В края на стария век или може би в началото на новото хилядолетие Tommi Holappa от шведската стоунър рок банда Dozer решава да създаде страничен проект. Кръщава го Greenleaf. Стилът отново е стоунър рок, но там Tommi работи през годините по отделните албуми с музиканти от Lowrider, Demon Cleaner, Truckfighters. И продължава да свири с Dozer. Докато през 2014 година към Greenleaf не се присъединява вокалистът Arvid Hällagård, който даде специално интервю за „От другата страна” по повод новия албум на бандата – „Echoes from a Mass”.

Интервюто с Arvid Hällagård (Greenleaf) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 14.06.2021 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Arvid, би ли представил с накратко новия албум на Greenleaf?

Arvid Hällagård – Новият албум на Greenleaf се казва „Echoes from a Mass”. Излезе в края на март. Малко е по-различен, ако го сравнявам с предишния „Hear the Rivers”. Бих казал, че е малко по-тежък, малко по-директен, ако намесим и текстовете. В него включихме много повече ембиънт. Продукцията е по-голяма. В същото време за мен е много по-личен, защото текстовете в този албум са много по-лични.

От другата страна – Нещо е оказало голямо влияние в живота ти?

Arvid Hällagård – Текстовете са по-лични, защото в живота ми се случиха много неща през последната година и предишната. Разведох се, след което връхлетя пандемията. Началото на 2020 беше ужасно. По едно и също време ми се струпаха всякакви беди на главата. Тези теми послужиха за основа на текстовете на песните в „Echoes from a Mass”.

От другата страна – До колко е важно за Вас музиката Ви да кореспондира с действителността?

Arvid Hällagård – Зависи от много неща. В някои случаи е много хубаво да се разходим в света на мечтите и да си представяме това-онова. Друг път обаче сме натрупали толкова много болка в себе си, че трябва да я освободим по някакъв начин. И е добре това да стане чрез музиката. Така че зависи от много неща. Когато пиша, мисълта ми винаги придобива определена форма или е в определено състояние. С „Echoes from a Mass” обаче използвах групата, за да се справя със собствените си главоболия. Композициите ги създадохме всички, като рифовете бяха измислени от китариста ни Tommi Holappa. Иначе съм основният текстописец. В по-ранните албуми като „Trails & Passes” описваме природата, песните разказват истории, които не е задължително да са истински, но от тях извират емоции. Провокират замисляне. Винаги се опитвам да предавам емоции с творчеството си.

От другата страна – Какви емоции? Какъв е резултатът от тях?

Arvid Hällagård – Зависи от това как се чувствам. Ако искам да опиша нещо хубаво, го правя. Понякога не се чувствам никак добре и пресъздавам точно тези емоции. Т.е. всичко зависи от това, което искам да изкарам от себе си. Всеки път е различно.

От другата страна – Т.е. използваш музиката като терапия?

Arvid Hällagård – Точно така. Това е истината. Дори смятам, че за повечето хора, които създават музика, тя е вид терапия за тях. Действа им терапевтично по един или друг начин. Понякога наистина я използвам като терапия, друг път просто се забавлявам. Всичко зависи от това как се чувствам в дадения момент.

От другата страна – Как останалите възприемат твоите лични истории и емоции?

Arvid Hällagård – Останалите приемат моите текстови емоции много добре. Възприемат ги и ме окуражават да продължавам да пиша. Което предполага, че трябва да ги приемат, ако, разбира се, не напишат нещо свое. А те не го правят и дори смятам, че харесват онова, което създавам с думите. Специално в последния ни албум пеенето и продукцията са много по-искрени от предишните години. Също така смятам, че вокалите се получиха много по-добре, защото наистина вложих много мисъл в тях и наистина имах предвид различни неща и емоции, докато пеех. Така и тяхното изпълнение се получи по-добре. Вокалите за песните в новия албум ги записахме за един ден. Изпях десетте текста за един ден, което си е доста работа. Но за нас беше важно да уловим чувствата, да направим думите по-естествени, да сме искрени, отколкото да шлифоваме допълнително изпълненията.

От другата страна – В този случай каква е ролята на артиста в обществото?

