19 March 2024
10.3 C
Sofia
More

    Интервю с Peter “Peavy” Wagner (Rage, Refuge)

    Не са много групите, които се справиха с превратностите на музикалния бизнес и повече от три десетилетия продължават да издават албуми и да трупат фенове. Немските пауър метъл герои Rage да едни от тях. През 2020 се навършват 35 години от дебюта им „Prayers of Steel”, независимо че тогава бандата се казва Avenger. Поне единственият, който помни началото, Peter “Peavy” Wagner го брои като част от дискографията на Rage. В началото на тази година бандата издаде „Wings of Rage”. Албум, който олицетворява всички тези 35 години, смята Peavy.

    Интервюто с Peter “Peavy” Wagner (Rage, Refuge) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 1.06.2020 година, както и предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

    От другата страна – Привет, Peavy, новият албум на Rage „Wings of Rage” се появи две години и половина след предишния „Seasons of the Black”…

    Rage @ Varna Rock Fest, 2019

    Peavy – Неговото създаване ни костваше доста усилия, както и за аранжиментите, и за записите. От самото начало плановете бяха да съберем на едно място всички отличителни елементи на музиката ни, всички, които бандата е развила през тези 35 години. Като траша от първите години на Rage, по-химновите композиции от 90-те, през новия век открихме по-епичните и оркестрациите, прескочихме и в прогресив метъла. Всички тези стилово различни елементи намериха място в новия ни албум. Смятам, че свършихме добра работа.

    От другата страна – Кой албум на бандата беше по-труден – първият или последният?

    Peavy – Мисля, че първият ни беше по-труден. Защото не знаехме какво да правим. Тогава трябваше да научим много неща. А днес знаем какво да правим и как да постигнем онова, което искаме. Също така се концентрираме върху музиката, а не върху техническите аспекти, защото те са вече нещо нормално и отдавна не са проблем. Което прави и самия процес по-лесен.

    От другата страна – Колко е важно за Вас да направите песен, която да пасва на албума, а не да звучи добре самостоятелно?

    Peavy – Това правя през цялото време. Не мисля за песента като самостоятелно произведение на изкуството. Създаването на музика е най-важната част от живота ми. Най-голямото ми хоби, бих добавил. Щях да са занимавам с него, независимо дали щеше да ми осигурява прехраната или не. Постоянно ме връхлитат креативни идеи. Музиката е моето мото. Тя ме провокира постоянно да вървя напред. Изпитвам вътрешна нужда да създавам песни, да ги записвам и да ги изпълнявам.

    От другата страна – Когато създаваш нова музика, мислиш ли и в посока как тя ще звучи на живо?

    Peavy – Определено. Винаги в съзнанието ми присъства мисълта как дадената песен ще звучи на сцена. Понякога се появяват идеи, за които съм напълно наясно, че от тях няма да се роди композиция, която да е подходяща за концерти, но е невероятна за албум. Като някоя епична песен, която е с по-сложен аранжимент, като интерлюдиите. Но те пасват идеално на един албум. Още в самото начало, когато работя по някоя идея, вече знам за какво ще е най-подходяща на по-късен етап.

    Rage @ Varna Rock Fest, 2019

    От другата страна – Кое е най-голямото предизвикателство в създаването на музика днес?

    Peavy – Винаги е голяма предизвикателство музиката ти да достигне до възможно най-много хора. Също така да придадеш на идеите си такава форма, която да бъде разбрана от слушателите.

    От другата страна – Смяташ ли, че хората, които слушат Rage, те разбират?

    Peavy – Смятам, че да. Иначе нямаше да ни слушат…

    От другата страна – Какво търсиш на първо място, когато създаваш нова музика?

    Peavy – По принцип не търся нещо определено. Просто се опитвам да съм отворен, да държа антените си разпънати, за да уловя вдъхновението. Обикновено започвам да си джемя, сядам с китарата и импровизирам. Свиря различни прогресии, всякакви неща, Когато се почувствам щастлив от чутото, ме връхлита и вдъхновението, започват да се появяват различни мелодии и части, и около тях започвам да изграждам композицията. Ако имам ден, това може да стане много бързо. А понякога завършването на една песен може да отнеме години. Зависи от много неща.

    От другата страна – Композираш на китара, но свириш на бас…

    Peavy – Точно така. По принцип съм учил класическа китара и винаги композирам на класическа китара.

    От другата страна – От къде дойде вдъхновението за песните в новия албум на бандата „Wings of Rage”?

    Peavy – Музикалното вдъхновение може да бъде породено от всичко. Музиката се появява от дълбините на съзнанието. Въобще не се замислям за източника. Това е нещо, което ме докосва. За текстовете положението е същото. При тях вдъхновението може да е породено от всичко, което провокира чувства в мен. Понякога записвам първата мисъл, която ми дойде на ум, след което се оставям да ме поведе. Понякога процесът е като самотерапия.

