Интервю с Laibach

Laibach отново на живо в София. Датата е 26 ноември. Мястото – Парти центърът на улица „Пиротска“ 5. Това ще бъде петият аудио-визуален спектакъл на пионерите на индъстриъл звука.

Laibach ще изпълнят на живо композиции от албума „Love Is Still Alive“ (така се казва и турнето им) както и много други електро пиеси като „The Future“, „Sympathy For The Devil“ и „The Coming Race“. Турнето на словенската банда започна още в началото на годината, като до момента концерти имаше в Италия, Хърватия, Германия, Швеция, Норвегия… Организатори на концерта в София на 26 ноември са „DS Music“ и „Wrong Fest“, които помогнаха това мейл интервю да стане факт.

От другата страна – Здравейте, на 26 ноември отново ще имате концерт в България, какво ще чуят феновете този път от Вас?

Laibach – Ще представим „Love is Still Alive“ – разширено EP за това как последните останки от човешката раса, след ядрен катаклизъм на планетата Земя, се скитат из вселената в търсене на нова обитаема планета, на която да оцелеят. Този албум разбира се е препратка към мрачната филмова SCI-FI комедия „Iron Sky – The Coming Race“, за която Laibach продуцираха и саундтрака. Освен това ще представим няколко песни от някои от последните издадени албуми на групата, включително „Sketches of the Red Districts“, както и набор от допълнителни мелодии на бис, ако публиката го поиска.

От другата страна – Новият Ви албум се казва „Sketches of the Red Districts” – защо решихте да преразгледате корените на групата?

Laibach – Албумът „Sketches of the Red Districts“ съдържа нови интерпретации на оригинални песни, които уж са били изпълнени на концерта в родния ни град Тръбволе през 1980 година, когато са създадени Laibach, но тогава концертът е забранен. Две от тези песни се изпълняват и на настоящото турне. За нас е много важно да поддържаме връзка с корените и началото си. Изследването и разбирането на нашето собствено минало е от решаващо значение, ако искаме да разберем онова, което ни предстои. Така сме работили досега и така ще работим и занапред, защото времето се движи поне в две посоки.

От другата страна – Защо поставяте корените си под въпрос?

Laibach – Защото ние сме Laibach. Laibach поставят под въпрос всичко, защото не приемаме нищо като даденост и положението за окончателно.

От другата страна – Има ли част от миналото на Laibach, която бихте искали да направите по различен начин?

Laibach – Разбира се. Има много неща, които можехме да направим много по-добре и по-умно в миналото. Но сега е твърде късно за това, така че ще ги правим по различен начин в бъдеще.

От другата страна – Новият албум опит ли е за преразглеждане на миналото?

Laibach – Както отбелязахме, да, но преразглеждане, което ни позволява да продължим напред с по-ясна картина и идея.

От другата страна – Повече от 40 години по-късно, намирате ли същия Laibach днес, ако сравните бандата с началото? По какви начини сте същите и по какви начини има промяна?

Laibach – Истината винаги е многостранна, както и ние от Laibach. Много неща от преди 40 години днес все още са имплантирани в Laibach, а други са различни. На групата трябва да се гледа както на 40-годишното вино – това е същото вино от преди 40 години, но с различен вкус.

От другата страна – Laibach адаптират ли се към днешния свят или използват миналото, за да намерят своето място в него?

Laibach – Laibach не се адаптират към времето и света, а активно ги създават. И ако е необходимо, ще се върнем назад в миналото, за да предефинираме нашето бъдеще.

От другата страна – Миналото ли е основният източник на вдъхновение? Защо да или защо не?

Laibach – Да, така е, защото не можем да разберем бъдещето, без да познаваме миналото. Ние живеем в настоящето, което непрекъснато се декантира в миналото и това минало е нашето бъдеще. Следователно днес ние сме вчерашното бъдеще и всяка минута от бъдещето е спомен от миналото.

От другата страна – Издавате и мини-албума „Love Is Still Alive” – има ли значение любовта днес, когато светът е погълнат от войни и материализмът е поставен на пиедестал?

Laibach – Разбира се, любовта все още е важна и присъства. Без нея човешката раса нямаше да съществува днес. И вероятно нямаше да съществуват и животински видове. Любовта е най-голямата и тоталитарна сила във Вселената.

От другата страна – Промени ли се идеологията на Laibach през 21 век?

Laibach – Тя не се е променила много в основните си постулати. Трябва ли? Досега бяхме прави за много неща, които в действителност се случиха…

От другата страна – Бунтът все още ли е движещата сила зад групата? И за какво се бунтувате днес?

Laibach – Laibach никога не са стояли зад бунта. Винаги сме бил за анализ и интерпретация. Бунтът обикновено води до недостиг на въздух.

От другата страна – Трябва ли провокацията да бъде съществена част от музиката, или повърхностният скандал е напълно достатъчен?

Laibach – И двете са добре, стига да работят. Няма страхотна музика и изкуство без подправката на провокацията.

От другата страна – Тогава имаше цензура, днес – култура на отмяна – как културна идеология като тази на Laibach оцелява в такава среда?

Laibach – Чрез отмяна на културата на отмяната.

От другата страна – Каква е ролята на артиста в обществото и каква е ролята на Laibach в тази посока?

Laibach – Артистите са инженерите на човешките души, а Laibach се грижат злото да се изнерви и да се разкрие.

От другата страна – Какво е нещото, което малко хора знаят за Вас, но бихте искали повече да знаят?

Laibach – Ние не се смятаме за артисти, а за анартисти и основният ни символ не е кръстът на Малевич, а кръстът на Laibach.

От другата страна – Защо музикалната индустрия се опитва да превърне музиката от емоция в бизнес?

Laibach – Защото музикалната емоция, която се произвежда за пазара и потреблението, е част от музикалната индустрия и следователно от бизнеса като такъв. Уместният въпрос в този контекст е защо музиката изобщо трябва да манипулира с емоции? Емоцията в повторението вече не може да бъде уникална и искрена емоция, а изиграна емоция. В това няма нищо лошо, просто емоцията не е истинска и искрена.