себе си и живота. Можете ли да споделите ваши такива моменти, които може би са повлияли на самия текст?

Това са моменти, с които се сблъсква всеки човек докато живее. Наричаме ги кризи – спадове, в които се чувстваме безнадеждни, капитулирали, отхвърлени от света, от самия живот. Тези моменти, обаче, крият потенциал за растеж, ако успеем да сменим настройката си, да видим в тях смисъл. Това е предизвикателството – да си спомним за “семената” в нас, дълбоко скрити, може би съвсем забравени, които ако изберем да “поливаме” с търпение и грижа към нас самите, ще покълнат, пораснат и разцъфнат във “вътрешните ни градини”.

Тъй като сте били част от различни проекти преди – какво беше основното, което ви обедини и как се решихте на подобно звучене за Lavasonic?

Това, което ни обединява е сходното ни светоусещане и естетика. Звученето не го “решаваме” – то е продукт на личностите ни, които се отпечатват в звука на музиката, която правим. Това е изследване, преживяване, а не предварително изградена концепция.

Видеоклипът на “Inner Gardens” е толкова цветен и привлекателен за окото. Има ли символично значение зад концепцията и как се обвързва с цялостната тема на вашата музика?

За клипа се доверихме изцяло на Жоро Манов и екипа на Clamer Studio Productions. Негова е визуалната концепция – пряко отражение на личното му преживяване, породено от песента. Нашето мнение е, че резултатът е още по-цялостно произведение, в което музика и визия си съответстват напълно.

Разкажете ни малко за екипа, който стои зад този мини филм?

Жоро Манов е този, който откликна с ентусиазъм и искрено хареса Inner Gardens. Той е режисьорът и идейният генератор на цялата продукция. Негов бе и изборът на екипа, който да реализира видеото. Зад камерата застана Крум Родригес с безупречното си око, стилист е Кристина Симидчийска, а за грима се погрижи Стилияна Узунова. Тук е моментът да благодарим на всички изброени, както и на всички останали от екипа на Clamer Studio Productions, за невероятната атмосфера на работа и високия им професионализъм.

Смесицата от мистериозни елементи и интроспекция в музиката ви създава магична атмосфера. Как управлявате баланса между това да звучите толкова мистично тайнствено и в същото време да се докоснете искрено до своите слушатели? Едва ли е въпрос на управление. Може би искреността ни в това, което правим и енергията, която “запечатваме” в музиката ни е привлекателна врата за слушателите да влязат в различен свят, който да интерпретират според себе си.

Кои са любимите ви артисти – български и световни? Можете ли да споделите това, което ви вдъхновява когато творите музика, още повече в тази нова фаза на вашето развитие като артисти.

T: През годините различни стилове музика и артисти са ме вдъхновявали да формирам светоусещането си. Този процес продължава и сега. Първите артисти, отворили вълнуващи пространства пред мен, бяха Dead Can Dance, Anastasia, Loreena McKennitt, в друг аспект – Portishead, Massive Attack, гръндж бандите – Nirvana, Pearl Jam, Alice in Chains, силните ми чувства към Depeche Mode никога не са спирали и ме карат да се определям повече като wave – човек, макар че и това не е много сигурно.

Харесвам суровия мрак на Swans, Einsturzende Neubauten, напоследък съм пристрастена към Radiohead, на които обърнах повече внимание покрай Гого. Той беше и причината да се влюбя в Air. На моменти имам нужда да слушам много класическа музика, опера, а също и възстановки на средновековна музика. И в крайна сметка пропускам много имена и стилове, в които мога да вирея, да развихрям въображението си, докато се отнасям в звука им. От българските артисти искам да акцентирам на една съвсем нова банда – Woomb, които директно се настаниха в сърцето ми още от първо слушане.

Не мога да определя какво ме вдъхновява докато творя – това не е рационален процес при мен, който бих могла да опиша. По-скоро е състояние, което ме настига в неочаквани моменти, предизвиква ме да уловя настроението, да се отпусна и да се оставя на музиката да ме засипе, изпълвайки ме с усещане за пълнота и блаженство.

Г: Всяка декада в моя живот е била съпътствана от различна музика. Като съвсем малко дете харесах това, което имаше на грамофонни плочи и касети в къщи. Bee Gees, Bonney M, Queen, ABBA. В четвърти клас попаднах на “Wish You Were Here” на Floyd, което промени всичко за мен. Минах през музиката на 70-те, после ню и дарк уейв. Посегнах и към прогресив рока в даден момент. После дойде ред на сиатълската вълна, електронната музика и трип хоп на 90-те и милениума. Сега имам богата колекция от грамофонни плочи – почти всичко на Radiohead, Depeche Mode, The Cure, Air, Talk Talk, Moloko, Goldfrapp, Pink Floyd, класически и алтернативни рок албуми.

От българските музиканти имам пристрастия към Остава, Gravity Co., ALI, Woomb, Анимационерите, Lucky Number Nick, NIB, Jeremy? и всички, които разчупват стереотипите.