    Rage @ Varna Rock Fest, 2019

    От другата страна – Коя песен ти отне години, за да я завършиш?

    Peavy – В новия албум има две. Това са „A Nameless Grave” и „For Those Who Wish to Die”. В основата им стоят идеи, които бях създал през 90-те. „A Nameless Grave” беше предназначена за албума „Ghosts” или „XIII”, а „For Those Who Wish to Die” мисля, че отпадна от „Black in Mind”. Идеите за тези две композиции се родиха още тогава. Бях започнал да създавам демото на песните, но все не бях доволен от аранжимента или вокалите. Все имаше някакъв детайл, който не подхождаше. През годините не забравих за материала и постоянно се връщах към него. И ето че ми отне почти 20 години, за да открия правилната версия или решение, или верния аранжимент. Не знам през колко фази преминаха, докато постигна крайната форма, от която се нуждаеха.

    От другата страна – Как разбираш дали песните са готови, за да влязат в албум?

    Peavy – Просто чувство. Всичко идва от вътрешното усещане. В основата стоят личните ми вкусове. Те ме водят в този процес. Продължавам да съм фен на метъла и постоянно си представям как моята музика, ако седна да я слушам, би ми звучала като на фен. Дали ме кара да я почувствам, дали ми харесва. Не бих направил нещо, което да не ми допада.

    От другата страна – Кое тогава е по-важното за теб – да си фен или музикант?

    Peavy – Това са две различни неща. Смятам, че за един музикант е много важно, дори е необходимо да опази фенщината в себе си. Да не забравя какво е чувството да е фен, когато слуша любимата си музика и то без да я анализира. Това е много полезен подход, ако все още може да го постигне.

    От другата страна – Къде всъщност искаш да отлетиш с „Wings of Rage”?

    Peavy – Надявам се отново около света. Планирахме доста концерти навсякъде по земното кълбо. Надявам се, че все пак крилете ще ме отнесат навсякъде. Не това е темата в песента, но мисля, че отговорът е добър.

    От другата страна – В миналото, за да тръгне една банда на турне, трябваше да издаде албум. Днес обаче турнетата са по-важни от албумите…

    Peavy – Това е така, защото днес от албумите не се печелят пари. Или поне не достатъчно, за да живееш от музиката си. Продажбите са никакви и това е благодарение на Интернет и дигитализацията. Турнетата станаха много по-важни за финансовите приходи. Парите, с които можеш да се издържаш като професионален музикант, вече идват от концертите. Така те се превръщат в необходимото условие, за да живееш. Много хора си мислят, че от турнетата се забогатява. Напълно погрешно схващане. Днес има едва няколко групи, които с музика са станали състоятелни. И особено с метъл. Нашата работа е много трудна. Бандите се справят, но за това е необходимо голямо себераздаване, много турнета, продължителни концерти. За съжаление заради дигитализацията стойността на музиката се срина. Отчисленията от платформите са тотален виц.

    От другата страна – Ако това са недостатъците, които са предимствата на дигитализацията?

    Peavy – Предимствата са много ясни, особено за слушателите и феновете. Те имат невероятно лесен достъп до всичко, което пожелаят. Само с няколко движения на мишката. Цялото музикално наследство на света вече може да бъде открито в дигиталните платформи. Без вече да се напрягаш, можеш да намериш абсолютно всичко, което си представиш. От една страна това е предимство, но от друга самото споделяне на музика е грешен подход. Собствениците на тези платформи станаха милионери. И то с помощта на музиката, която не е тяхна, но приходите отиват при тях. Те изземват онова, което се полага на музикантите. Може би с годините нещата ще се променят в посока, авторите да получават повече, за да могат да живеят и да продължават да създават нова музика. Защото когато няма приходи, защо да издаваме нови албуми? Тогава и инвестирането на средства в нови записи губи смисъл. От друга страна албумите стават все по-евтини, защото големите пари ги няма. А това води и до падане на качеството. Колкото по-ниски са инвестициите, толкова и качеството е по-ниско. Това е лошата страна на дигитализацията.

    От другата страна – Балансът възможен ли е?

    Peavy – Добър въпрос. Зависи дали музикантите ще създадат силно лоби и дали компаниите ще се откажат от част от печалбите си. Те трябва да осъзнаят, че съдържанието го правят артистите. Не знам дали ще стане, но се надявам.

    Rage @ Varna Rock Fest, 2019

    От другата страна – На кого е отговорността днес музикантите да не могат да живеят от музика си?

    Peavy – На музикалната индустрия. Тя пропусна дигитализацията и възможностите, които предоставя. Реакцията беше твърде бавна. Лейбълите са динозаври и късно осъзнаха какво им се случва. За това и техните печалби се сринаха. И те вече не могат да се издържат от издаването на музика. При тях обаче ситуацията е малко по-различна, защото винаги могат да посегнат към следващия творец, докато един музикант трябва да потърси друга работа, за да оцелее, защото не може да живее от творчеството си. От това страдат и феновете, защото любимите им групи се отказват. Вярно е, че ние сме още актуални, когато става дума за албуми и концерти, но и това си има ограничения. Не е по възможностите ни да свирим всеки ден или постоянно на едно и също място. Хубаво е, когато имаш фенове по целия свят, но пътуванията също станаха много скъпи. А и колкото повече групи се наредят на масата, толкова по-малко парче от тортата ще получат.