Arvid Hällagård – Това е голям въпрос. Предполагам, че всичко зависи от съответния артист. Greenleaf никога например не са заемали ясна политическа позиция. Определено останалите от групата не са го правили. Това ни отдалечава от групите, за които политиката е основна тема. Ако музиката помага на хората, ако ги кара да се чувстват по-добре, а това е нещото, което ние искаме да правим, е чудесно. Ако успееш да създадеш песен, която да накара някого да се почувства щастлив, това е наистина страхотно. Примерно, ако хората изберат да си пуснат наша песен в петък, за да отбележат края на работната седмица, е нещо много специално. Това ме кара да се чувствам много добре. Ако хората харесват творчеството ни дори и по този начин, е страхотно. Щом то им помага, означава, че сме създали наистина добра музика.

От другата страна – Как се чувстваш, когато Вашата музика, става част от живота на хората и вече не Ви принадлежи напълно?

Arvid Hällagård – Щастлив съм, когато някой харесва албумите ни или ревютата за тях са добри. В същото време съм напълно наясно, че има хора, които не харесват всичко. Винаги е така – на едни им харесва, на други – не. „Echoes from a Mass” е четвъртия ми албум с Greenleaf. Винаги ще се намери някой, който да каже, че предишният е бил по-добър. Не знам защо е така, но явно така мислят хората – „Харесвам този албум, защо сега звучите по-друг начин?” Но като се замисля и аз понякога разсъждавам така за любимите си групи. Нещата са такива, каквито са. Всъщност не създавам музика, за да задоволявам желанията на другите. Ако аз съм доволен от онова, което съм сътворил, значи всичко е наред. Ако обаче не ми харесва, значи нещата не са добре. Но, ако за някоя песен смятам, че е добра, съм напълно наред с чуждото мнение за нея без значение дали е негативно или позитивно. Разбира се, че съм щастлив, ако тя се хареса, но това не е от толкова голяма значение за мен. Може би звучи твърде егоистично, но смятам, че е трудно да се занимаваш с изкуство, ако не разсъждаваш по този начин. Защото ако се съобразяваш с всяко мнение, ще ти е много трудно да създадеш някакво творчество. Така или иначе пак ще има хора, които няма да го харесат. Невъзможно е да се харесва на всички.

От другата страна – Удовлетворяването на всички, противоречи на значението на изкуството, защото то трябва да провокира въпроси, а не да дава готови отговори.

Arvid Hällagård – Съгласен съм. И понякога, когато създадеш нещо различно от материала, който си издавал досега, от една страна може би го правиш, за да провокираш реакции. Може би искаш да покажеш на феновете, че си способен да вървиш и в други посоки или да им покажеш, че можеш да звучиш по-различно. В това няма никакъв проблем.

От другата страна – До колко е важна провокацията в изкуството и в музиката във Вашия случай?

Arvid Hällagård – Не мисля, че с Greenleaf се занимаваме толкова много с нея. Ние просто се опитваме да създаваме песните, които харесваме и после да ги изпълняваме. От друга страна в някои случаи е страхотно да провокираш слушателите. Много харесвам артистите и хората, които се занимават с изкуство и които знаят как да провокират. Това буквално ми бърка в стомаха. С Greenleaf обаче сме по-леки в това отношение. Никога не сме се представяли за такива, каквито не сме или сме казвали нещо, в което не вярваме. Ние сме спокойни и готини пичове. Но самият аз харесвам творците, които провокират с музиката и изкуството си. Някои от стиловете почиват на тази основа, за да съществуват. Пънкът е такъв пример. Това е страхотно, но самият аз не съм много навътре със сферата на провокацията, защото обичам да създавам музиката, която харесвам и чувствам, че трябва да напиша.

От другата страна – До колко е важно да изпробвате творческите си възможности?

Arvid Hällagård – Това е наистина много важно и е основният начин за развитие. Ако си напълно доволен от предишния си албум, най-вероятно въобще не трябва да се захващаш със следващия. Защото си постигнал целта си. Албумът, който си искал да създадеш, е вече създаден. Ние сме на другия полюс. Всеки път се опитваме да направим следващия ни албум по-добър, защото всеки път надграждаме знанията си, когато създаваме нов материал. Това е като усвояването на занаят. Същото е, както при дърводелството или програмирането. С всяка постигната цел ставаш все по-добър. Проблемът обикновено се крие в това, че не винаги си вдъхновен, но с годините със сигурност ставаш по-добър майстор.

От другата страна – Кой смята, че си по-добър днес, отколкото в миналото – ти самият или хората, които слушат музиката ти?

Arvid Hällagård – Надявам се, че има хора, които вярват, че днес съм по-добър. Но винаги ще има фенове, за които първият албум на Greenleaf е най-добрият. Примерите са навсякъде около нас. И това не е нещо, което е под наш контрол. Обаче самият аз смятам, че днес съм по-добър в онова, което правя, в сравнение с първия албум, който издадох с Greenleaf. Прав си, че мненията са различни и е трудно всички да са на едно и също, защото винаги ще има хора, които няма да харесат онова, което си направил, но нещата са такива, каквито са.

