Първата ера на The Smile беше обвита в дима на Radiohead – и това е разбираемо.
Две трети от състава на триото идва от легендарната британска група, а дебютният им запис, „A Light for Attracting Attention“, макар и впечатляващ, често звучеше като бившата им група.
И все пак, с последното усилие на групата „Wall of Eyes“, Thom Yorke, Jonny Greenwood и барабанистът Tom Skinner изглежда разширяват границите на това, което The Smile може да бъде, изграждайки уникалната идентичност на проекта в реално време с безкомпромисни композиции, които са колкото нетрадиционни, толкова и мелодични.
Докато „A Light for Attracting Attention“ беше поредица изстрели от музикални идеи, скачащи от електронни звукови пейзажи („The Smoke,” „Open the Floodgates”) до зашеметяващ арт рок („The Opposite,” „Thin Thing”) до гневни рок парчета („We Don’t Know What Tomorrow Brings“) и сълзливи оркестрови композиции („Free In the Knowledge“), „Wall of Eyes“ усъвършенства уникалната визия. Момчетата са разменили пушките срещу снайпери.
И какво има в мерника на „Wall of Eyes“? Въртящ се, жизнен свят, който дестилира основата на своя предшественик до най-важното, преди да остави останалото да разцъфти и да мутира в съвсем различен звяр. „Wall of Eyes“ е звукът на по-уверен, колаборативен The Smile, версия на групата, готова да остави идеите си да ферментират, дори за сметка на непосредствеността. Нито една песен от албума не излиза от вратата със забързаната интензивност на дебютния им сингъл от 2022 г. „You Will Never Work in Television Again“. Вместо това, тези песни започват резервирано, разкривайки истинския си обхват само като се движат през удълженото си време на изпълнение.
Едноименната откриваща песен поставя новооткрития акцент на групата върху фините, изграждащи се композиции. Приглушени том бийтове и акустична китара, подобна на самба, бавно отстъпват място на сюрреалистични изблици на ехтяща, зловеща атмосфера чрез срещата на струнни инструменти и електроника – всичко това в 5/4 такт. Обезпокоителното напрежение се покачва навсякъде, което в крайна сметка води до това, че песента се разлиства, докато вълна от хроматичните тонове на електрическа китара атакува някога спокойния пейзаж на „Wall of Eyes“.
По-късно в албума песните „Teleharmonic” и „I Quit” използват подобни трикове, позволявайки сравнително простото начало да узрее, докато нови звукови текстури се добавят една след друга. Модулиращите синтезаторни подложки на първата намират топлина в мимолетни моменти на органично музициране, докато манипулираните китарни акорди на втората се превръщат от интригуващи в напрегнати, докато оркестрацията със запазена марка Greenwood напомня за себе си.
Такива силни музикални дъги придават на песните в „Wall of Eyes“ отчетливо усещане за сплотеност, такова, което в ретроспекция донякъде липсваше на „A Light for Attracting Attention“. Дори когато този албум потопи пръста си в динамичните води на методичното изграждане и линейните прогресии, като „A Hairdryer“ или „Skirting on the Surface“, резултатите се чувстваха изолирани – завладяваща, но несвързана история, а не парче, работещо в интерес на на по-голяма идея. Ако „Wall of Eyes“ е Pulp Fiction, с отделни истории, които се пресичат, „A Light for Attracting Attention“ е антология.
Самата конструкция на „Wall of Eyes“ изглежда загатва за този новооткрит фокус. Дължината на песните, последователността им и продуцентският персонал предполагат както променящите се интереси на The Smile, така и намерението им да се измъкнат от тежестта на Radiohead. Техният дебют е с внушителните 13 песни и 53 минути, докато „Wall of Eyes“ предлага по-сбити осем песни в 45 минути; „Wall of Eyes“ има само една песен с дължина под пет минути, докато „A Light for Attracting Attention“ има само две песни, които надхвърлят тази петминутна граница; дебютът може да се похвали с продукцията на дългогодишния сътрудник на Radiohead Nigel Goodrich, докато продуцентът на Suspiria Sam Petts-Davies пое новия албум.
