Елтън Джон – Аз. Автобиография (откъс #7)
„След като вече бях преполовил първите дати, гледах за първи път грубо монтирана версия на биографичния филм за мен Rocketman. Дейвид очевидно много се нервираше за това, как ще реагирам. Разбрах, че Тарън Еджъртън е точният избор, за да ме изиграе, когато го чух да пее Don’t Let the Sun Go Down on Me – успя да я изкара докрай, без да заплаши никого с убийство или да се разкряска за Елгелберт Хъмпърдинк, което несъмнено беше по-добре от първия път, когато аз я изпях. Бях поканил Тарън в Уудсайд, побъбрихме си, докато си хапвахме поръчано за вкъщи къри, и му дадох да прочете някои от старите ми дневници, които водех в началото на седемдесетте, за да придобие представа какво е представлявал животът ми тогава. Тези дневници непреднамерено са се получили ужасно смешни. Записвал съм всичко по един невероятно сух начин, който още повече увеличава абсурда: „Станах. Подредих къщата. Гледах футбол по телевизията. Написах Candle in the Wind. Отидох до Лондон. Купих си Ролс Ройс. Ринго Стар дойде на вечеря“. Сигурно съм се опитвал да сведа към нормалното онова, което ми се е случвало, въпреки факта, че случващото се с мен явно изобщо не беше нормално.
Не бях припарвал до снимачната площадка и се опитвах да избягвам гледането на заснетия материал – последното, което ти трябва, е човекът, когото играеш, да те зяпа, докато ти се преструваш на него. Чувствах се така, все едно отново гледах за първи път „Били Елиът“ – по време на сцената, разиграваща се в къщата на баба ми на Пинър Хил Роуд, в която майка ми, татко и баба пеят I Want Love, аз се разридах. Бърни бе написал тази песен за себе си – мъж на средна възраст с няколко провалени брака зад гърба, който се пита ще се влюби ли някога пак. Но можеше да бъде написана и за хората, които живееха в онази къща. Струваше ми се, че си е точно на мястото, а това беше истински важното за мен. И с тази книга е същото – исках нещо, което децата ми да могат да гледат или да прочетат след четиридесет години, за да разберат как съм живял или как ми се е струвало, че съм живял.“