От другата страна – Какво е правилното поведение в случай, че хейтът никога не спира?

Arvid Hällagård – Просто бъди над тези неща. Трудно е, но е по-добрият вариант. Ако отвърнеш на омразата с омраза, това ще провокира по-големи количества от нея, които ще се излеят върху теб. Хората могат да мислят, каквото си искат. Лесно е да се каже, нали? Понякога обаче разочарованието е налице. Но безразличието към хейта е най-доброто поведение. Защото, ако отвърнеш, можеш да се озовеш в още по-лоша ситуация. Защо е необходимо да изразходваш толкова много енергия, за да се гневиш на хора, които всъщност харесват онова, което си създал в миналото? Страхотно е, че го харесват, просто не им допада онова, което си създал днес.

От другата страна – Най-разочароващото нещо в музикалния бизнес според теб?

Arvid Hällagård – Greenleaf не са голяма банда. Гледах един документален филм за Britney Spears. Ужасяващото в него е, че всяка минута, всяка нейна стъпка се следи. Ужасяващо е, че има хора, които се опитват да контролират живота ти. Ние сме в по-добра позиция, защото сме просто рок банда, която прави по няколко концерта на година. Все още не съм се сблъскал с нищо тревожно. Дори е лесно да си в музикалния бизнес. Разпознават ни от време на време и в повечето случаи феновете са доста приятелски настроени. Не ни създават проблеми и не се превръща в проблем. Може би, ако се опитват да ни съветват как да си вършим работата, ще се появят конфликти. Но когато се срещаме с тях по време на някой концерт и те ни казват, че сме били много по-добри, когато сме направили това и онова, може да се завърже конструктивен разговор. И всъщност отговорът е, че вече сме направили онова, което обсъждаме и сега сме на друга вълна. Това би могло да провокира напрежение, но лесно се освобождаваме от него.

От другата страна – Има ли някой специален човек, в чиито съвети се вслушвате по отношение на Вашата музика?

Arvid Hällagård – Това е Daniel, продуцентът на последния ни албум, който също така беше и звукоинженер. Когато записваме, винаги го търсим за мнението му. Той е много важен за нас. Също така имам някои приятели, на които изпращам материалите, които създавам, за да разбера какво мислят. В повечето случаи обаче обсъждаме песните вътре в групата. Между нас. И така изграждаме съдържанието. Няма много хора извън Greenleaf, които да решават вместо нас. Основно това сме ние самите.

От другата страна – Какво всъщност е музиката за теб? Тя има ли определена форма и посока или не?

Arvid Hällagård – Не мисля, че има. Но смятам, че всичко в музиката вече е измислено и направено. Склонен съм да харесвам много и различни стилове. В този случай музиката е била във всевъзможни форми и посоки. Смятам обаче че в точния момент, трябва да си пуснеш точната музика. Така гледам на нея. В определено състояние искам да чуя определена песен, а друг момент трябва да бъде озвучен по друг начин. Гледам на музиката като на изображения и импулси. Ако искам да карам мотор в слънчев ден, за мен тя, ще изглежда по определен начин. Но ако съм на концерт и пред мен има 40 хиляди души, ще мисля за нея по съвсем различен начин. Това е отговорът ми.

От другата страна – Последен въпрос – колко е зелено листото след тези 20 години?

Arvid Hällagård – Забавен въпрос. В Greenleaf пея само в последните четири албума, което означава, че съм с бандата от шест-седем години. И смятам, че за това време бандата се превърна в онова, което е в момента – истинска пълнокръвна група. Наистина нещата са коренно различни от преди да се присъединя към тях, когато Greenleaf бяха страничен проект на Dozer – друга шведска стоунър рок банда. Предстои ни още много, което можем да дадем, преди зеленото листо да повехне. Предполагам, че можем да изкараме от себе си още поне три-четири албума. При нас вечнозеленият е Tommi. Той е рифова машина. Може да звучи странно, но не се спира. Веднага след края на някое турне, започва да композира. Искрата в него не угасва нито за секунда и със сигурност ще продължава да твори, докато не отпадне физически. И ако ние не сме с него, за да работим заедно, той ще намери друг начин да продължи напред.

От другата страна – Няма пределна възраст за музиканта?

Arvid Hällagård – Не, няма!