Елтън Джон – Аз. Автобиография (откъс #5)
„Една вечер приключвахме, когато влязох в една стая в дъното на студиото и заварих Джон да се заиграва с нещо на една маса. Там имаше сламка и някакъв бял прах. Попитах какъв е и той ми каза, че е кокаин. Попитах го какво предизвиква и той отвърна: „А, от него просто ти става хубаво“. Попитах дали и аз мога да взема и той каза „да“. От първата линия, която смръкнах, ми се догади. Усещането в задната част на гърлото ми беше много неприятно – онази странна комбинация от изтръпване, предизвикано от самия наркотик, и някаква прашна сухота от неизвестните боклуци, с които беше смесена коката. Не можех да се отърва от него, колкото и начесто да преглъщах. Излязох до тоалетната и повърнах. А после моментално се върнах в стаята, където беше Джон, и си поисках още една линия.
Какви ги вършех, по дяволите? Пробвах, стана ми гадно, накара ме да се издрайфам… Ей, ало?! Кажете ми само, че Господ не ми е казал да спра дотам. Трудно е да се сетиш какво по-ясно предупреждение, че идеята е лоша бих могъл да получа – освен да завали сяра и да ме напъплят циреи. Тогава защо не спрях дотам? Отчасти защото повръщането не попречи на коката да ме хване и на мен усещането ми хареса. Този изблик на увереност и еуфория, чувството, че изведнъж мога да се разкрия, че не се стеснявам и не се плаша, че мога да разговарям с всеки. Всичко това си бяха дивотии, то е ясно. Бях преизпълнен с енергия, бях любопитен, имах чувство за хумор и жажда за знания – нямах нужда от наркотик, за да ме накара да разговарям с хората. Ако кокаинът ми е дал нещо, то е, че ми вдъхваше прекалена самоувереност за мое собствено добро. Ако не бях толкова друсан с кока, та чак съвсем изтрещял, когато „Ролинг Стоунс“ дойдоха в Колорадо и ме поканиха да се кача с тях на сцената, можеше само да изкарам „Honky Tonk Women”, да махна на публиката и да сляза. Вместо това реших, щом върви така добре, да остана и да импровизирам до края на техния сет, без първо да взема предпазната мярка да попитам „Стоунс“ дали искат допълнителен клавирист. Отначало си мислех, че Кийт Ричардс се е втренчил така в мен, защото е поразен от бляскавия ми импровизиран принос към тяхното творчество. След няколко песни най-сетне до мозъка ми стигна, че изразът на лицето му не намеква особено за дълбоко признание за музиката. Всъщност той забележително приличаше на човек, готвещ се да подложи на отвратително насилие музикант, неусетил се да напусне навреме. Бързешком офейках, като пътьом забелязах как Кийт не престава да се взира в мен по начин, който обещаваше тази работа да я обсъдим по-късно, и реших, че май е най-добре да не оставам за купона след концерта.
Но в кокаина имаше и нещо повече от предизвиканите у мен усещания. В кокаина имаше някакъв престиж. Той беше моден и ексклузивен. Вземането му сякаш те правеше член на една малка елитна клика, която тайно се наслаждава на нещо авангардно, опасно и незаконно. Доста е жалко, но мен това наистина ме привличаше. Бях постигнал успех и популярност, но никога не бях се чувствал куул. Дори и докато свирех в „Блусолъджи“, аз бях задръстенякът – онзи, който не приличаше на попзвезда, на когото модните дрешки не му стояха съвсем добре, който висеше през цялото време в магазините за плочи, докато останалите от групата сваляха мадами или се дрогираха. А кокаинът ми се струваше куул: леко кодираните разговори, за да разбереш кой има или кой иска – кой е част от кликата и кой не е, тайните посещения на тоалетните в клубове и барове. Разбира се, всичко това също бяха простотии. Аз вече бях приет в клуба. Откакто бе започнала соло кариерата ми, останалите музиканти не бяха проявявали към мен нищо друго освен доброта и обич. От мига, в който се появих в Ел Ей, обожавани и боготворени от мен музиканти, хора, които някога бяха само митични имена върху обложки на албуми и етикети на плочи, се бяха надпреварвали да ми предлагат приятелство и подкрепа. Но когато успехът най-сетне дойде, той беше толкова бърз, че въпреки топлото посрещане нямаше как да не се чувствам все още малко не на място, сякаш не съм съвсем част от всичко това. Както се оказа, да смръкна една линия кока, а незабавно след нея и втора, беше напълно в моя дух. Никога не съм бил от наркоманите, които не могат да се надигнат от леглото, без да смръкнат една линия, или имат нужда да го вземат всеки ден. Но започнех ли веднъж, нямах спиране, докато не се уверя напълно, че никъде наблизо не е останала кока. Доста бързо разбрах, че трябва да хвана някой друг, личен асистент или роуди, да се грижи за кокаина ми – не защото бях много велик или много ме беше страх да държа запас, а защото, ако ми възложехте отговорността за снабдяването с кокаин за вечерта, то до времето за следобедния чай нямаше да е останал никакъв. Апетитът ми за това вещество беше невероятен – достатъчен, за да привлече коментари в средите, в които се движех. Предвид факта, че бях рокзвезда, която прекарваше много време в Ел Ей през седемдесетте години, това не беше някакъв немислим подвиг. Пак ще го кажа – човек ще реши, че това би ме накарало да се спра и да се позамисля, но се боя, че следващите шестнайсет години бяха пълни със случки, способни да накарат всяко разумно човешко същество да спре и да се позамисли над своята консумация на дрога. Точно там беше проблемът. Тъй като вземах кока, аз вече не бях разумно човешко същество. Можете да си казвате, че сте добре, като използвате за доказателство факта, че употребата на наркотици не се отразява на кариерата ви. Но не може да вземаш кока в такива количества и да мислиш разумно и нормално. Ставаш неразумен и безотговорен, егоцентричен, сам налагаш правилата. Или ще е на твоята, или никак няма да е. Това е ужасен шибан наркотик.
Бях взел най-лошото решение в живота си, но тогава не го разбирах. За сравнение, проблемите във връзката ми с Джон ме гледаха в очите. По-рано казах, че бях невероятно наивен по отношение на гей връзките. Едно от нещата, които не знаех, беше, че Джон смяташе за напълно приемливо да прави секс с други хора зад гърба ми. Отворените връзки са много по-често срещани сред гей мъжете, отколкото сред хетеросексуалните двойки, но не това исках аз. Бях влюбен. Когато той го разбра, това не го спря да прави безразборен секс, само го накара да действа нечестно. И се стигна до някои действително унизителни сцени. Джон изчезна по време на парти в къщата на режисьора Джон Шлезинджър в Ел Ей. Тръгнах да го търся и го намерих на горния етаж в леглото с някого. Майка ми се обади по време на турне, за да ми каже, че наминала през къщата във Вирджиния Уотър и заварила Джон да устройва секс парти в мое отсъствие. Влизах в сблъсък с него, следваше бурна кавга, нещата се уталожваха, а после той излизаше и пак вършеше точно същото. Или по-лошо, измисляше някакъв нов вариант да си ляга с когото му падне, който изглеждаше разработен така, че да ме вкара в още по-голяма истерия. Открих, че отишъл на премиерата на филм, свалил прочута телевизионна актриса и започнал връзка с нея. С нея! Значи сега той чукаше и жени. Как да постъпя при такъв обрат в нашата връзка?“