    От другата страна – Доста мрачна картина нарисува…

    Peavy – Така е. Но реалността е такава. И не знам кога нещата ще се нормализират. Но съм оптимист и вярвам, че след лошите дни, предстоят добри. Винаги има надежда.

    От другата страна – Има ли поведение, което да поддържа групата над вълните?

    Peavy – Не знам. Според мен най-доброто за една банда е да затвори кръга от дейности, да поеме повечето неща в свои ръце. Те да останат вътре в семейството така да се изразя. Трябва да намали наемането на външни хора, с които работи, защото на тях трябва да се плаща и парите заминават. Така собственият дял намалява. Колкото повече от дейностите може да поеме една група, повече пари ще останат при нея и животът й ще бъде по-добър. Това е едно от най-важните неща, които музикантите трябва да научат. В миналото към всяка банда имаше мениджмънт, роудита, наемаха се големи найтлайнери, а всичко това води до финансово обезкървяване. Тези разходи днес трябва да бъдат сведени до минимум. Така и групите трябва да се превърнат и в един вид счетоводители.

    Rage @ Varna Rock Fest, 2019

    От другата страна – Връщам те на новия албум на Rage „Wings of Rage” – какви са очакванията ти за него?

    Peavy – Опитвам се да не се натоварвам с очаквания. Никога не знаеш какво ще стане. Правя най-доброто, на което съм способен, след което резултатът е свободен да се развива по неговите усмотрения. След издаването, албумът принадлежи на слушателите. И те всъщност са нашата цел, той трябва да попадне в ръцете им. А това става с помощта на лейбъла и журналистите, които са посредници между нас и феновете. Единствено се надявам, че те ще харесат онова, което сме създали. Извън това, ние също трябва да си напишем домашното – като свирене на живо, възможно най-много представяния, т.е. да направим всичко, което е по възможностите на групата. И се надявам, че усилията ни ще достигнат до хората.

    От другата страна – Кои мнения не вземате под внимание?

    Peavy – Странен въпрос. В края на краищата и лошата реклама е реклама. Във всички случаи трябва да привлечеш вниманието на хората. Да влезеш в коментарите им. Винаги е хубаво, когато те са положителни. Но съм наред и с отрицателните мнения. Не съм взискателен. В този бизнес няма как да удовлетвориш всички. Моето мнение е, че ние сме добра група и сме добри в това, което правим. В същото време има и много други добри и фантастични музиканти и групи. Пожелавам им всичко най-хубаво. Всеки заслужава да бъде чут. Продължаваме да участваме в състезанието, надявайки се, че финалът ще е добър. И през цялото време трябва да се забавляваме. Най-важното е да се чувстваме удовлетворени. Не се занимавам с музика основно, за да си купувам хляба, занимавам се с нея на първо място, защото ми харесва. Обичам да композирам и да свиря. Изпитвам истинско удоволствие от работата си и турнетата. Случват ни се много забавни неща. Този живот ми носи удовлетворение. Голямо предимство е, когато можеш да живееш от любимото си занимание. Никога няма да ме чуеш да се оплаквам дори, когато нещата не се получават в желаната посока. Ето ме, още съм тук. Благодарен съм за живота си, който продължава по този начин вече 35 години. Бих отбелязал, че това е доста продължителна кариера.

    От другата страна – Мислите ли вече за 40-годишнината на Rage?

    Peavy – Надявам се да я доживеем. Остават още пет години и нищо не се знае. Когато наближи, със сигурност ще планираме подобаващ начин за нейното отбелязване. Със сигурност ще направи нещо, а и е причина за празненство. Но нека не бързаме и да видим докъде ще стигнем.

    От другата страна – Кой е твоят най-Спайнъл Тап момент?

    Peavy – Самият филм винаги е бил класика във всеки турбус. Иначе наистина сме имали момент, който се доближават до филма. Свирихме някъде в Испания. Май беше в Северна Испания, Сан Себастиян или някъде там. Концертът беше в много голяма спортна зала. Съблекалните ни бяха много далече от сцената. В един момент се изгубихме. Отне ни половин час, за да открием сцената. Изпуснахме част от собственото си шоу заради това. Въртяхме се в кръг, питахме много хора. Все едно бяхме влезли във филма. Все едно някой беше включил този момент в сценария точно заради нас. Някак си беше плашещо.

    От другата страна – Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Peavy, какъв съвет би му дал?

    Peavy – Добър въпрос. Днес съм много по-опитен. Най-вероятно ще му кажа да не се притеснява. Всичко ще бъде наред.

    Rage @ Varna Rock Fest, 2019