Това не важи само за по-бавни записи като „Teleharmonic“. Дори при песни, които предават звуковата история на „Wall of Eyes“ чрез ръмжене, а не чрез деликатния фалцет на Yorke, има забележима, макар и фина промяна в подхода. „Read the Room“ може да се похвали със съревноваващи се китарни линии, разбъркан ритъм и непрекъснато променящ се пулс, докато триото си проправя път през нетрадиционната структура на песента. „Under Our Pillows” функционира по подобен начин, създавайки шеметна китарна атака, които повтарят „The Opposite” или дори някои моменти от „A Moon Shape Pool“, преди да преминат в по-свободни, почти психеделични пасажи.
След това идва „Bending Hectic“, осемминутната, предпоследна епопея, която изглежда надгражда всяка от предишните песни. Песента довежда динамиката на „Wall of Eyes“ до нейния край, потапяйки се в техники, които най-често се срещат в пост-рок записи. Огъващи се микротонални китарни ноти, изсвирени в темпо рубато, намират своето място, когато барабаните на Skinner влизат, за да определят посоката на песента. Точно когато усещането за нормалност започва да се установява обаче, пронизваща какофония от струни достига своя връх, като в крайна сметка отстъпва място на най-шумната, най-размитата, най-катарзисната кулминация на проекта. Това е задоволително възнаграждение за „Bending Hectic“, но още повече за „Wall of Eyes“ като цяло, особено след като съзерцателната кода на „You Know Me“ допълва албума с неподвижност.
Всичко това звучи ли малко като Radiohead? Разбира се, точно както The Dead Weather имаше духа на Jack White, както The Breeders повториха работата на Kim Deals в Pixies или както Atoms for Peace звучеше… добре, също като Radiohead. Такова е естеството на страничния проект и не винаги това е лошо. „A Light for Attracting Attention“ дойде с няколко важни парчета за всеки среден фен на Radiohead, а изключителният сингъл „Friend of a Friend“, може би най-подобната на Radiohead мелодия в албума, бързо се утвърди като една от най-добрите песни на триото досега.
Но да определите същността на The Smile като „отроче на Radiohead“, особено след „Wall of Eyes“, омаловажава нарастващата и заслужена автономия на групата. Триото взема завладяващи, креативни и напълно уникални решения за своя малък проект, намирайки все повече и повече от това, което лежи в основата на The Smile с всяка нова песен. За щастие на музикалните фенове, независимо дали се превръщат в Radiohead или истински оригинали на The Smile, те водят със себе си слушателите на това пътуване, споделяйки прекрасните плодове на своето звуково изследване с всяка стъпка, която предприемат.
Слушайте целия „Wall of Eyes“ тук:
The Smile – “Wall of Eyes“:
1. Wall of Eyes
2. Teleharmonic
3. Read the Room
4. Under Our Pillows
5. Friend of a Friend
6. I Quit
7. Bending Hectic
8. You Know Me!
Предстоящите концерти на групата:
March 13th – Copenhagen, K.B. Hallen
March 15th – Brussels, Forest National
March 16th – Amsterdam, AFAS Live
March 18th – Brighton, Brighton Centre
March 19th – Manchester, O2 Apollo
March 20th – Glasgow, SEC Armadillo
March 22nd – Birmingham, O2 Academy
March 23rd London, Alexandra Palace
Newly Announced:
June 8th – Hamburg, Stadtpark Open Air, Germany
June 9th – Cologne Palladium, Germany
June 11th – Berlin, Verti Music Hall, Germany
June 12th – Prague, Forum Karlin, Czechia
June 14th – Belgrade, Hangar, Serbia
June 15th – Pula Arena, Pula, Croatia
June 17th – Bucharest, Arenele Romane, Romania
June 18th – Sofia, Arena Sofia, Bulgaria
June 23rd – Rome, Cavea Auditorium, Roma Summer Fest, Italy
August 13th – Sigulda Castle, Sigulda, Latvia
August 14th – Warsaw, Progresja, Summer Stage, Poland
August 20th – Frankfurt, Jahrunderthalle, Germany
August 21st – Munich, Zenith, Germany
August 22nd – Vienna Open Air Arena, Austria
August 26th – Bordeaux, Krakatoa, France
August 28th – Valencia, Jardins De Viveros, Spain
